Определение № 39148 от 23.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39148 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110122901 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

По отношение на реда, по който следва да се разглежда настоящото производство, съдът намира, че този по Глава Двадесет и пета ГПК „Бързо производството” е неприложим.

Разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК ясно посочва кои искове се разглеждат по реда на посочената глава. Сред тях не са исковете с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл.224, ал. 1 КТ, които са обективно съединени с исковете по чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т.3 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ и по чл. 128, т. 2 КТ. Съгласно чл. 310, ал. 3 ГПК при съединяване в една искова молба на иск от посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо производство не се допуска.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от К. З. И., чрез адв. Н. М., против „************* *****“ ЕАД, както следва: искове с правно основание по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ – за признаване на уволнението на ищцата, извършено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ЧР-ЗРД152/12.06.2026г., за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – директор, дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ при ответника, както и за заплащане на обезщетение вследствие на незаконното уволнение в размер на разликата в брутните трудови възнаграждения на ищцата за периода от 12.06.2026 г. до 12.12.2026 г. в общ размер от 4306,26 евро; иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1877,69 евро, представляваща неизплатен остатък от обезщетение за неспазено предизвестие; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 440,45 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни от новото правоотношение; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 220,22 евро, представляваща дължимото брутно трудово възнаграждение за 1 отработен ден/ден на разположение – 12.06.2026 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Ищцата К. З. И. твърди, че между нея и ответника е възникнало трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № 134/10.10.2012г., като въз основа на допълнителни споразумения от 31.01.2020 г. и от 16.02.2022 г. тя е заемала длъжността „директор“ на дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ (ОКУВ) при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3 433 лв.

1

Посочва, че на 01.03.2022 г. работодателят е издал Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 12/01.03.2022г., която е отменена като незаконосъобразна с решение от 24.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 20221110121401/2022 г., по описа на СРС, 178 с-в, потвърдено с решение от 25.07.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 2470/2024 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, като ищцата е фактически възстановена на заеманата до уволнението длъжност, считано от 01.063.2026 г., съгласно Заповед на работодателя № ЧРЗРД-146/01.06.2026 г. Заявява, че едновременно с това е издадена и Заповед № ЧР-ЗРД147/01.06.2026 г., съгласно която без срок и без съгласие на ищцата е променено работното й място от Централно управление на „************* *****“ ЕАД в друга сграда в същото предприятие, находяща се на бул. ****** ************ * *. Счита, че ответникът е демонстрирал трайно нежелание ищцата да полага труд съобразно постановеното от съда решение, като на практика се целяло правоотношението отново да бъде прекратено, но по желание на самия работник. Този извод обоснова с твърдения, че промяната в работното й място не само не отговаряла на здравословното й състояние (диабет тип 2), но се влошавали съществено работните й условия. Сочи, че не само е била лишена от самостоятелно обособено работно пространство, но на практика работодателят е препятствал възможността й да изпълнява присъщите за длъжността функции и задължения - да подписва документи, да провежда срещи, да комуникира с други дирекции, да обработва служебна информация, да упражнява контрол върху всички подчинени отдели. Посочва, че й е бил осигурен частичен достъп до деловодната системата на дружеството „******“, но без права за упражняване на ръководни функции, а само читателски такива, като при изрично запитване от нейна страна в имейл кореспонденция от 03.06.2026 г. изпълнителният директор на ответника е иззел всички оперативни функции на ищцата в качеството й на директор и е предоставил същите на изпълняващия до този момент длъжността зам.директор на процесната дирекция. Допълва, че във връзка с горепосочените събития е депозирала възражение до работодателя, както и сигнали до Главна Инспекция по труда, Комисия за защита от дискриминация, както и ******** ******* *****. По същество излага становище за незаконосъобразност на процесната заповед, като счита, че липсват предпоставките за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Счита, че уволнителната заповед в същината си представлява проява на недобросъвестност от страна на работодателя и че е издадена при злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ. В подкрепа на този извод в обстоятелствената част на исковата молба са описани отново в хронологичен порядък събитията, развили се от възстановяването на ищцата на заеманата от нея длъжност до прекратяване на трудовото й правоотношение с процесната заповед, водещи според ищцата до извод, че работодателят е упражнил правомощието си да прекрати правоотношението не с оглед действителната си организационна необходимост, а като средство за поставяне на ищцата в неблагоприятни условия. Поддържа, че макар с Протокол № 2 от извънредно заседание на Надзорния съвет на „************* *****“ ЕАД от 23.02.2026г. да е избран и назначен нов управителен съвет на ответника, то на практика изпълнителният директор на дружеството е останал непроменен, а единствено на поста Председател на управителния съвет е бил назначен нов член, която длъжност обаче нямала функции по оперативно управление и представителство спрямо трудовия колектив, поради което не притежавал право да извършва уволнения с цел сформиране на нов управленски екип. Оспорва в действителност да е сключван нов договор за управление на дружествотоработодател, в която насока акцентира върху обстоятелството, че преди издаване на обжалваната заповед Столичният общински съвет е взел Решение № 446/11.06.2026 г. за утвърждаване на Бизнес план на „************* *****“ ЕАД, включващ „Инвестиционна и Ремонтна програми“, който план е бил изготвен и подписан от Изпълнителния директор на ответника още на 27.04.2026 г. Твърди, че този бизнес план не следва да оказва влияние върху заеманата от нея длъжност, доколкото ищцата е била възстановена едва 10 дни преди решението на ******** ******* ***** за одобрение на плана и на практика не е полагала 2 труд по време на действието му, за да може работодателят да прецени дали притежаваните от нея качества и умения съответстват на изискванията на плана и поставените бизнес задачи. Оспорва заеманата от нея длъжност да попада в категорията „служители от ръководството на предприятието“ по смисъла на §1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КТ, като сочи, че в случая тя е изпълнявала задачи от технически характер, действаща като обикновен пълномощник (изпълнител) на чужда воля, а не като самостоятелен мениджър.

Поддържа, че субективното право на работодателя да подбира своя управленски екип не е абсолютно и е ограничено от общата забрана за недобросъвестност, която в настоящия случай се твърди да е нарушена от ответника. При тези съображения отправя искане съдът да уважи предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ. Моли съдът да уважи предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 2 КТ и да осъди ответника да й заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение в размер на разликата в брутните й трудови възнаграждения за периода от 12.06.2026 г. до 12.12.2026 г. в общ размер от 4306,26 евро, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, като излага твърдения, че размерът на последното й брутно трудово възнаграждение, получено за пълен отработен месец при ответника – м.февруари 2022 г. - е в размер на 4 211,16 лв. (2153,13 евро), а брутното трудово възнаграждение при новия й работодател е в размер на 1396,00 евро. В уточнителна молба от 10.09.2026 г. сочи, че ответникът й е изплатил обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 2086,35 евро, поради което и моли в нейна полза да бъде присъден остатъкът в размер на 1877,69 евро, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане. Претендира осъждане на ответника на основание чл. 224, ал.1 КТ за сумата от 440,45 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2 дни от новото правоотношение, заедно със законната лихва до окончателното изплащане, както и на основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 220,22 евро, представляваща дължимото брутно трудово възнаграждение за 1 отработен ден/ден на разположение – 12.06.2026 г., ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „************* *****“ ЕАД, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между страните в производството е налице валидно възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 10.10.2012г., както и че въз основа на допълнителни споразумения от 31.01.2020 г. и от 16.02.2022 г. ищцата е заемала длъжността „директор“ на дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ (ОКУВ), при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3 433 лв. Не оспорва, че с решение от 24.11.2023 г., постановено по гр.д. № 20221110121401/2022 г. по описа на СРС, 178 с-в, потвърдено с решение от 25.07.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 2470/2024 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав, е отменена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № 12/01.03.2022г., като ищцата е фактически възстановена на заеманата от нея до уволнението длъжност – „Директор“ на дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“, считано от 01.06.2026 г. Не се спори и относно обстоятелството, че със заповед № ЧР-ЗРД-147/01.06.2026 г., е променено работното място на ищцата от Централно управление на „************* *****“ ЕАД в друга сграда в същото предприятие, находяща се на бул. ****** ************ * *. Оспорват се всички изложени в исковата молба твърдения, че работодателят-ответник е демонстрирал явно нежелание ищцата да полага труд в предприятието му, както и че извършените в процесния период 01.06.2026 г. 12.06.2026 г. действия целят прекратяване на трудовото правоотношение между страните по желание на работника. Сочи, че заповедта за промяна на работното място на ищцата е свързана с необходимостта за осъществяване на пряк контрол върху част от служителите в отдел „Събиране на вземанията“, което се включва в заеманата от ищцата длъжност, както и с оглед нуждата последната да бъде запозната с процесите, изменени през четиригодишното й отсъствие. По същество излага съображения за законност на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в нея основание чл. 328, ал. 2 КТ.

3

Оспорва изложените в исковата молба доводи, че не е сключен нов договор за възлагане на управлението и че единственото относимо управленско правоотношение е възникнало през 2024 г. В тази връзка отбелязва, че с Протокол № 1/23.07.2024 г. на НС ****** ******* ******, ******* ********* И. и ****** ******** ****** са избрани за членове на УС за срок до провеждане на конкурс, като с Протокол № 1/23.07.2024 г. на УС ***** е избрана за председател, а ****** - за изпълнителен член, както и е взето решение за съвместното им представителство. Сочи, че с Протокол на НС от 23.02.2026 г. ***** е освободена като член на Управителния съвет на ответника, а на нейно място е избрана ******* ******* ********, като с Протокол на УС от същата дата е взето решение Георгиева да бъде избрана за председател, И. - за заместник-председател, а ****** - за изпълнителен член, както и е взето решение за съвместното им представителство. Твърди, че на 27.02.2026 г. е сключен с ****** ******* договор за възлагане на управлението на член на Управителния съвет на „************* *****“ ЕАД, като се акцентира върху някои от договорните клаузи (чл. 5, ал. 1, т. 2; чл. 5, ал. 1, т. 4), съгласно които доверителят (ответника) възлага на довереника: