Решение № 5947 от 25.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5947 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100505490 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 20.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 70961/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, по предявени от “Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Е. Г. Г. /ЕГН **********/ дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД /ЕИК 831609046/ следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 38960/ 2022 г. на СРС: сумата 1 267.27 лв., представляваща цена на доставена от дружеството през периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, отчитан с абонатен № 93374, топлинна енергия, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- 20.07.2022 г., до изплащане на вземането, и сумата 155.81 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата /цена на топлинна енергия/- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1 282.94 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., и относно мораторната лихва- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 171.20 лв. С решението са отхвърлени и предявените от “Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Г. Г. установителни искове по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на сумата 26.05 лв.- главница, претендирана като такса за дялово разпределение на имот с аб.№ 93374 за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., и на сумата 5.22 лв.- мораторна лихва при плащането на тази сума, претендирана за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата Е. Г. Г. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 1 031.17 лв.- разноски за исковото производство и за заповедното производство /ч.гр.д.№ 38960/ 2022 г. на СРС/. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ищецът „Топлофикация София” ЕАД е осъден да заплати на адв. Н. К. сумата 21.40 лв.- възнаграждение за осъществено процесуално 1 представителство и защита на ответницата Е. Г. Г. в исковото и заповедното производства.

Постъпила е въззивна жалба от Е. Г. Г. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените сумиглавница и лихви за забава, и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете за посочените суми, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод жалбата на ответницата.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 155.81 лв.- лихви за забава върху главното вземане за цена на топлинна енергия, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г., и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 1 267.27 лв.- главница, представляваща стойност на доставена в процесния топлоснабден имот с аб.№ 93374 през периода м.06.2019 г.- м.04.2021 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и в частта относно съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответницата Е. Г. на твърдението, че е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, представляващ апартамент № 83 на ІV етаж в бл.**** в жк „Сердика“- гр. София, с аб.№ 93374, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода м.06.2019 г.- м.04.2021 г.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда2 етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топло-снабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая според доводите във въззивната жалба на ответницата Е. Г. по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период тя и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен помежду им договор за доставка на топлинна енергия. Установява се въз основа на представените с исковата молба писмени доказателства, че процесният топлоснабден имот: апартамент № 83 на ІV етаж в бл.**** в жк „Сердика“- гр. София, ведно с принадлежности, е придобит от Г.М.Г. и Н.А. Г. по силата на сключен през 1971 г. договор за покупко- продажба на жилище, като след смъртта на първия през 1995 г. и смъртта на втората през 2013 г. е получен по наследяване от законните им наследници Е. Г. Г. /ответницата, тяхна дъщеря/ и И.Г.М. /син/, който починал на 5.02.2021 г., оставяйки за законни наследници съпруга, син и дъщеря, които са адресати на издадената по гр.д.№ 38960/ 2022 г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, но не са ответници по делото, поради липса на подадено от тях възражение по чл.414 ГПК. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото ответницата да е отчуждила притежаваната част от процесния имот преди началото или по време на процесния период.

При това положение ответницата Г. е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря по предявените от топло-преносното предприятие искове, тъй като в качеството на собственик на 1/2 идеална част от имота е страна по съществуващо относно доставката на топлинна енергия в него договорно правоотношение /чл.153, ал.1 ЗЕ/. Изводите на двете съдебни инстанции относно наличното за имота облигационно правоотношение съвпадат, поради което и предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Г. установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД правилно е уважен.

Установеното по делото наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в процесното жилище, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгл. чл.162 ГПК.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, е представена по делото справка за начислените за 3 имота суми и са приети в първоинстанционното производство експертни заключения на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Конкретни доводи относно обема и стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия в жалбата на ответницата не са изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока. С оглед събраните по делото доказателстваписмени доказателства и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза, ответницата- потребител на посочената енергия дължи на ищцовото дружество плащането на нейната цена, която именно е призната за дължима с обжалваното първоинстанционно решение.

Предвид горното, поради неоснователност на доводите за недължимост на процесната сума- стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия, решението в тази обжалвана от ответницата Г. част следва да бъде потвърдено.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната и дължимостта на вземания на ищеца за лихви за забава при плащане на главницата за периода от 15.09.2020 г. до 21.06.2022 г., поради обстоятелството, че не е установено от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такова ликвидно и изискуемо вземане срещу ответницата.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответницата за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размери, различни от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния период топлинна енергия суми, за които са издадени процесните общи фактури, приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като според събраните доказателства отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06. на съответната година- 2020 г., 2021 г., считано от 30.04./, 4 цитираните клаузи на Общите условия са неприложими, като съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответницата изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до нея.

Разпечатката съдържа 30 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58af6f5d-1523-407a-ad40-37bfde7de7f3