Решение № 519 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100501292 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение №15897 от 04.10.2023, постановено по гр. д. № 49067/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 45-и състав, е признато за установено в отношенията между страните по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Софийска вода“ АД срещу К. Н. Д. положителни установителни искове, че К. Н. Д. дължи на „Софийска вода“ АД сумата в размер на 678,77 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги, за периода от м.

04.2019 г. до 19.01.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****, клиентски № **********, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 262,44 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 17.08.2013 г. до 19.01.2022 г., като е отхвърлен искът за главница, за периода от 17.07.2013 г. до м.03.2019 г. за сумата от 790,45 лева, разликата над уважената сума от 678,77 лева до размера на пълно предявената от 1469,22 лева и иска за мораторна лихва за сумата от 238,66 лева, представляваща разликата над уважената сума от 262,44 лева до размера на пълно предявената от 501,10 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 22312/2022 г. по описа на СРС, 45-и състав.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца е иск е постъпила въззивна жалба от ответника, в която са изложения правни доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие с материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд назначеното вещо лице не е било компетентно да изготви назначената комплексна съдебно счетоводна и техническа експертиза, тъй като вещото лице е било със специалност счетоводна отчетност и съответно не е била компетентна да отговаря на технически въпроси. Сочи, че заключението е изготвени само на база документи, изходящи от ищеца и третата подпомагаща страна, която е заинтересована.

Обобщава, че изготвеното заключение не кореспондира с всички доказателства по делото.

1

Сочи, че СРС неправилност е приел, че справката от агенцията по вписванията установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот, като в тази връзка акцентира върху обстоятелството, че по делото не е представен акт за собственост, от който да е видно, че ответникът е негов собственик или ползвател. Отбелязва, че представената справка не е официален документ, както и че липсва идентичност между описания в исковата молба имот и този по справката. Твърди, че по делото няма доказателства, че за процесния период са публикувани общите условия на съответните интернет адреси, както и че същите не са приложени по делото. Въззивникът навежда оплаквания за противоречие в мотивите на обжалвания съдебен акт, както и за липса на доказателства за броят обитатели в посочения имот, за начина и метода за служебно начисляване на количеството вода.

Акцентира върху това, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на ВиК услуги между страните, количеството и реално доставената вода. Заявява, че липсват доказателства за представителство на лицето, подписало исковата молба и в тази връзка счита, че искът е недопустим. Предвид изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок въззиваемият ищец – „Софийска вода“ АД, не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за главница, за периода от 17.07.2013 г. до м.03.2019 г. за сумата от 790,45 лева, разликата над уважената сума от 678,77 лева до размера на пълно предявената от 1469,22 лева и иска за мораторна лихва за сумата от 238,66 лева, представляваща разликата над уважената сума от 262,44 лева до размера на пълно предявената от 501,10 лева, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника по делото, чрез адвокат К. Д., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. С пълномощно, представено пред първата инстанция (л. 37 от гр. д. № 49067/2023 г. по описа на Софийски районен съд), управителят на ищцовото дружество е упълномощил юрисконсулт А.В.П. да представлява дружеството пред всички съдебни инстанции в Република България във връзка със защитата на правата и интересите на дружеството. Въззивният съд намира, че с това пълномощно представителят се е легитимирал като процесуален представител на дружеството-ищец, поради което настоящият състав намира за неоснователни оплакванията на въззивника , че исковата молба е подадена от лице без представителна власт и че производството е недопустимо.

По доводите за неправилност съдът намира следното:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца в размер на 1970,32, представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 17.07.2013 г. до 19.01.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****, ведно със законната лихва, считано то 28.04.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата и сумата в размер на 501,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 17.08.2013 г. до 19.01.2022 г.

По смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Аналогична е и разпоредбата 2 на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), съгласно която потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Във връзка с поддържаното във въззивната жалба оспорване на качеството на потребител на ВиК услуги на ответника, респ. възражение за липса на облигационно правоотношение с ищеца с предмет на доставка такива услуги, следва да се посочи, че още с исковата молба от страна на ищеца е представена справка от Имотен регистър, Служба по вписванията. От съдържанието на същата се установява, че ответникът е собствеността върху целия имот по договори за покупко-продажба от 2000 г. Преклудирани са доводите, изложени във въззивната жалба, за липса на идентичност между посочения в исковата молба имот: гр. София, ж.к. „**** и този, описан в справката от Имотния регистър – гр. София, Красно село, бл. ****. При тези съображения и за целите на настоящия процес съдебният състав намира, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот.

Настоящият състав намира за основателно оплакването на въззивника ищец в отговора на исковата молба, а и поддържано във въззивната жалба, че предявената искова претенция е недоказана, тъй като не се установява по несъмнен начин, че дружеството ищец реално е доставило до процесния имот питейна вода, отговаряща на нормативните изисквания за качество и нейното количество, съответно, че не е предоставило В и К услуги по отвеждане на отпадни води.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – аргумент от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на град София е ищцовото дружество – „Софийска вода“ АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за общоизвестен факт.

Количеството на доставени ВиК услуги не се установява от заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС комплексна съдебносчетоводна и техническа експертиза, доколкото същото е изготвено само въз основа на едностранно вписани в счетоводството на ищеца данни. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредбата количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери, а за сгради – етажна собственост – въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери – ал. 2 и ал. 3 на цитираната разпоредба.

Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Доколкото ищецът не твърди да е извършено електронно отчитане, а и такова не се установява, отчитането на общия водомер следва да се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите условия.

Разпоредбите на чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата уреждат случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет и регламентират кога и как операторът начислява служебно количество изразходвана вода, как се процедира и по какъв начин се констатира отказът на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера. Така, съгласно чл. 35, ал. 4 при 3 отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел.

Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора.