Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17485 от 26.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 56447/2022
Вид
Решение № 17485
Подписан
26.10.2023
Състав
СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17485 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20221110156447 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искове, предявени от В. Й. Й. срещу ******* болест „********" ЕАД, които съобразно подадените уточнителни молби са следните:

- по чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено със Заповед ЧР-09-295/28.09.2022 г. на Изпълнителния директор на ******* болести „********" ЕАД;

- по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Старши рентгенов лаборант“ при ответника;

- по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за обезщетение в размер на 11 151,18 лв. (в брутен размер) за оставане без работа в периода от 01.10.2022 г. до 31.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (14.10.2022 г.)

Твърди се, че и щецът В. Й. е работила при ответника ******* болест „********" ЕАД по трудов договор от 2009 г. на длъжност „Старши рентгенов лаборант“ до 30.09.2022 г., когато на ищеца е била връчена посочената заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.

190, ал. 1, т. 7 („други тежки нарушения на трудовата дисциплина“) вр. чл.

187, ал. 1, т. 10 КТ („неизпълнение на други трудови задължения…); оспорва да е извършила посочените в заповедта нарушения; нарушено право на защита, тъй като не са били искани предварително обяснения от ищеца за всички посочени в заповедта нарушения – конкретно относно недобра 1 организация на работата в лабораторията, нефункционално разпределение на времето, изготвяне на работни графици и причини за натрупване на извънреден труд, като оспорва изготвения от ищеца график да е хаотичен и нефункционален; Обяснения са били искани с нарочна Покана на работодателя и само за това, че Диманова недобросъвестно не била определила свой заместник за периода на ползвания от нея годишен отпуск, както и че посочената от Диманова за заместник - Боряна Филипова, не е била на работа по график в три дни, а именно 14, 15 и 16 септември, поради което било затруднено справянето с технически проблем, възникнал на 15.09.22 г., както и за това, че била дала заповед на служителите в отделението, забраняваща им да подават заявки за ремонт на апаратурата.

Относно посоченото в заповедта (за което признава, че са били искани обяснения) - че недобросъвестно не е определила свой заместник за периода на ползвания годишен отпуск за периода 12.09.2022 г. до 23.09.2022 г., както и че определената Боряна Филипова не е била на работа по график в три дни, а именно 14, 15 и 16 септември, което работодателят считал, че било затруднило справянето с технически проблем, възникнал на 15.09.22 г. с рентгенографската маса – ищецът твърди, че Боряна Филипова е отбелязана като заместник само защото тя е била единствената, която не е в годишен отпуск по график (останалите две лаборантки били в годишен отпуск). Наред с това ищецът твърди, че е било свeдено до знанието на непосредствените ръководители отсъствието на назначения заместник - лаб. Филипова и това, че не е бил наличен втори човек за дните 14,15 и 16 септември. Във връзка с възникналия на 15.09.2022 г. техническия проблем с апаратурата и липсата на персонал, който да разреши ситуацията, Диманова твърди, че е била изготвила Доклад във връзка със случая, независимо че е била в отпуск, който доклад е предала по надлежния ред на г-н Димов – директор на АСблок, като при проведен разговор по телефона с д-р Елечева (която замествала непосредствения началник) било отказано на Диманова да прекъсва отпуска си. Така бил реагирал и д-р Захариев – началник отделение по образна диагностика; Проблемът с апарата бил разрешен за два часа.

Оспорва да е давала в устна или писмена форма заповеди на колеги относно подаването на заявки за извършване на ремонтни дейности по апаратурата; няма наложени предходни дисциплинарни наказания; наложеното наказание е несъразмерно тежко, дори и да се приеме, че посочените от работодателя нарушения са били извършени.

От страна на ответника ******* болест „********" ЕАД се поддържа, че ищецът е извършила описаните в заповедта действия, които представляват нарушения на трудовата дисциплина. Допуснатите от ищеца Диманова дисциплинарни нарушения са достатъчно тежки и обосновава 2 налагане на най-тежкото наказание, независимо че ищецът няма предходни дисциплинарни наказания. „По отношение на констатираното в хода на дисциплинарната проверка второ дисциплинарно нарушение…“, с Отговора на исковата молба ответникът твърди, че „е неверен доводът на ищеца, че за него не е била поканена да даде обяснения“.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Несъстоятелно е заявеното с Отговора на ответника, че не било доказано действащо между страните трудово правоотношение за периода до издаването на заповедта за уволнение. Видно от изявлението на ответникаработодател в заповедта за уволнение, същата се издава за уволнение на В.

Й. – служител на ответника, изпълняващ длъжността „Старши рентгенов лаборант“ в отделение за образна диагностика в Болницата. От гледна точка на настоящия съдебен спор, цитираното изявление се явява неизгодно за ответника, поради което документът на заповедта се ползва с обвързваща доказателствена сила относно обстоятелството, че до прекратяването на трудовия договор с посочената заповед, ищецът е работила при ответника по трудов договор и на посочената длъжност. Същото се установява и от представения трудов договор.

Видно от съдържанието на Заповед ЧР-09-295/28.09.2022 г. на Изпълнителния директор на ******* болести „********" ЕАД, дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на В. Й. за множество изброени в заповедта обстоятелства, които са станали известни на работодателя от цитирани в заповедта писмени сведения и доклади на колеги на ищеца Диманова. Дисциплинарните нарушения са квалифицирани от работодателя като такива с правно основание чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ („неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение“).

Съгласно чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, а когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Следва, че ако заповедта е издадена за нарушения, за които не са били искани обяснения, спорът за тези нарушения не подлежи на обсъждане, а досежно тях пряко следва незаконосъобразност и отмяна на уволнението.

3

С оглед изрично заявеното с исковата молба оплакване, че ищецът Диманова е наказана за нарушения, за някои от които не са й били искани предварително обяснения и тъй като според заповедта за уволнение, дисциплинарното уволнение е наложено заради посочени няколко отделни действия и бездействия на служителя, при съобразяване с цитираната разпоредба на чл. 193 КТ, съдът ограничава обсъждането си само на тези посочени в заповедта нарушения, за които на служителя са били искани обяснения.

Единствено доказателство по делото за искани от работодателя обяснения представлява представената с исковата молба Покана. От съдържанието на този неоспорен от ответника документ е видно, че от ищеца Диманова е било искано да даде обяснения за следното:

1.Защо в период на ползван платен отпуск (от 12.09.2022 г. до 23.09.22 г.) ищецът Диманова е посочила като свой заместник служител Боряна Филипова, при положение че ищецът Диманова е знаела, че за периода до 16.09.2022 г. Филипова ползва свободни дни съгласно график и това със сигурност ще затрудни работата на отделението;

2. Вярно ли е, че ищецът Диманова е давала устна/писмена забрана към други служители в отделението да подават заявки за извършване на ремонтни дейности на апаратурата в същото отделение и с какви съображения?

При съпоставка с посочените в Заповедта за уволнение повече на брой нарушения следва, че на разглеждане от съда, дали представляват дисциплинарни нарушения, подлежат само следните изложени в Заповедта обстоятелства:

„по време на ползван от ищеца Диманова платен годишен отпуск, отсъства посочения от ищеца негов заместник, при което на дата 15.09.22 г., когато е възникнал проблем с апаратурата и е имало необходимост от извикване на външни техници за ремонт, колегите на ищеца в отделението не са можели да сигнализират фирмата, тъй като имали забрана от ищеца Диманова да се обаждат без нея на фирмата“.

За останалите посочени в Заповедта за уволнение обстоятелства, формулирани в заповедта като „недобра организация на работата на отделението по образна диагностика“, изготвяне на хаотични графици… (което съставлява по-общо от гледна точка на период на извършване и покомплексен вид нарушение, в сравнение с посоченото в Поканата за обяснения), съдът не дължи обсъждане с оглед цитираната разпоредба на чл.

193 КТ.

Поисканите от ответника (за първи път с подадена по електронната поща на 08.06.2023 г.) гласни доказателства за установяване, че 4 работодателят е бил поискал в устна форма обяснения за непосочени в писмената Покана нарушения (сред които нарушения се явяват недобра организация на работата и нефункционално изготвяне на графици за работата в отделението), са оставени без уважение поради преклузия, поради следното:

Макар и в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, искането на ответника от 08.06.2023 г. е преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба, тъй като исковата молба съдържа ясно формулирано твърдение, че обяснения са били искани само за тези действия, които са описани в представена с исковата молба писмена покана. По аргумент от чл. 133, както и от чл. 143 ГПК следва, че в срока за Отговор ответникът следва да изчерпи всички свои възражения по фактите. Действително, има възможност съдът да даде указания на ответника да уточни своите възражения, но основание за такова указание на съда към ответника е налице само когато твърдениетовъзражение в Отговора не е достатъчно ясно. В случая, като се има предвид твърдението на ищеца в исковата молба – че обяснения са били искани само за тези действия, които са описани в представена с исковата молба писмена покана (която Покана е приложена към исковата молба), то насрещното твърдение на ответника в Отговора – че „по отношение на констатираното в хода на дисциплинарната проверка второ дисциплинарно нарушение, е неверен доводът на ищеца, че за него не е била поканена да даде обяснения“, представлява отрицание на заявения от ищеца факт, което отрицание не се нуждае от конкретизиране или допълване. При проверката за редовност на Отговора, съдът не разглежда представените доказателства по същество, съответно не дължи запознаване със съдържанието на Поканата и сравнение със съдържанието на Заповедта за уволнение, за да провери чие твърдение – на ищеца или на ответника, е вярно (съдържа ли Поканата или не искане за обяснения за всички нарушения, изброени в Заповедта), само в който случай съдът би могъл да установи, че действително писмената Покана се отнася само за част от нарушенията по заповедта, а явно ответникът в своя Отговор има предвид, но е пропуснал да посочи, че обяснения са били искани с друга писмена покана или пък в устна форма. Иначе казано, когато ответникът оспорва твърдението на ищеца за поискани само с посочената от ищеца писмена покана обяснения, във възможностите на ответника е било с Отговора да посочи по какъв начин, ако не с Поканата, са били искани обяснения и за останалите визирани в заповедта за уволнение нарушения – възражение за факти, които следва да са били известни на ответника към момента на подаване на Отговора.