Решение № 3664 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3664 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Биляна Симчева при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100503685 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Т. Д. П. срещу решение № 1994/10.02.2023г. постановено по гр.д. № 55930/2022г. по описа на СРС, 33-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника С. К. С. иск с правно основание чл.

71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване на извършено от С. нарушение, представляващо дискриминация във връзка с действията по пр. № ЗМ 812 102-341/06.03.2020г. на 08-о РУ - СДВР.

Жалбоподателят намира първоинстанционното решение за неправилно и необосновано. По делото било установено, че ответникът С. тормозил ищеца П..

Извършено било „мнимо“ издирване с цел ищецът П. да не бъде намерен, при положение, че същият оставил телефон и имейл за връзка. Ответникът не положил усилия да потърси ищеца чрез роднини, съседи, домоуправител. Неправилно СРС приел, че ищецът П. не бил носител на защитен признак по чл. 4 ЗЗДискр – лично положение. Ищецът имал висока обществена активност, т.е. лично положение, което правело ищеца разпознаваем, отличавало го от останалите. Ответникът С. познавал ищеца П. като лице, което пише жалби, води дела и „изобщо по всякакъв начин досажда на полицията“. В случая тормозът не бил по-неблагоприятно третиране – той бил нещо неприятно и нямало нужда ищецът да бъде сравняван с някой друг. Въпреки всичко ищецът изложил лица, с които да бъде сравняван. Намира, че всеки сигнал 1 заслужавал внимание и всеки жалбоподател следвало да бъде призован и разпитан – нещо, което не било изпълнено в случая на ищеца. От докладните не било установено, че ищецът бил търсен на адреса – такива документи можело да бъдат „произведени“.

Ищецът бил умишлено игнориран от ответника, с цел да не може да се яви и да даде показания по сигнала си. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а искът му уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. К. С., чрез адв. Н., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна. Решението било правилно и обосновано, не се събрали доказателства, от които да се установят въведените от ищеца с исковата му молба твърдения. Не се установило, че ответникът имал противоправно поведение, целящо да навреди на ищеца. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Т. Д. П. излага, че ответникът С. К.

С., който бил зам.-началник на 08-о РУ на МВР, СДВР, в периода от 06.03.2020г. до 13.10.2022г., вкл. упражнил върху него тормоз във връзка с преписка № 812 102341/06.03.2020г., като отказал да го призове за разпит, макар и да разполагал и телефонния номер и имейл адреса на ищеца П.. Преписката била образувана по подаден от ищеца сигнал срещу колега на ответника – началника на „Охранителна полиция“ при 08-о РУ на МВР и била разпределена на ответника за работа. Ищецът дълго чакал да бъде призован, но това не се случило. При проверка на преписката установил, че до него били изготвени две призовки, в които било отразено, че ищецът не бил намерен на адреса. С поведението си ответникът С. имал за цел ищецът да не бъде намерен, за да бъде обявен сигналът му за неоснователен. Единствено била имитирана активност, не били спазени правилата на глава 15 НПК, нито чл. 69, ал. 3 ЗМВР. Позовава се на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като твърди, че бил дискриминиран по признака лично и обществено положение, а с деянието си ответникът имал за цел да накърни достойнството на ищеца, да създаде враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, като на ищеца бъде показано, че сигналът му ще бъде смачкан и всички опити да държи сметка на служители на МВР, които злоупотребяват, не са добре дошли. Демонстрирана била омраза, арогантност, обида и закана срещу ищеца, заради обществената му активност.

2

Ищецът П. събирал доказателства, подготвял свидетели, а ответникът саботирал цялата му дейност. Признакът лично положение бил обоснован от обстоятелството, че ищецът П. бил обществено активен гражданин и това го правело разпознаваем. През годините ищецът завеждал в МВР множество сигнали, както и съдебни дела, водени срещу ответника и негови колеги. Сочи номера на заведени дела срещу служители на МВР, както и пр.пр. срещу ответника. Признакът обществено положение обосновава с пускането на сигнал срещу служител на МВР. Моли съдът да установи нарушението на ответника, а именно че нарочно не призовал ищеца, за да го тормози – чл. 71, ал. , т. 1 ЗЗДискр.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. К. С. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна. В исковата молба не били изложени факти, сочещи на по-неблагоприятно третиране на ищеца по см. чл. 4, ал. 2 или ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗДискр. Не било извършено дискриминационно нарушение по посочените от ищеца признаци. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

От представената по делото преписка № Ж-812102-341/06.03.2022г. на 08-о РУ на МВР, СДВР, се установява, че същата била образувана по сигнал на ищеца Т. Д. П., до Директора на СДВР от 04.03.2020г., подаден срещу Св. В. – началник на Охранителна полиция към 08-о РУ на МВР, СДВР. С резолюция от 05.03.2020г. преписката била разпределена за работа от Началника на 08-о РУ на МВР, София, а с резолюция от 06.03.2020г. – превъзложена за работа на ответника С. К. С., който безспорно по делото заемал длъжност зам.-началник на управлението. Предоставен му бил 20 дневен срок за проверка и доклад.

В сигнала си срещу началника на отдел „Охранителна полиция“ при 08-о РУ на МВР, СДВР - Св. В., ищецът П. излага оплаквания, че в нарушение на правилата на чл.

69 ЗМВР, на 27.02.2020г. устно бил призован да се яви за разпит при В. на 04.03.2020г., както и по нареждане на В. бил призован по телефона от служител П. да се яви за разпит на 05.03.2020г. Излага факти от отношения с друг служител на 08-о РУ на МВР – Д., срещу когото водел дела и твърди, че с призоваването от П. по телефона било накърнено правото му да знае кой ще го разпитва, по кой номер преписка и да бъде призован посредством връчване на призовка. Намира, че целта на В. била ищецът да не разбере кой всъщност го призовава, защото служителят знаел, че ищецът няма да се съгласи да бъде разпитван от В., поради което била използвана П.. Нормата на чл. 69, ал. 3 ЗМВР предвиждала призоваване по телефона само в неотложни случаи, какъвто въпросният не бил. Излага, че имал огромен конфликт със служителите от 08-о РУ на МВР София и не желаел да бъде разпитван от тях. Водел множество дела срещу служители от управлението и имал съмнение в тяхната безпристрастност – посочва номера на дела.

В хода на проверката били събрани писмени сведения от гл.инсп. С. В. 3 началник на сектор „Охранителна полиция“ при 08-о РУ на МВР, СДВР, както и от присъствалите на събитието от 27.02.2020г. служители – инсп. Л.В., ст.полицай Т. В., ст. полицай Н.И., докладна записка от ПИ Г.Д., както и писмено сведение от него.

Относно призоваването на ищеца Т. П. по преписка № 812102-341/2020г. по делото е представена докладна записка рег. № 3383р-9779/18.03.2020г. на ст.полицай В., неоспорена от страните по делото, в която полицейският служител удостоверил, че на 11.03.2020г., в 16.50 часа, посетил адреса на ответника П., за да му връчи изготвената от ответника зам.-началник на 08-о РУ на МВР, София – ответникът С., призовка за 13.03.2020г., от 10.00 часа (л. 37 от преписката на делото на СРС), но адресатът не бил намерен.

По делото е представено и неоспорено предложение от последния от 31.03.2020г. до началника на управлението с искане за продължаване на срока на проверката по процесната преписка № 812102-341/06.03.2020г., поради обстоятелството, че ищецът П., който в сигнала се оплаквал, че Св. В. го призовал устно и по телефона за разпит в нарушение на нормата на чл. 69 ЗМВР, не бил призован успешно от адреса и до момента не бил дал допълнителни сведения по жалбата си. Срокът за работа, видно от утвърждаването на началника, бил продължен до 24.04.2020г.

По делото е представена докладна записка рег. № 3383р-11805/08.04.2020г. на служител Динев, неоспорена от страните по делото, в която същият удостоверил, че на 07.04.2020г., в 14.55 часа, бил посетен адресът на ответника П., за връчване на изготвената от ответника зам.-началник на 08-о РУ на МВР, София – ответникът С., призовка за 10.04.2020г., от 10.00 часа (л. 41 от преписката на делото на СРС), но адресатът не бил намерен.

На 27.04.2020г. ответникът изготвил писмен доклад до началника на 08-о РУ на МВР, София, с констатациите от проверката. Посочил, че сведения от П. не били снети, предвид факта, че не бил намерен на адреса. Изготвено било писмо рег. № 3383р-13944/28.04.2020г. до ищеца, с който същият бива уведомен, че проверката била приключена и от нея не били установени извършени от служители на управлението нарушения на служебната дисциплина. По делото няма данни писмото да било получено от ищеца.

С нормата на чл. 4 ЗЗДискр законодателят забранил всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Легалната дефиниция на понятието пряка дискриминация се 4 съдържа в разпоредбата чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Това е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Непряка дискриминация, съобразно дефиницията по ал. 3 на същия текст, е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

От значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания.

ЗЗДискр. цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр., или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това понятие, съдържащо се в пар. 1, т. 7 ДРЗЗДискр, е всеки акт, действие, бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси. Съобразно пар. 1, т. 8 ДРЗЗДискр ., изразът „на основата на признаците по чл. 4, ал. 1“ означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.