Решение № 134 от 30.05.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. С., 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500061 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.247 ГПК.

С определение № 2150/29.04.2025 г. по гр.дело №

873/2025 г. Върховният касационен съд прекратява производството по него и връща делото на С.ския окръжен съд за провеждане на служебно производство по реда на чл.247 ГПК, след което делото да се изпрати отново на ВКС.

В определението на ВКС е посочено как, при извършената служебна проверка, съдът констатира, че в мотивите на обжалваното решение въззивният съд изрично е формирал воля, че претенцията по чл. 200, ал. 3 КТ подлежи на уважаване за сумата от 12 476,04 лв., а претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 1 218,43 лв., като, противно на приетото от първоинстанционния съд, е счел, че искът по чл. 200, ал. 3 КТ е основателен и за разликата над 7 016,41 лв. до размера от 12 476,04 лв., а искът по чл. 86, ал.

1 ЗЗД – и за разликата над 802,69 лв. до размера от 1 218,43 лв.; както и че не може да има прихващане между вземанията на ищеца за сумите от 7 016,41 лв. и 802,69 лв. и вземанията на ответника по обратен изпълнителен лист № 20064 от 07.08.2020 год., издаден от Окръжен съд – С. по в. гр. дело № 1

274/2018 год., въз основа на решение № 41 от 05.03.2020 год. на ВКС по гр. дело № 2679/2019 год., IV г. о., ГО, по който е образувано изпълнително дело № 53/2020 г. по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Д.ския районен съд /което по принцип би обусловило отхвърляне на исковете за посочените суми/, тъй като възражението на ответника е процесуално недопустимо.

Изложено е още, че въззивният съд е формирал изрично воля и за неоснователност на претенцията по чл. 200, ал. 3 КТ за разликата над 12 476,04 лв. до пълния претендиран размер от 13 579,88 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 15.05.2020 год., и за неоснователност на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1 218,43 лв. до пълния претендиран размер от 1807,47 лв.

Прието е, че тази воля на въззивния съд не е намерила съответен израз в диспозитива на решението, чрез отмяна на първоинстанционното решение в частта му, в която исковете по чл. 200, ал. 3 КТ за сумата от 12 476,04 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 218,43 лв. са отхвърлени, както следва: главният иск до размера от 7 016,41 лв., а акцесорният иск до размера от 802,69 лв. – поради прихващане с насрещните вземания на ответника по посочения обратен изпълнителен лист /въпреки непрецизно формулирания диспозитив на първоинстанционното решение/ и главният иск за разликата над 7016,41 лв. до размера от 12 476,04 лв., а акцесорният иск за разликата над 802,69 лв. до размера от 1 218,43 лв. – като неоснователни; и чрез потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му, с която искът по чл. 200, ал. 3 КТ е отхвърлен за разликата над 12 476,04 лв. до пълния претендиран размер от 13 579,88 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 15.05.2020 год., а искът по чл.

86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1 218,.43 лв. до пълния претендиран размер от 1 807,47 лв. Прието е, че горепосоченото несъответствие между мотивите и диспозитива на въззивното решение следва да бъде отстранено от съда, който го е постановил, по реда на чл. 247 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като във въззивното решение произнасянето е съобразено с обстоятелството, че, след оставяне от предходния въззивен състав на исковата молба без движение относно исковия период и надлежната и поправка, този период се явява различен от онзи, за 2 който се е произнесъл районният съд – РС-Д. се е произнесъл за обезщетение за исков период 13 май 2017 г. – 14 май 2020 г., а настоящият съдебен състав разглежда исковете за периода 13 март 2017 г. – 14 май 2020 г. и изчислява обезщетенията за този период. РС-Д. няма и произнасяне за времето от 13 март 2017 г. до 13 май 2017 г., защото е приел, че е сезиран с искове за периода 13.05.2017 г. – 14.05.2020 г. и съответно определените суми не отчитат разликата от два месеца.

Затова решението на РС-Д. на практика е отменено в цялата обжалвана от двете страни част /включително постановяването, че сега присъдените на К. суми тепърва подлежат на прихващане с дължимите от него суми по обратния изп.лист/, обхващаща както сумите, за които има уважаване на иска, така и сумите, за които е прието отхвърляне на иска; оставено е от въззивния съд без разглеждане и възражението на работодателя за прихващане, а именно: Решението на РС не е потвърдено в частите, с които се присъждат на К. 7 016,41 лв. главница и 1 218,43 лв. лихва; нито в частите, с които са отхвърлени исковете за разликата над 12 476,04 лв. до претендираните 13 579,88 лв. главница и за разликата над 1 218,43 лв. до претендираните 1 807,47 лв. мораторна лихва, защото съставът е приел, че претендираните суми от 13 579,88 лв. и 1 807,47 лв. не се отнасят за периода 13.05.2017 г. – 14.05.2020 г. , а за периода 13.03.2017 г. – 14.05.2020 г. Поради това от въззивния съд е направено и собствено произнасяне по тези претенции за уточнения различен период от 13.03.2017 г. – 14.05.2020 г., като съответно е присъдено обезщетението от 12 476,04 лв. главница и 1 218,43 лв. лихва и исковете са отхвърлени над тези суми съответно до 13 579,88 лв. и до 1 807,47 лв.

Наред с това, изчисляването и присъждането от РС-Д. на 7 016,41 лв. главница и 802,69 лв. мораторна лихва не е резултат от направено от РС прихващане с вземания на работодателя срещу К., както се вижда от мотивите на стр.14 от обжалваното решение, а съдът на практика постановява тепърва така присъдените суми да се прихващат с вземания на ТП ДГС, описани на стр.15 и 16 от решението, като указва и че при намаляването следва да се спази поредността разноски, лихва, главница. При изведените в решението мотиви съответстващият им резултат наистина би следвало да бъде, че се отхвърлят изцяло исковете на А. К. за главница и лихва поради прихващане, тъй като насрещните вземания, описани в мотивите, са с много 3 по-голям размер. Вместо това обаче е изведен по възражението за прихващане диспозитив, че постановява присъдените суми на А. К. от 7 016,41 лв. и 802,69 лв. и законна лихва, че подлежат на прихващане с дължимите от А. К. суми на ТП ДГС по обратния изп.лист/ т.е., това да става тепърва/. Тази част от решението на ДРС също е отменена с въззивното решение и възражението за прихващане е оставено без разглеждане, както се посочи по-горе, по изложени във въззивното решение мотиви. В тази връзка не би следвало поправката на очевидна фактическа грешка да се изразява и в „отмяна на решението в частта му, с която исковете по чл. 200, ал. 3 КТ за сумата от 12 476.04 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 218.43 лв. са отхвърлени, както следва: главният иск до размера от 7 016.41 лв., а акцесорният иск до размера от 802.69 лв. – поради прихващане с насрещните вземания на ответника по посочения обратен изпълнителен лист /въпреки непрецизно формулирания диспозитив на първоинстанционното решение/ и главният иск за разликата над 7016.41 лв. до размера от 12 476.04 лв., а акцесорният иск за разликата над 802,69 лв. до 1 218,43 лв.“

Указанията на ВКС обаче са задължителни за съда, на който делото се връща. Затова, след като е прието, че формираната в мотивите воля на въззивния съд не е намерила съответен израз в диспозитива на решението, следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение.

Тази поправка в първия и втория диспозитив, предвид указанията в определението на ВКС, би трябвало да е в следния смисъл: че СмОС отменя решение № 8003/01.04.2022 г. по гр.дело № 140/2020 г. на Д.ския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 200, ал. 3 КТ на А. К. за сумата от 12 476,04 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 218,43 лв., както следва: главният иск до размера от 7 016,41 лв., а акцесорният иск до размера от 802,69 лв. – поради прихващане с насрещните вземания на ответника ТП ДГС „Доспат“ по посочения обратен изпълнителен лист /като за пределна яснота все пак остане изричната отмяна на изричното постановяване от РС, че присъдените суми на А. К. в същото производство от 7016,41 лв. главница, със законната лихва върху тях от 15.05.2020 г. до окончателно изплащане, и 802,69 лв. лихва за забава, подлежат на прихващане с дължимите от А. К. суми на ТП ДГС „Доспат“ по обратен изпълнителен 4 лист, № 20064/07.08.2020 г., издаден от Окръжен съд-С. въз основа на решение № 41/05.03.2020 г. по гр.дело № 2679/2019 г. на ВКС, ІV г.о./ и главният иск за разликата над 7016,41 лв. до размера от 12 476,04 лв., а акцесорният иск - за разликата над 802,69 лв. до

1 218,43 лв.; е осъден К. да плати 87 лв. разноски, а ТП ДГС – 613 лв. държавна такса; и вместо това СмОС постановява, че осъжда ТП ДГС „Доспат“ да заплати на А. К. на осн.чл.200, ал.3 КТ обезщетение от 12 476,04 лв. за имуществени вреди за периода 13.03.2017 г. – 14.05.2020 г., изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което А. К. би получавал, ако не беше претърпял трудовата злополука на 10.04.2015 г., и получавана от него пенсия /и сбора между пенсията и минималната работна заплата-само за периода 21.06.2017 г.

– 19.03.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата от 12 476,04 лв., считано от 15.05.2020 г. до окончателното им изплащане; както и 1 218,43 лихва за забава върху главницата от 12 476,04 лв. за периода 13.03.2017 г. – 14.05.2020 г.; че потвърждава същото решение в частите, с които е отхвърлен искът по чл.200, ал.3 КТ за главницата за разликата над 12 476,04 лв. до претендираните 13 579,88 лв. и за законната лихва върху тази разлика, считано от 15.05.2020 г.; както и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 1 218,43 лв. до претендираните 1 807,47 лв. лихва за забава.

Диспозитивите, касаещи държавните такси и разноските и оставянето без разглеждане на възражението за прихващане, остават непроменени.

По изложените съображения и на осн.чл.247 ГПК С.ският окръжен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 239/14.11.2024 г. по В.гр.дело № 61/2024 г. на С.ския окръжен съд в диспозитивите: „ОТМЕНЯ решение № 8003/01.04.2022 г. по гр.дело № 140/2020 г. на Д.ския районен съд в обжалваните части, с които: ТП ДГС „Доспат“ е осъдено да плати на А. К. обезщетение по чл.200, ал.3 КТ в размер 5 на 7 016,41 лв. за периода 13.05.2017 г. – 14.05.2020 г., лихва за забава върху тях в размер на 802,69 лв. за периода 13.05.2017 г. – 14.05.2020 г., законната лихва върху 7 016,41 лв. от 15.05.2020 г. до окончателното им изплащане; е отхвърлен искът по чл.200, ал.3 КТ на А. К. за същия период 13.05.2017 г. – 14.05.2020 г. за разликата над 7 016,41 лв. до 13 579,88 лв., за лихвата за забава за разликата над 802,69 лв. до 1807,47 лв. и за законната лихва върху разликата в главницата от 15.05.2020 г. до окончателно изплащане; е постановено, че присъдените суми на А. К. в същото производство от 7 016,41 лв. главница, със законната лихва върху тях от 15.05.2020 г. до окончателно изплащане, и 802,69 лв. лихва за забава, подлежат на прихващане с дължимите от А. К. суми на ТП ДГС „Доспат“ по обратен изпълнителен лист № 20064/07.08.2020 г., издаден от Окръжен съд-С. въз основа на решение № 41/05.03.2020 г. по гр.дело № 2679/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; е осъден А. К. да плати на ТП ДГС „Доспат“ 87 лв. разноски по компенсация и след прихващането; е осъдено ТП ДГС „Доспат“ да плати в полза на Д.ския районен съд 613 лв. държавна такса върху уважените искове; и вместо това постановява: ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ ДЪРЖАВНО

ГОРСКО СТОПАНСТВО “ДОСПАТ“, ЕИК 2016195800435, при ЮЦДП, с адрес: гр.Доспат, ул.Орфей № 6, да заплати на осн.чл.200, ал.3 КТ на А. З. К., ЕГН **********, сумата от 12 476,04 лв. /дванадесет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и четири стотинки/ обезщетение за имуществени вреди за периода 13.03.2017 г. – 14.05.2020 г., изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което А. К. би получавал, ако не беше претърпял трудовата злополука на 10.04.2015 г., и получаваната от него пенсия /и сбора между пенсията и минималната работна заплата-само за периода 21.06.2017 г. – 19.03.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата от 12 476,04 лв., считано от 15.05.2020 г. до окончателното им изплащане; като ОТХВЪРЛЯ същия иск за главницата за разликата над 12 476,04 лв. до претендираните 13 579,88 лв.; да заплати сумата от 1 218,43 лв.