Определение № 607 от 12.09.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. Ловеч, 12.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ А. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ А. Въззивно частно гражданско дело № 20224300500235 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 396 вр. чл.274 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГПК)

С определение № 14/10.01.2022г. по гр.д. № 8/2022г. по описа на РС – Троян е допуснато обезпечение на предявения иск от ЕЛ. П. Р., ЕГН **********, гр.***** срещу И.И.М.-Б., ЕГН **********, гр. ***** П. П. Б., ЕГН **********, гр.***** и Д. ЕВЛ. Р., ЕГН **********, гр. *****, иск с правна квалификация чл.34 ЗС, на основание чл.395 ГПК. Наложена е обезпечителна мярка – спиране на производството по изпълнително дело № 417/2014г. по описа на ЧСИ Р.Д., с рег. № 880 на КЧСИ, с район на действие ОС – Ловеч, до приключване с влязло в законна сила решение по гр.д. № 8/2022г. по описа на РС – Троян.

Срещу така постановеното определение по 395 ГПК е постъпила частна жалба с вх. № 344/24.01.2022г., с пощенско клеймо 21.01.2022г., от „Райфайзен банк България“ ЕАД, гр.*****, ЕИК *****, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г.С.. В жалбата се излагат доводи, че определението, с което е допуснато обезпечение не е връчено на взискателя по изпълнителното дело, жалбоподателят не знае страните по иска и не е запознат с мотивите на първоинстанционния съд по така постановеното 1 определение. Излага мотиви, че разбрал за спиране на изпълнителното дело на 18.01.2022г. от ЧСИ Р.Д., поради което счита, че подадената жалба е в срок. По основателността на жалбата твърди, че не са налице кумулативните предпоставки по чл.391 и чл.245, ал.1 ГПК, както и искът за делба бил вероятно неоснователен. Излага подробни съображения за фактическото развитие на правоотношението и възникване качеството му на взискател по изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалваното определение, като при условията на евентуалност моли ако съдът допусне обезпечение на иска, страната да внесе надлежно и съразмерно обезпечение, което да бъде на стойността на имота.

В срока по чл.276 ГПК ищецът ЕЛ. П. Р. чрез своя процесуален представител адв. В.А. изразява становище по недопустимостта на жалбата.

Твърди, че „Райфайзен банк България“ ЕАД не е страна в исковото производство, поради което няма право да обжалва, предвид чл.275 вр. чл.260 ГПК, като интересът на жалбоподателят е да защити интересите си в изпълнителния процес, а не в произодството по реда на глава XXI ГПК.

Излага съображения, че не е представено доказателство за качеството на юрисконсулт на процесуалния представител на жалбоподателя, поради което не е ясна процесуалното представителство на какво основание е възникнало.

Излага подробни съображения, че подадената жалба е неоснователна, тъй като ищеца не притежава целия имот, а само една втора идеална част, поради което не е е могла да обремени целия имот с ипотика, а само за съответната своя част. Навежда доводи, че производството по делба всички лица са ищци и ответници, а постановеният акт съдържа мотиви както за вероятна основателност на иска, така и за правния интерес да се иска обезпечение, включително и за последниците от изпълнителното производство.

Претендира разноски в размер на 400.00 лева, за което представя списък, договор и и разписка за направеният разход.

В срока по чл.276 ГПК ответникът И.И.М.-Б. изразява становище за неоснователност на предявеният иск за делба, ато твърди, че процесът бил симулиран и представлява злоупотреба с процесуални права. Излага подробни изложение на фактическата обстановка и развитие на отношенията между съделителите. Твърди, че са налице предпоставките за обезпечение на иска като се позовава на съдебна практикта. Изразява становище по недопустимост на иска за делба, че същата не е собственик на делбения имот.

2

Поради това счита, че наложеното обезпечение е недопустимо, тъй като е постановено в недопустим процес. Моли да се изиска изпълнителното дело от ЧСИ в цялост.

В срока по чл.276 ГПК ответникът Д. ЕВЛ. Р. е подал отговор на частната жалба чрез процесуалния си представител адв. К.Н.. Излага подробни съображения за фактическата обстановка по възникване на съсобствеността и доводи, за това кой каква част от делбената вещ притежава. Цитира съдебно решение относно същия предмет на спора, между същите страни и твърди, че въпросът за принадлежността на делбата е решен с влязло в сила решение на ВКС по отношение на П.А.Б. В останалата част излага становище по основателността и вероятното развитие на делбеното дело.

В срока по чл.276 ГПК ответникът П.А.Б.не подава отговор на частната жалба.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.396 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Г.С., с надлежно учредена представителна власт (л.9-11 от делото). В представеното пълномощно на ред 16 е написано, че Г.С. е „старши юрисконсулт“. Същевременно пълномощното е с нотариална заверка на подписите и съдържанието, поради което нотариусът е удостоверил верността на фактите, изложени в него, а именно, че упълномощеният има качеството юрисконсулт в „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Неоснователно е възражението на адв. А., че пълномощното е подадено от лице без да има качеството на лицата по чл.32 ГПК. Съгласно т.6 ТР 6/14.03.2014г. по тълк. д. № 6/2013 на ОСГТК право да обжалва обезпечението има всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка. В процесният случай жалбоподателят „РАЙФАЙЗЕН БАНК България“ ЕАД, с ново име „Кей Би си Банк България“ ЕАД, ЕИК *****, е взискател по изпълнителното дело, поради което за банката възниква правен интерес да обжалва обезпечението. Следователно жалбата е подадена от лице, имащо право да обжалва.

Съобщението за спиране на изпълнително длео № 20148800400417 е 3 съобщено на частния жалбоподател „Кей Би си Банк България“ ЕАД, ЕИК ***** на 18.01.2022г. (л.17 от делото). Съгласно чл.396, ал.1 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съобщението. Срокът изтича на 25.07.2022г. Жалбата е подадена по куриер на 21.01.2022г. (л.23 от делото), поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК.

Жалбата съдържа всички необходими реквизити по чл.260 ГПК и приложения по чл.261 ГПК. Същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По основателността

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Образувано е гражданско дело № 20224340100008 по описа за на 2022 година на РС – Троян по искова молба от ЕЛ. П. Р., ЕГН ***** срещу И.И.М.-Б., ЕГН **********, П. П. Б., ЕГН **********, Д. ЕВЛ. Р., ЕГН

**********. Искът е с правна квалификация чл.34 ЗС (делбено производство), цена на иска 39 095.70 лева,

Предмет на иска е самостоятелен обект в сграда, представляващо ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ №2; гр. ***** Брой нива на обекта: 1 /едно/;

Посочена в документа площ: 85.55 /осемдесет и пет цяло и петдесет и пет стотни/ квадратни метра, състоящ се от: две спални, хол, кухня, банятоалетна, и килер, при граници: улица, дворно място, ап. 1 и стьлбище, и ап. 3 отстрани, ап. 6 отгоре и мазета № 2,6,6.1 и 10 отдолу; заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 /девет/ с площ 15.45 /петнадесет цяло ичетиридесет и пет стотни/ квадратни метра, и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 /шест/ с площ 17.50 /седемнадесет цяло и петдесет стотни/ квадратни метра ведно с 7.590% /седем цяло петстотин и деветдесет стотни процента/ идеални части от общите части на сградата и от учреденото право на строеж върху поземления имот с идентификатор по КК и КР № ***.

В исковата молба се твърди, че имотът е придобит през 27 юни 1968 от Е.И.Б. и А.П.Б. в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), която била прекратена със смъртта на А.П.Б. на 08.09.1970г., като преживялата съпруга Е.И.Б. придобила една втора от процесния имот в лична собственост. Покойникът А.П.Б. оставил две деца П.А.Б.и Н.А.Б., като всеки от тях придобил по наследство една четвърт.

4

Излагат се доводи, че преживялата съпруга Е.И.Б. се е разпоредила със целия апартамент в полза на ЕЛ. П. Р., ищец по делото и П.П. БАЛЕНСКИ, ответник, която сделка била оформена с нотариален акт № 160, том III, н.д. № 1129/1994г. на нотариус Мария Докторова, РС – Троян. Твърдят, че Е.И.Б. не е имала право да се разпорежда с целия имот, а само с една втора, която е придоила след прекратяване на СИО, поради което всеки един от тях е придобил по една четвърт от делбения имот от превхърлителната сделка.

Твърди се, че искът е насочен и срещу Д. ЕВЛ. Р., тъй като ищцата е придобила имота чрез цитирания нотариален акт в режим на СИО. Сочат, че другите наследници на А.П.Б.левски, а именно П.А.Б.и Н.А.Б. също са починали. П.А.Б.оставил като наследници ЕЛ. П. Р., ищец по делото и П. П.

Б., ответник по делото, и всеки един от тях би трябвало да има по една четвърт по наследство от П.А.Б. Н.А.Б. оставила като наследник И.И.М.-Б., която по наследство придобила една четвърт от делбения имот, според ищцата.

В исковата молба е направено особено искане за спиране на изпълнително дело № 417/2014г. по описа на ЧСИ Р.Д. за дълг на ответника, който е обезпечен с ипотека върху имота, учредена от ищцата ЕЛ. П. Р. и ответниците П. П. Б. и Д. ЕВЛ. Р.. Твърди се, че ще възникне невъзможност за осъществяване на правата по съдебното решение, ако бъде извършена публична продан. Налице били убедителни писмени доказателства за евентуалността на исковата претенция и доказателство за насрочена публична продан.

Процедурата по чл.131 ГПК не е завършена, поради което все още няма постъпили отговори от ответниците по исковата молба.

На 13.12.2004г. ищцата Е.П.Б. и ответниците П. П. Б. и Д. ЕВЛ. Р. учредили ипотека в полза на РАЙФАЙЗЕН БАНК България“ ЕАД, с ново име „Кей Би си Банк България“ ЕАД, ЕИК ***** върху целия делбия имот (л.1415 от делото).

Ипотеката била подновена на 12.11.2014г., което обстоятелство е било вписано в СВ (л.13 от делото).

С определение № 14/10.01.2022г. по гр.д. № 8/2022 по описа на РС – Троян е допуснато обезпечение на така предявения иск за делба. Като обезпечителна мярка е наложена спиране на производството по изпълнително 5 дело № 417/2014г. по описа на ЧСИ Р.Д.. За да допусне обезпечението, съдът е приел, че има вероятна основателност за предявения иск, тъй като имало данни, че изпълнителното дело е за дълг на двамата ответника и ищеца, върху който са учредили ипотека върху целия имот, а не върху съответните идеални части, които притажават. При евентуална продажба на апартамента ще бъдат причинени вреди на съделителите, съответно няма да могат да осъществяват правата си по делбеното производство. Съдът приел, че е налице е правен интерес от налагането на обезпечителна нужда като била налице реална опасност, за да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е валиден и допустим, поради което следва да провери неговата правилност.

Съгласно чл.391, ал.1 ГПК, за да се допусне обезпечение на иска следва да са налице следните две кумулативно дадени предпоставки: 1. Искът е вероятно основателен, т.е. подкрепен с убедителни писмени доказателства или де представи обезпечение по чл.180-181 ЗЗД: 2. Ще се затрудни или бъде невъзможно осъществяването на правата по предмета на спора.

От твърденията в исковата молба, приложените документи към нея, както и от приложенията към частната жалба може се установи, че ищецът Е.П.Б., ответниците Д.Е.Р. и П. П. Б. са учредили договорна ипотека върху целия делбия имот за личен дълг на ответника Д. ЕВЛ. Р., поради което ищцата Е.П.Б. и ответника П. П. Б. притажават качеството на ипотекарни длъжници, а ответника Д. ЕВЛ. Р. на длъжник.