Решение № 5062 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5062 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110206121 по описа за 2024 година за да се приознесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*** *** *** ***“ **** срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ /ЕФ/ № 8504628229, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП /на жалбоподателя, на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е издаден в несъответствие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, в разрез с разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че нарушението, за което е санкциониран, не е извършено. Иска се съдът да отмени обжалвания ЕФ по изложените съображения, както се претендират разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа. Моли се за отмяна на ЕФ.

Претендират се разноски по нарочен списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител., който оспорва жалбата и иска от съда да потвърди 1

ЕФ като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2021 г. в 16:13 часа ППС товарен автомобил марка „**** ***“ с регистрационен номер ****, собственост на „*** *** *** ***“ ****, с технически допустима максимална маса 32 000, брой оси 4, екологична категория „ЕВРО 4“, без ремарке, се движил по път А-6 км. 50 + 427, в община Столична, с посока Намаляващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа. АПИ извършила преценка за това, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10182 представляващо елемент от електронна от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км. 50 + 427.

За извършеното нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т.3, вр. чл. 179 ,ал.3б от ЗДвП, на „*** *** *** ***“ **** е издаден електронен фиш от МРРБ-АПИ, като е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: ставощище от АПИ „Национално Тол управление“ ведно с приложения, снимков материал, известие за доставяне, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

2

По съществото на спора:

Когато съдът разглежда оспорени електронни фишове, винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В този смисъл, съдът намира следното:

При незаплащане на дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа от страна на собствениците или ползвателите на ППС, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП . Така се съставя доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени по делото), като докладът и снимковият материал, съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично посочен в горепосочената разпоредба: "Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси".

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. АкВ случай, че в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се дължи от него.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 17.06.2021 г. в 16:13 часа ППС товарен автомобил марка „**** ***“ с регистрационен номер ****, собственост на „*** *** *** ***“ ****, с 3 технически допустима максимална маса 32 000, брой оси 4, екологична категория „ЕВРО 4“, без ремарке, се движил по път А-6 км. 50 + 427, в община Столична, с посока Намаляващ километър – път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – като не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10182 представляващо елемент от електронна от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-6 км. 50 + 427.

Констатира се, че ЕФ е съставен за нарушение, установено чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП , е издаден по образец, утвърден от Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Така електронният фиш е издаден от компетентен орган, тъй като АПИ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на система за събиране на пътните такси. Следва да се има предвид, че при изпълнение на своите правомощия и при нарушения по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП .

В този смисъл е практиката на АССГ, в частност Решение № 6720/07.11.2023 г. по КАНД № 6714/2023 г. на XX касационен състав.

Съдът намира, че е налице колизия между нормите на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП с разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. касателно задълженията на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО (по-долу Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки 4 случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Сочената разпоредба, макар да се прилага пряко от държавите-членки на ЕС от 19.10.2021 г., е съобразена в изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр. 14 от 2023 г.), къдетокъм текста на чл. 10б от ЗП са добавени три нови алинеи /от седма до девета/, в сила от 01.01.2024 г.

Съгласно ал. 7 от цитираната разпоредба, "В случай, че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. " Така формулирана, тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл. 2, § 7 от Регламента, така че да се отговори на изискването за съответствието й с общостното право. В този смисъл, нормите на закона, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и в частност разпоредбите на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени с пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право; те му противоречат. Отделно от това, прави се диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламента и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП . Така незаплащането на компенсаторната такса не дерогира приложението на чл. 2 от Регламента, а обстоятелството, че изменението на чл. 10б от ЗП е в сила на 01.01.2024 г., не променя този факт. Тъй като действащото законодателство към датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение адресатите на правилото на чл. 102, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при декларирането на тол данни и заплащането на тол такси, нормите на 5 вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на основни права и свободи. Не е бил приложена пряко разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., затова не може да бъде извършена преценка за това, че жалбоподателят е извършил административно нарушение.

Съдът намира да отбележи още, че не е посочено, по какъв начин е изчислен размерът на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от от ЗП . На следващо място, не са посочени характеристиките на конкретния пътен участък и размерът на дължимата тол такса съобразно спецификите на превозното средство. Не се наблюдава отбелязване на изминатото разстояние, н а броя на отделните тол сегменти, през които превозното средство е преминало, на сбора на изчислените за всеки тол сегмент такси. Размерът на дължимата тол такса и начинът на формирането безусловно е следвало да бъдат отразени в електронния фиш. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП , размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.

10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. Липсват данни за това, нарушението да не е първо, затова при определяне на имуществената санкция от 2500 лева се наблюдава нарушаване на принципа за пропорционалност, като не се да е съобразено това, че санкцията Затова направеното описание на нарушението в ЕФ се явява лаконично и недостатъчно; липсва логическо единство на възпроизведените факти. Не се констатира да са налице фактическите параметри, при които се твърди да е осъществено то. Отсъствието на пълно и точно, недвусмислено словесно описание на нарушението обуславя заключение за нарушаване на правото на защита на санкционрания, доколкото е осуетена възможността му да разбере административното обвинение, респективно, да организира адекватно защитата си.