Решение № 692 от 01.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 692 гр. Стара Загора, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530100680 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Сити Кеш“ ООД, представлявано от Николай Пенчев – управител, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът Т. Д. Д. дължи на ищеца сумата в размер на 306,78 евро – дължима и неплатена по договор за паричен заем № 804188/27.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изпълнение на задължението.

С исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем № 804188/27.01.2023 г., сключен от разстояние чрез електронната платформа на дружеството, при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия и ЗЕДЕУУ. Поддържа, че Т. Д. е кандидатствала за заем чрез попълване на електронна заявка, приела е Общите условия и договора чрез електронно изявление, след което заемната сума е била предоставена и получена на каса на „Изи Пей“. Сочи, че 1 ответницата не е изпълнила задължението си за връщане на предоставената сума, като е останала неизплатена главница в размер на 306,78 евро. Ищецът излага, че за вземането е подал заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1172/2025 г. по описа на РС - Девня и е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение, поради което е предявен настоящият установителен иск по чл. 422 ГПК. Претендират се и разноските, направени в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който заема становище по същата. Ответницата не оспорва факта на получаване на сумата по процесния договор за паричен заем, както и съществуването на задължение за връщане на реално получената главница. Не се оспорва и дължимостта на законната лихва съгласно закона, при установяване на вземането от съда. Сочи се, че неизпълнението не е резултат от отказ за плащане, а е обусловено от възникнал спор относно размера на претендираното задължение, поради извънсъдебно претендирани от ищеца значително завишени суми, които многократно надвишават размера на реално получената заемна сума. Ответницата оспорва всички претенции извън главницата и законната лихва, включително начислени такси, неустойки, допълнителни вземания и разноски, като счита същите за неоснователни и прекомерни. Прави искане съдът да присъди разноски съразмерно на уважената част от иска, като съобрази поведението на ищеца и претендираните извънсъдебно завишени суми. Моли съдът да уважи иска единствено до размера на действително дължимата главница и законната лихва, да отхвърли претенциите в останалата им част и да присъди разноски в съразмерен и справедлив размер.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.

По делото е постъпила молба с вх. № 17688/1.06.2026 г. от Т. Д., с която уведомява съда, че поради обективна невъзможност не може да се яви в насроченото открито съдебно заседание, като моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Поддържа изцяло писмения отговор на исковата молба, като признава получаването на заемната сума и задължението за връщане на действително получената главница, но оспорва всички претенции над нейния размер, включително такси, неустойки и други начисления, като 2 неоснователни, прекомерни и недоказани. Моли искът да бъде уважен единствено до размера на доказаната главница и законната лихва, а в останалата част да бъде отхвърлен. Прави искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да не бъдат възлагани в нейна тежест, тъй като счита, че не е дала повод за завеждане на делото. При условията на евентуалност моли разноските да бъдат определени съразмерно с уважената част от иска и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

По делото е постъпила и молба от ищеца с вх. № 17690/11.06.2026 г., с която уведомява съда, че поради служебна ангажираност не може да се яви в съдебното заседание. Поддържа предявените искове, моли да бъде постановено решение при признание на иска и претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително тези в заповедното производство.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и е прекратено съдебното дирене и съдът е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на исковете.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. В този случай съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая са налице предвидените в закона кумулативни предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. С отговора на исковата молба и допълнително депозираната молба ответницата е заявила, че не оспорва получаването на заемната сума и съществуването на задължение за връщане на действително получената главница, като оспорва единствено евентуални претенции за такси, неустойки и други допълнителни вземания извън дължимата главница и законна лихва. Настоящото производство е образувано по предявен иск за установяване съществуването на вземане 3 единствено за непогасената главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, без да са предмет на спора други вземания. Поради това съдът приема, че с направените изявления ответницата по същество е признала изцяло предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния си представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска с молба, докладвана в последното по делото съдебно заседание.

На следващо място, не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени.

По отношение на разноските:

Обективирано е искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, но не е представен списък по чл. 80 ГПК. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на предпоставките по чл.

78, ал. 2 ГПК – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. В законоустановения едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1172/2025 г. по описа на РС – Девня, с което е оспорил дължимостта на претендираните вземания. Именно поради подаденото възражение на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането, поради което с процесуалното си поведение ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство. Ето защо не са налице предпоставките за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК. От представения по делото платежен документ се установява, че ищецът е заплатил държавна такса в размер на 11,32 евро. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ищеца следва да 4 бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 50 евро. При определяне на размера му съдът съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК в размер на 102,52 лв. /52,42 евро/, включващи държавна такса 22,52 лв. /11,51 евро/ и юрисконсултско възнаграждение 80 лв. /40,90 евро/, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:

************, ДЪЛЖИ на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 4, сумата в размер на 306,78 (триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента) евро, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № *****/27.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2025 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 742/28.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1172/2025 г. по описа на Районен съд – Девня, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 4 сумата от 52,42 евро /петдесет и две евро и четиридесет и два евроцента/ – разноски в заповедното производство – ч.гр.д. № 1172/2025 г. по описа на Районен съд – Девня.

5

ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ************* ДА ЗАПЛАТИ на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 4 сумата от 61,32 евро /шестдесет и едно евро и тридесет и два евроцента/ - разноски, направени в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6