Решение № 5720 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5720 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д.а Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Д.а Зисова Гражданско дело № 20231100111181 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Д. Ц. чрез С. А. Ц. като нейна майка и законен представител, с която са предявени срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за сумата от 25 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 565 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от произшествие, настъпило на 18.10.2022 г., осъществено от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Претендира законната лихва от 04.04.2023 г. и разноски по делото.

Ищцата твърди, че на 18.10.2022 г., около 15.15 ч., в гр. София, прибирайки се от училище, пътувала в тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис“, с инвентарен номер ********, управляван от Д. Д. Д., движещ се по линия № 5 на СГТ, с посока от „Орлов мост“ към Спортната палата по бул. „Цар Освободител“. При кръстовището на бул. „Цар Освободител“ с бул. „Васил Левски“ тролейбусът следвало да направи маневра „ляв завой“, за да продължи движението си по маршрута. В хода на маневрата водачът на тролейбуса натиснал рязко спирачки, при което ищцата и пътуващата с нея А.А. загубили равновесие като А.А. връхлетяла върху ищцата, счупвайки предните си два горни зъба в главата й. При удара ищцата получила нараняване, при преглед в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ са констатирани следните увреждания: кожен белег в челната област, над дясната вежда.

Раната била обработена хирургически. Поради влошаване на състоянието на пострадалата - главоболие, световъртеж, оток на меките тъкани на лицето били направени допълнителни изследвания, при които се установили среднинно разположена интерхемисфералта фисура-неразместена фрактура 1 на челната кост към горен орбитален ръб вдясно, едем на меки тъкани вляво и фрактура на 5-ти лъч на лява длан, което наложило поставяне на гипсова имобилизация и втора хирургична интервенция на откритата рана на главата.

Последвали поредица от манипулации, прегледи и лечение на настъпилите вследствие на ПТП наранявания и усложнения от тях. От датата на произшествието до момента ищцата ходи на медицински прегледи, процедури, манипулации и изследвания. Ежедневно има главоболие, трудно се съсредоточава и изпитва неудобство от външния си вид и белезите по лицето.

Депресирана е, затворила се е в себе си и често плаче. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди и за имуществени вреди заплатени изследвания и медицински процедури.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение към момента на процесното ПТП.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието като поддържа, че няма доказателства за местоположението на участниците при настъпване на ПТП, че липсват данни относно причината за твърдяното внезапно спиране, данни за състоянието на пътя и др. Твърди, че не е настъпило застрахователно събитие, покрито по застраховка „Гражданска отговорност“, за което да е виновен водач на пътно превозно средство, чиято отговорност е застрахована при ответното дружество.

Поддържа, че причинените вреди на ищцата са резултат единствено от неправомерното поведение на А.А.. Оспорва твърдението за „рязко“ спиране от страна на водача на тролейбуса, като евентуално твърди, че спирането е било „аварийно“ - извън контрола и независещо от волята на водача. Оспорва и настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, като оспорва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като не е проявила дължима грижа към здравето си и не е използвала предвидените в тролейбуса места и устройства за държане, които биха помогнали да се предотврати падане. В условията на евентуалност твърди независимо съизвършителство от страна на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ поради неправилно диагностициране и лечение проведено от лечебното заведение. Твърди още наличие на независимо съизвършителство и от страна на родителите на ищцата - малолетна, към момента на ПТП, които не са осъществили нужния контрол и надзор по отношение на малолетната си дъщеря. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди като несъобразен с критерия за справедлИ.ст. Оспорва и размера и основанието на имуществените вреди, като твърди, че същите не са в причинна връзка с процесното ПТП и травми.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете по чл.432, ал.1 КЗ:

2

Установява се от писмените доказателства – констативен протокол за ПТП, протокол за оглед, скица, фотоалбум (съставени в рамките на образувано досъдебно производство № ЗМ 11366/2022 г.), приетите по делото основна и допълнителна авто-технически експертизи и от показанията на свидетеля Н. П., че на 18.10.2022 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм: тролейбус „Шкода 27 ТР Соларис“ с инвентарен номер ******** се е движил по бул. „Цар Освободител”, с посока от пл. „Орлов мост“ към центъра на гр. София, със скорост 20 км/ч. Когато е достигнал до кръстовището с бул. „Васил Левски“, водачът му е предприел изпълнение на маневра ляв завой, за да се включи в движението на бул. „Васил Левски“, навлизайки в кръстовището на зелен сигнал на светофара, докато от лявата му страна е бил спрял неустановен лек автомобил, за който сигналът на светофарната уредба е се сменил от зелен на червен сигнал, поради което водачът му е спрял след стоп линията за направлението му. Водачът на тролейбуса е продължил движението си, изпълнявайки маневрата ляв завой, при което не е подсигурил достатъчна странична дистанция със спрелия автомобил. След като тролейбуса е преминал с предната си част пред неустановения автомобил, водачът му е забелязал, че задната му част се приближава до предната част на автомобила, при което е задействал спирачната система на тролейбуса с авариен режим. Вследствие на възникналото отрицателно ускорение от спирането, на пътниците в тролейбуса е въздействала инерционна сила в посока на движението на тролейбуса, под въздействието на която няколко пътника са изгубили равновесие и са паднала на пода в салона на тролейбуса, между които и пострадалата. Поради това при1ина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на процесния тролейбус със системите за управлението му, който е задействал спирачната система на тролейбуса с авариен режим на спиране, макар водачът на тролейбуса да е имал възможност да възприеме спрелия автомобил от достатъчно разстояние, поголямо от 15 м., при което е имал възможност да намали скоростта си или да спре контролирано с малко отрицателно ускорение, без да се реализира инерционна сила, която да доведе до загуба на равновесие на пътниците в тролейбуса и тяхното падане върху пода му. Допълнителната експертиза е извършена след съобразяване на писмените доказателства по делото (включително тези от досъдебното производство), свидетелските показания и преглед на видеозапис на произшествието. Заключението на вещото лице се потвърждава и от свидетелските показания на Д. Д. – водач на тролейбуса, който сочи, че е възприел спрелия в кръстовището автомобил, но вместо незабавно да предприеме действия за намаляване на скоростта, правейки подхода към завоя започнал да показва със знаци да се дръпне от пътя, съответно – автомобилът не направил някаква маневра и водачът извършил аварийно спиране чрез задействане на спирачка, вместо с намаляване на скоростта. От изложеното следва, че причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на тролейбуса, който не 3 изпълнил задължението си по чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, а именно - да контролира непрекъснато пътното превозно средство и при избиране скоростта на движение да се съобрази с характера и интензивността на движението и конкретните условия, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и при възникване на опасност за движението да изпълни задължението си незабавно да намали скоростта.

От представените медицински документи и заключението на двете съдебно-медицински експертизи се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получила следните увреждания: разкъсноконтузна рана в лява челна област на главата, без анамнестични, клинични и рентгенови данни за черепно-мозъчна травма. Прието е, че от рентгенографиите на черепа във фасова и профилна проекции не са установени травматични промени. След произшествието на 18.10.2022 г. ищцата е постъпила в неврохирургичен кабинет на спешно отделение на УМБАЛСМ ,.Н.И,Пирогов“, раната е почистена и обработена хирургично с конци и е назначен контролен преглед. На 21.10.2022 г. ищцата поради оплаквания е постъпила на лечение в клиниката по неврохирургия на болница „Пирогов“. След първоначалната хирургична обработка раната е показала белези за възпаление и извършена ревизия на 24.10.2022 г. за отстраняване на гноевидни материи. Изписана е на 28.10.2022 г. /седми ден от постъпването/ с подобрение - с намалял болков синдром, конците от раната в лява челна област на главата са свалени. След консултации с очен специалист е проведено лечение за цикатрикса /белега/ разположен от медиалния ръб на лявата вежда достигащ косо нагоре до 1,25 см над централната част на веждата-микронийдлинг. Ищцата е търпяла болки непосредствено след травмата, при обработката на раната и в следващите десет дни /възпалението на раната/, които са били най-интензивни в този период. Тя е имала болки и след ревизията на инфектираната рана, при превръзките и свалянето на конците. Болки е търпяла и при проведеното лечение на цикатриксамикронийдлинг. След ПТП ищцата е можела да се придвижва самостоятелно.

Възпалителния процес на раната е причинил влошаване на ищцата неразположение, отпадналост, оток на тъканите около раната, адинамия, главоболие, леко повишаване на температурата. На 24.06.2024 г. е извършен личен преглед на ищцата, при който е установено, че същата е в добро общо състояние, в ясно съзнание, с нормален неврологичен статус. Нормалният възстановителен период за травмата на главата с разкъсно-контузна рана в челната област на пострадалата е от около 3 седмици. В случая е диагностицирано усложнение с инфектиране на раната, наложило повторна хирургична интервенция с вторично зарастване на раната и допълнително лечение - микронийдлинг за корекция на белега. По отношение на така приетото изготвените по делото първоначална и повторна експертиза дават еднозначни становища и съдът кредитира и двете изцяло.

По делото не се установява да е налице фрактура (счупване) или фисура (счупване без разместване) на костите на черепа. От медицинската експертиза, 4 изготвена от специалност образна диагностика, се установява, че от извършените изследвания на ищцата няма данни за оформени контузионни огнища в мозъчния паренхим, няма данни за травматични промени на костите на черепа.

От показанията на свидетеля М.Н., близка на ищцата, се установява, че след ПТП ищцата била на легло, получила голям оток в зоната на лицето, оплаквала се от силно главоболие, нарушен бил сънят й. Дълго време отсъствала от училище. Трудно се концетрирала, имала проблем с окото, както и с мимиката на едната вежда, за което провела допълнително лечение.

Оплаквала се от силни болки по време на самото лечение и хирургическата обработка на раната.

От представените писмени документи и медицинските експертизи се установява, че ищцата е извършила разходи в размер на 565 лева и същите са направени във връзка с лечението и необходими за него.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, протИ.правност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.