Решение № 3073 от 12.08.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3073 гр. Варна, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20243110103475 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от М.

Г. Д. с ЕГН: **********, живуща в ***, чрез адв. Б. П. К., вписана в Адвокатска колегия Добрич с личен номер ** срещу В. У. ПО М. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т. К. Р.

С исковата молба са предявени обективно съединени искове, с които ищецът претендира от съда да постанови решение, с което съдът да признае за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 20/2023г., издадена на 12.10.2023г. от Ректора на В. у. п. м. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. К. Р., и да постанови неговата отмяна ,на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и да възстанови ищцата на предишната работа на длъжност "Главен асистент" в катедра "Туризъм", Стопански факултет, с място на работа В. у. по м. с ЕИК **, със седалище и адрес на управление **,на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

1

Моли да осъди В. у. по м. с ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокат Б. П. К. с ЕГН **********, вписана в Адвокатска колегия Добрич с личен номер **, определен от съда размер на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ, съдействие и защита по двата съединени иска - искане с основание чл.38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Работи в ответното В. у. по м. (**) в периода от 30.01.2009г. до 12.10.2023г. като заема последователно длъжностите "асистент" (до 2010г.) и "главен асистент" (след спечелен конкурс през 2010г.) в катедра "Туризъм", "Стопански факултет" във ВУМ, с последен актуален трудов договор от 09.07.2018г..

На 12.10.2023г. й е връчена Заповед № 20/2023 от 12.10.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.58, ал.1, т.3 от ЗВО. Заповедта е подписана от доц. д-р Т. Р. в качеството му на ректор на ВУМ. Съгласно цитираната в нея разпоредба, членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност.

Упражнява пред съда правото си да оспори законността на извършеното уволнение в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ във вр. с чл.59 от ЗВО и по реда на чл.344, ал.1, т.1, 2 от КТ. Твърди, че то е незаконосъобразно по следните причини:

I.

Не е изпълнен фактическият състав на основанието в чл.58, ал.1, т.З от ЗВО.

II.

Заповедта за освобождаването ми от длъжност е издадена предсрочно и въз основа на невлязъл в сила административен акт на компетентния орган на ВУМ относно преподавателската заетост.

III.

Налице е злоупотреба с правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, тъй като то е упражнено в нарушение на чл. 8, ал.1 КТ.

ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, НА КОИТО СЕ ОСНОВАВАТ

ИСКОВЕТЕ:

2

Относно твърдението за липса на предпоставките на чл.58, ал.1, т.3 от ЗВО:

Относно принадлежността й към академичния състав на ВУМ:

Принадлежността й към академичния състав на ВУМ се основава на факта на заеманата от нея длъжност "главен асистент" (след спечелен конкурс) в катедра "Туризъм", "Стопански факултет" във ВУМ. В тази връзка навежда следните факти от значение за преценката за преподавателската й заетост:

Преподавала е във ВУМ над 15 дисциплини в областта на туризма, хотелиерството, икономиката, управлението и предприемачеството (на английски и български език) в магистърски и бакалавърски програми на ВУМ.

Била е административен директор на програми "Хотелски мениджмънт" и "Кулинарни науки и технологии (с актуално наименование: "Хранителни технологии в кулинарните изкуства").

В рамките на трудовото правоотношение е участвала като експерт и научен сътрудник в над 10 европейски проекти, по които ВУМ е бенефициент.

Била е зам. главен редактор на издавано от ВУМ списание "Европейски журнал за туристически изследвания" (EJTR).

Била е научен ръководител, консултант и оценяващ на голям брой студенти и дипломанти на ВУМ.

Към момента на процесното уволнение е единственият нехабилитиран преподавател във ВУМ в направление 3.9. Туризъм, който е заел длъжността "главен асистент" след конкурс по ЗАРСРБ (видно от справка на НАЦИД).

Защитила е докторска степен през 2010г. в направление "Икономика и управление на отраслите" към Университет за национално и световно стопанство, гр. София на тема "Конкурентоспособност на конгресния туризъм".

Преподавала е като гост-лектор в бакалавърски и магистърски програми на Хотелско висше училище (Ecole Superieure d'Hotellerie/Luxury Hotels) в Париж, Франция и по програма Еразъм в партньорски на ВУМ университети в Испания и Унгария.

Автор е на 10 учебника и учебни помагала в областта на устойчивия туризъм, туризмът на преживяванията, събитийния туризъм, социалното предприемачество, креативните индустрии, брандинга на храни и иновативни 3 методи на обучение. Съавтор е в два международни сборника в областта на туристическите политики, фестивалите и събитията.

На 16.06.2021г. й стават известни нередности, допускани от ръководството на ВУМ в европейски проекти с целево финансиране, по които ВУМ и свързани с него организации са бенефициенти. Подава сигнали до Ректора, а след като не последва адекватна реакция - и до компетентни контролни органи. Подава сигнали и по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН). Към момента те са обект на разследване на ниво окръжна прокуратура.

След подаването на тези сигнали ответникът предприева срещу нея редица "ответни действия" по смисъла на чл.33, ал.1 на ЗЗЛПСПОИН, част от които са: отрицателна атестация, изолиране от работния процес/непредоставяне на преподавателска заетост, непредоставяне на възможност за хабилитация {при покрит точков норматив съгласно ЗАРСРБ), блокиране на служебната електронна поща, обвинение в плагиатство, уволнение на основанието на чл.58, ал.1, т.4 от ЗВО, предявяване на искове срещу нея за обезщетения за причинени нематериални щети (във връзка с подадените сигнали), на обща стойност 71 000 лв., налагане на запори на банковите й сметки и имущество за обезпечението на тези искове (единият иск е отхвърлен, а другият е оставен без разглеждане) и пр.

До края на академичната 2020/2021 година извършва преподавателска дейност, но през следващата 2021/2022 година, т.е. след подаването на сигналите за допусканите нередности от ръководството на ВУМ, ответникът не й предоставя такава заетост. В същия период той наема на пълен щат на длъжност "асистент" друг преподавател в направление 3.9 Туризъм. Тогава, както и сега, й е отказано правото да изпълнява трудовите си функции.

На 18.01.2022г. ответникът прекратява трудовия й договор със Заповед № 01/2022г. на основанието на чл.58, ал.1, т.4 от ЗВО - поради установено плагиатство в научния труд "Въведение в социалното предприемачество", ISBN 978-954-635-026-8. Оспорва уволнението пред съда. С Решение № 788/29.07.2022г. по гр.дело № 295/2022г. на Районен съд Добрич, уволнението е признато за незаконно поради липса на доказано "плагиатство в научен труд" и е възстановена на предишната работа. Решението е потвърдено с Решение № 4

325/01.11.2022г. по в.гр.дело № 649/2022г. на Окръжен съд Добрич, което с Определение № 1409/02.06.2023г. по гр.дело № 783/2023г. на ВКС, III Г.О не е допуснато до касационно обжалване. Решението е в сила от 02.06.2023г.

В периода от 16.06.2023г. до 12.10.2023г. се явява ежедневно на работа, но ответникът не я допуска да изпълнява трудовите функции, които изпълнява преди незаконното уволнение и които е описала по-горе. По-конкретно: работодателят не й осигурява преподавателска, административна, научноизследователска или друга заетост, съгласно характеристиката на длъжността и вътрешната нормативна база; не й осигурява работно място, съответстващо с характера на работата. Достъпът й до заеманото от нея преди уволнението работно място е възпрепятстван; не й предоставя пароли за достъп до он-лайн ресурси на висшето училище: достъп до студентскопреподавателска платформа, администраторски достъп до социални медии и платформи на програма "Хранителни технологии в кулинарните изкуства", на която е програмен директор; не й предоставя основни средства на труд: мобилен компютър и телефон, с които разполага преди уволнението; не я включи в ред.колегията на научно списание EJTR; не я отбелязва на официалния сайт на ВУМ в графа "Нашите преподаватели"; не я отбелязва като член на академичния състав в Регистъра на академичните длъжности на ВУМ в НАЦИД; изцяло я изолира от академичния състав на ВУМ и не й дава възможност да участва в академични, научно-изследователски и социални проекти и събития във ВУМ (годишна конференция на ВУМ, обучение на преподавателите, откриване на академичната година и пр.).

Изложеното й дава основание да твърди, че ответникът не изпълнява съдебното решение, чиято правна последица е възстановяването на трудовото правоотношение във вида му преди първото уволнение. Той не я допуска да упражнява научна и преподавателска дейност, характерна за член на академичния състав, предвид разпоредбите на ЗВО и ЗАРСРБ и не прави опит да й осигури професионална и социална рехабилитация и интеграция в академичния състав на ВУМ след незаконното уволнение. Напротив, той й оказва натиск да напусне ВУМ. В тази връзка е подала множество сигнали, жалби и заявления до Ректора на ВУМ, до компетентната Дирекция Инспекция по труда (ДИТ), до Министъра на труда и социалната политика и до Омбудсмана на Република България. Процесната заповед й е връчена на 12.10.2023г. при нейн пореден опит да се яви на работното си място. Затова 5 твърди, че към датата на второто й уволнение реално не е изпълнявала функциите на "главен асистент", което не е по нейна вина, а по вина на ответника, който не й позволява да работи и бърза да я уволни, този път на основанието на чл.58, ал.1, т.З от ЗВО.

Относно заповедта на ректора за освобождаването й от длъжност:

Процесната Заповед № 20/23 е подписана от доц. д-р Т. Р. Към датата 12.10.2023г. той няма качеството и правомощията на ректор, тъй като заема тази длъжност в нарушение на императивни норми на ЗВО. В подкрепа на това излага факти, които й стават известни от доказателствата, представени от ответника по гр.дело № 295/2022г. на Районен съд Добрич (при разглеждането на исковете за незаконността на уволнението от 18.01.2022г.).

Доц. д-р Т.Р. е избран за ректор за повече от два последователни мандата, което противоречи на императивната норма на чл.31, ал.4 от ЗВО (предишна ал.2 в редакцията на разпоредбата към датата на избора). Съгласно чл.31, ал.4 от ЗВО, лицата, избирани на ръководни длъжности, сред които е длъжността ректор, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност. Доц. д-р Т.Р. заема длъжността ректор на едно и също висше учебно заведение (ВУМ) повече от 20 години без прекъсване. Този факт й е известен от представените по приключилото съдебно дело справка на НАП и договорите, сключени между ВУМ и това лице.

Доц. д-р Т.Р. е избран за ректор на 17.02.2020г. от орган на ВУМ (Общо събрание на висшето училище), чийто състав не отговаря на императивното изискване на чл.27, ал.2 от ЗВО (с относима редакция - последно изменение в ДВ, бр.98/27.11.2018г.). Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена (чл.27, ал.1 от ЗВО). Императивно е изискването хабилитираните лица да са не по-малко от 70 на сто от този състав на общото събрание (чл.27, ал.2 от ЗВО). Протоколът от 17.02.2020г. установява, че списъчният състав на Събранието на учредителите и донорите (СУД) на ВУМ е 19 члена, от които 7 са хабилитирани лица, т.е. техният процент е 37 на сто вместо изискуемия по закон процент 70 на сто. В този си състав на 17.02.2020г. Общото събрание на висшето училище не може да избере ректор. Изборът на ректор и сключеният 6 впоследствие договор с доц. д-р Т.Радев не пораждат законовите правни последици.