Решение № 1559 от 14.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. Велико Търново, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110100646 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 15.05.2023г. ищецът и ответниците сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, с предмет имот, собственост на ответниците, намиращ се в ***, представляващ ***. Излагат се твърдения, че стойността на сделката е 12 850 евро или левовата равностойност, която към момента на подписване на договора е 25000лв. Срокът за сключване на окончателния договор бил 15.09.2023г. Ищецът заявява, че към момента на постигане на съглашението и до есента на 2024г живял в Германия и по обективни причини в срока на споразумението не успял да изплати цялата договорена сума, но започнал изпълнение на договореното, като на 03.07.2023г. заплатил 2000 евро, на 04.07.2023г.-2000 евро; на 05.01.2024г.-2000 евро, на 01.02.2024г.-2000 евро и на 25.09.2023г-7200 лв., като бенефициент на плащанията била ответницата К. М.. Ищецът заявява ,че до момента на последното плащане никой от ответниците не го уведомил за преустановяване действието на договора, а престациите били приети и не му показвали намерението си да се разпоредят с имота в полза на друго лице.

Ищецът заявява, че през пролетта на 2024г. узнал, че ответниците са се разпоредили с имота в полза на трето лице. Ищецът заявява, че до разпоредителната сделка общо даденото от ищеца на ответниците е в размер на 22840лв., като на 23.12.2024г. ищецът поканил с нарочна покана ответниците да му върнат полученото от тях, но те отказали, защото според тях договорът е прекратен поради „виновно поведение“. Ищецът счита, че платените от него суми по договора са платени на неосъществено правно основание, тъй като са част от продажната цена на процесния имот, който ответниците са прехвърлили на трето лице.

Ищецът отправя искане за осъждане на ответниците да му заплатят сумата 22 840лв., представляваща продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като получена от ответниците на неосъществено основание /продажбата на недвижимия имот/, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват исковата претенция. Не оспорват сключването на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2023г. Заявяват, че съгласно чл.3 от договора, плащането на продажната цена следвало да се извърши на две части: първата в размер на 1

5000 евро, на която страните придават значението на задатък и която е следвало да бъде заплатена в срок до 05.06.2023г., а остатъкът от цената на имота в размер на 7850 евро купувачът е следвало да заплати до 15.09.2023г. Сочи се, че ищецът изпаднал в неизпълнение на договора при плащане на задатъка, като вместо 5000 евро до 05.06.2023г., направил две плащания по 2000 евро на 03.07 и на 04.07 2023г и уверил ответниците, че ще внесе задатъка от цената, макар и със закъснение, като ги помолил да не се отказват от сделката. Сочи се, че при сключване на предварителния договор ищецът отказал да даде адрес и имейл адрес, на който да бъде извършвана кореспонденцията между страните.

Комуникирал само по „Вайбър“ с ответницата К. М., като в периода от м.юли 2023г. до м.април 2024г. ответниците многократно търсели ищеца,но той не отговарял на повикванията, а в редките случаи, когато разговаряли, той обещавал, че ще плати цялата цена до 15.09.2023г. След като срока на договорът изтекъл, той настоявал за отсрочка, но отказвал да подпише анекс за удължаване на срока на договора. Ответниците заявяват, че през месец април 2024г. след многократни опити, ответницата К. М. се свързала с ищеца по „Вайбър“ и го уведомила, че ако не плати цената до края на месеца продавачите се отказват от договора и същият да се счита за прекратен. Ответниците твърдят, че в дадения срок не постъпило плащане, но не могли да уведомят купувача писмено, защото той не бил предоставил адрес за връзка или адрес на ел.поща. Ответниците заявяват, че продали имота на 17.06.2024г в полза на трето лице. Оспорват твърденията на ищеца, че е обеднял със сумата 22 840лв., като заявяват, че освен двете плащания по 2000 евро, други суми не са получавали по договора. Заявяват,че сумата 4000 евро като част от продажната цена има характер на „задатък“ съгласно договора и ако страната, която е дала задатъка не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка.

Ответниците считат, че е налице неизпълнение на договора от страна купувача, който не е платил задатъка в пълния му размер в срока по договора, не е платил цялата продажна цена и не се явил за сключване на окончателен договор, поради което те считат, че е налице основание да задържат сумата 4000 евро, получена като капаро. Отправят искане за отхвърляне на иска. Претендират разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен препис от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2023г., сключен между К. М. М., Р. М. М. и Б. А. М.- от една страна като продавачи и от друга страна- И. Б. Б. в качеството купувач, относно сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ в ***, при цена на имота в размер на 12850 евро или левовата им равностойност в размер на 25000лв. В чл.1 ал.3 от договора е посочено, че прехвърлянето на собствеността върху имота с договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт следва да се извърши в срок до 15.09.2023г.вкл. В чл.3 от предварителния договор е посочено, че уговорената цена на имота ще се заплаща по следния начин: сумата 5000 евро или левовата им равностойност, представляваща задатък/капаро/, която купувачът заплаща на продавачите в срок до 05.06.2023г., по банков път, по посочена в договора банкова сметка, с титуляр К. М. М..

Остатъкът от цената на имота в размер на 7850 евро или левовата й равностойност се изплаща от купувача по банков път на посочената от продавачите банкова сметка в срок до 15.09.2023г. В чл.8 от договора е посочено, че ако купувачът без основателна причина не сключи окончателен договор за покупко-продажба във формата на нотариален акт в срока по чл.1 ал.3 от договора, продавачите имат право да се откажат от договора и да задържат получената сума по чл.3 т.1 от договора или да предявят иск за сключване на окончателен договор.

Видно от платежно нареждане от 03.07.2023г. по банкова сметка с титуляр К. М. е постъпила сумата 2000 евро или левова равностойност 3911,66лв., с вносител В.А.Г., като е 2 посочено основание: „по договор в полза на И. Б.“.

По делото е представено платежно нареждане от 04.07.2023г. за банков превод по посочената в предварителния договор банкова сметка в размер на 1960,42 евро или левова равностойност- 3843,40лв. Наредител е И.С.Е.от името на И. Б..

По делото са представени две платежни нареждания от 25.01.2024г и от 09.02.2024г., всяко за сумата по 2000 евро /общо 4000 евро/, по които получател е К. М. М., а вносител е К.С.

Ищецът е отправил покана до ответниците от 23.12.2024г., в която е посочил, че по сключен с тях предварителен договор от 15.05.2023г им е платил сумата общо 22840лв.Направил е изявление, че му станало известно, че ответниците са се разпоредили с имота предмет на предварителния договор и е направил искане за връщане на посочената сума като недължимо платена.

На 09.01.2025г ответниците са отправили до ищеца отговор на поканата, в който е посочено, че правоотношенията между страните по предварителния договор за продажба на недвижим имот са прекратени поради виновно поведение на ищеца и не са налице основания за връщане на суми по договора.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля З.В.Т., която разпитана каза ,че познава ответницата К. М.. Свидетелката заяви, че й е известно за сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в ***, който сключили ответницата К. М. и другите две ответници, които са нейни майка и сестра.

Купувач по договора било лице на име И.. Свидетелката каза, че договорът не бил изпълнен в срок от страна на купувача И. поради неплащане на сумата за имота. Свидетелката каза, че в края на месец април 2024г била заедно с ответницата К. в домът й, когато ответницата получила обаждане по телефона, като свидетелката чула разговора й с лице на име И., че достатъчно дълго е изчакала и му е отстъпила срок до края на месец март и че поради неплащане на сумата договорът се разваля. Свидетелката заяви, че разговорът се чувал силно. Свидетелката заяви, че не е виждала предварителния договор, както и писмено волеизявление за прекратяване.

На въпроси на ищцовата страна ответницата К. М. е изслушана лично в съдебно заседание на 16.10.2025г. по реда на чл.176 от ГПК, като същата заяви, че не е получавала пари от лицето И.Е. Относно получени пари от лицето К.С.през месеците януари и февруари 2024г ответницата каза, че тези пари са получени извън договора за покупко-продажба.

Ответницата заяви, че през месец декември 2024г. е получила обещание от ищеца И., че до края на месец декември 2023г ще бъде изплатен остатъка от сумата по предварителния договор от 8850 евро и до края на декември 2024г ще бъде извършена сделката по сключване на окончателния договор. Ответницата каза, че е търсила през декември и до края на януари 2024г безуспешно ищеца и когато успяла да разговаря с него той й предложил 4000 евро които да бъдат външно от договора срещу обещание от нейна страна да не завежда дело за обявяване на договора за окончателен. Ответницата каза, че ищецът обещал, че до края на месец февруари 2024г ще плати остатъка от сумата по предварителния 3 договор и след като това не се случило, тя му дала срок до края на месец март 2024г.Ответницата заяви, че до края на март 2024г. ищецът не платил остатъка от сумата, спрял да си вдига телефона и през април й върнал обаждане. Ответницата каза, че ищецът не желаел да сключва анекси, не подавал реален адрес за комуникация в Германия, не представил ел. адрес за имейл кореспонденция.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

Неоснователното обогатяване е институт на гражданското право, регламентиран в чл.

55 и сл. ЗЗД и изхожда от основния принцип за недопускането на неоснователно разместване на имуществени блага. В чл.55, ал.1 ЗЗД са правно регламентирани три специални хипотези на неоснователно обогатяване, а именно: получено без основание или с оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание. Фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55 и в трите хипотези изисква предаване, съответно получаване на нещо, като във втората хипотеза, в момента на получаването не съществува валидно правно отношение, което да оправдае даването и получаването, но страните очакват такова да възникне и именно с оглед на това очакване предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване.

От събраните по делото доказателства се установи, че на 15.05.2023г. между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в ***, по който договор ищецът е купувач, а ответниците-продавачи. В договора е уговорена цена имота-12850 евро или в левова равностойност- 25000лв. и срок за сключване на окончателния договор- 15.09.2023г. Страните по договора са уговорили, че плащането на цената ще бъде, както следва: 5000 евро в срок до 05.06.2023г. и остатъка от 7850 евро в срок до 15.09.2023г. По делото не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че първите плащания по договора, ищецът-купувач е направил на 03.07.2023гсумата 2000 евро и и на 04.07.2023г сумата 1960,42 евро. Представени са платежни документи за посочените суми, постъпили по банковата сметка, посочена в предварителния договор, по която титуляр е ответницата К. М.. Наредител на сумите не е ищецът, а други, неучастващи по делото лица, но видно от посоченото в платежните документи основание плащанията са направени по договора, по който страна е ищецът И. Б., а освен това плащането на сумите по банковите преводи от 03.07.2023г и от 04.07.2023г. не се спори от ответната страна. От събраните по делото доказателства не се установява да са направени други плащания по предварителния договор до 15.09.2023г, когато е бил крайния срок за изплащане на цялата сума по договора. Ищецът наведе твърдения, че през месец септември 2023г. е заплатил сумата 7200 лв., като твърди, че плащането е извършено чрез предаване на парите в брой, като сумата била предадена на ответника К. М. от трето неучастващо по делото лице. Твърденията на ищеца относно плащане на сумата 7200лв. не се доказаха в настоящото производство с допустими доказателствени средства, с оглед разпоредбата на 4 чл.164 ал.1 т.4 от ГПК относно свидетелските показания и при липса на изрично съгласие по смисъла на чл.164 ал.2 от ГПК от другата страна по делото. На следващо място, по делото са представени платежни нареждания от 25.01.2024г и от 05.02.2024г. за сумите по 2000 евро или общо 4000 евро, които са били преведени по банковата сметка на ответницата К. М., посочена в предварителния договор, като наредител на плащанията е К.С. Спорен момент по делото е дали тези две плащания са направени по процесния предварителен договор.