Решение № 1827 от 19.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1827 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20231100103021 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно и субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.141 от ЗОНПИ.

Ищецът - КПКОНПИ иска съдът да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата имущество от К. Т. Д., с цена на иска 296 642.94 лева, като твърди, че са налице предпоставките на чл.141, вр. чл.142 ал.2 т.1 , т.2 и т.4 вр.чл.151 от ЗПКОНПИ.

В искането се сочи, че с решение № 3288 от 12.12.2022г. на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) /с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ)/ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество о т К. Т. Д.. Такова значително несъответствие е установено, като с решение от 08.03.2023г. на Комисията е взето решение да се внесе искане за отнемане на незаконно придобито имущество в съда срещу ответника с цена на иска 296 642.94 лева.

С Определение 22.04.2024 г., постановено по настоящото дело, на основание постъпили частичен отказ от иск, производството по делото е прекратено 1 частично, като продължава в частта, с която се иска отнемане в полза на държавата от К. Т. Д. на основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. чл.141 от ЗОНПИ на имущество на стойност 236 632.23 лева, както следва :

- 33,15% ид.ч. от АПАРТАМЕНТ №2, находящ се в гр.София, заедно с принадлежащите му избено помещение №3 и таванско помещение №1, заедно с припадащите му се 9,13/100 ид.ч. от общите части на сградата, който апартамент по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с цена на иска 137 527,50 лв.

- - сумата от 48 300,84 лв., представляваща равностойност на налични средства по банкова сметка ***************** с титуляр К. Д. към края на проверявания период;

- сумата от 38 446,32 лв., представляваща равностойност на налични средства по банкова сметка ****************** с титуляр К. Д. към края на проверявания период;

- сумата от 2 357,57 лв., представляваща равностойност на налични средства по банкова сметка ***************** с титуляр К. Д. към края на проверявания период.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва твърденията изложени в исковата молба. Твърди, че сумите, с които е разполагал са със законен източник – от трудово възнаграждение, от възнаграждения от консултантски услуги, от кредити от финансови институции, от заеми от приятели. Прави възражение, че част от сумите не съществуват в края на проверявания период. Иска отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени относимите по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 153 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл.

145, ал. 2 вр. чл. 141 от ЗОНПИ . Проверката е започнала на 12.12.2022 г., поради което приложимият материален закон е действащият Закон за отнемане на незаконно придобито имущество (ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., загл. изм. ДВ, бр. 84/2023 г.) - съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (Обн. ДВ. бр. 7/2018 г.) неприключилите производства пред съда, започнали по отменения ЗОПДНПИ от 2012 г., се довършват по реда на този закон

2

Исковата молба е подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал.

1 от ЗОНПИ, от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а производството по делото е допустимо, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.

Съгласно константната практика на ВКС по отношение на съдебното исково производство по реда на чл. 153 и следващите от ЗОНПИ, съответно чл. 74 и следващите от ЗОПДНПИ (отм.), развита и в Определение № 85 от 09.03.2022 г. по гр. д. № 204/202 г., г. к., IV г. о. на ВКС, производството пред съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е със санкционен характер, като чрез него се регламентира т. нар. „гражданскоправна конфискация“. Активна процесуалноправна легитимация по него носи Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) съгласно разпоредбите на Глава II от ЗОНПИ.

Същата действа като процесуален субституент на българската държава и упражнява субективното материално право да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права, като предмет на отнемането са тези имуществени права на ответника (ответниците), които се включват в незаконно придобитото имущество (чл. 141 от ЗОНПИ).

Доколкото гражданскоправната конфискация е по същността си намеса в правната сфера на проверяваното лице, то тази намеса следва да се извършва при съобразяване с интересите, от една страна, на държавата /обществото/, като в чл. 2 от ЗОНПИ е уредена целта на закона – „да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване на възможностите за незаконно придобИ.е на имущество и разпореждане с него“, а от друга страна, и интересите на проверяваните лица, в чиято защита са уредени принципите по чл. 4, т. 1, 4, 5, 9 от ЗОНПИ. Съгласно чл.

4, ал. 2 от ЗОНПИ за постигане целите на закона може да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска риск от несправедливост, а ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е необходима за постигане на целта на закона.

Законът следва да се прилага и при съобразяване с разпоредбата чл. 1 от ЕКПЧ, отнасяща се до защитата на собствеността, като в тази връзка е необходимо да се имат предвид и разясненията на ЕСПЧ в Решение от 13.07.2021 г. по делото „Т. и други срещу България“ по жалба № 50705/11 и шест други, според което всяка намеса на публичен орган в мирното ползване на „притежания“ следва да е установена със закон и може да бъде оправдана само ако служи на легитимна цел в обществен интерес. Член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията изисква също и 3 всяка намеса да бъде разумно пропорционална на целта, която трябва да бъде реализирана.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОНПИ, производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица, а съгласно чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от същия закон съдебното производство по този закон започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, като прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпленията по чл. 108, ал. 1 от закона, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва да бъде установено наличието на следните предпоставки (юридически факти):

1) проверяваното лице, с което останалите ответници са свързани лица (чрез брак/фактическо съжителство, родство или като контролирани юридически лица), да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ;

2) ответниците да са придобили в проверявания период имущество със значителна стойност, за което не е установен законен източник, като несъответствието между имуществото и нетния доход на ответниците следва да надвишава 150 000 лева за целия проверяван период

3) имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона - в период от 10 години назад от предявяване на иска и

4) имуществото да не е придобито със законен източник на средства.

Първите три материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход. Съгласно постоянната съдебна практика установяването на значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е основната предпоставка за основателността на исковете по чл. 153 и сл. от ЗОНПИ, а не въпрос на тяхната допустимост. В този смисъл е Решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. № 5134/2021г., на ВКС, ІV г.о.

4

От представените по делото писмени доказателства се установява, че производството по ЗОНПИ е образувано след постъпило уведомление от Районна прокуратура - Кюстендил с УВКПКОНПИ-626/02.04.2021 г., съгласно което К. Т.

Д. е привлечен в качеството си на обвиняема по досъдебно производство 110/2019 г. по описа на ГДБОП, по пр.пр.№899/2019 г. на Специализираната прокуратура, за престъпления чл.321, ал.3, пр.2. т.1, вр. ал.1 от НК и по чл.211, вр. чл.209, ал.1, вр чл.20, ал.2 вр ал.1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108 от ЗПКОНПИ /т.23 и т.10 от сочената разпоредба/.

Проверяваният период е от 16.04.2011 г. до 16.04.2021 г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОНПИ незаконно придобито е имуществото, за придобИ.ето на което не е установен законен източник, а според чл. 107, ал. 1 от същия, се образува производство по реда на този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито.

Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ въвежда оборима законова презумпция, според която "обосновано предположение" е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

С ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява "имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ и в кои случаи паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник подлежат на отнемане, съответно - подлежи ли на отнемане паричната равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

Основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в пар. 1, т. 3 ДРЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпросът дали даден доход има законен характер. /така и Решение №50116/03.04.2024г. по гр.д.№3698/2021г. на ВКС, IV г.о./

За установяване стойността на имуществото на проверяваните лице е прието 5 заключение на съдебно-икономическа експертиза. Същото е изготвено в два варианта – по твърдения и методика на ищеца, и на експертизата. За проверявания период /16.04.2011 г. до 16.04.2021 г./ са изчислени получените доходи и приходи от ответника, извършените от него разходи.

Изчислени по твърдения и методика на ищеца, п олучените доходи/приходи/ постъпления при ответника са в общ размер на 2 017 315.66 лв., а извършените разходи възлизат на 4 740 829.85 лв., при което изчисленият нетен доход за периода от 16.04.2011 г. до 16.04.2021 г. е отрицателен нетен доход с натрупване в общ размер на минус 2 723 514.19 лв.

Получените доходи/приходи/ постъпления при ответника по вариант 2 на експертизата, за проверявания период от 16.04.2011 г. до 16.04.2021 г. са в общ размер на 4 897 118.37 лв., а извършените разходи - 3 998 658.27 лв., а изчисленият нетен доход за периода от 16.04.2011 г. до 16.04.2021 г. е положителен нетен доход с натрупване в общ размер на 898 460.10 лв.,