Определение № 84 от 25.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 25.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20255001000187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по Молба вх.

№8784/23.10.2025 г. и Молба вх.№8847/24.10.2025 г., двете подадени от адвокат Е. М. М., в качеството на процесуален представител на Г. Р. Я. по в.т.д.№187/2025 г. на АС –Пловдив, с които се иска изменение и допълване на постановеното по настоящото дело въззивно Решение №253/29.09.2025 г. в частта му за разноските, които ответникът „Дженерали Застраховане“АД е осъден по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на „Еднолично адвокатско дружество М.“, с БУЛСТАТ 123686716, представлявано от адвокат Е. М. М. за осъщественото процесуално представителство на Г. Р. Я. във въззивното производство. Иска определеното в полза на адвоката възнаграждение в размер на 2650 лв. да бъде присъдено с ДДС, като в ответникът да бъде осъден да заплати и сумата за дължимия ДДС в размер на сумата от 530 лв., начислена върху присъдената данъчна основа на адвокатското възнаграждение в размер на 2650 лв. Изложени са подробни съображения за дължимостта на ДДС върху присъденото по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение, когато адвокатът, в чиято полза се присъжда възнаграждението, е данъчно задължено лице по ЗДДС. С молбата прилага доказателства за регистрацията си като данъчно задължено лице по ЗДДС.

Съдът констатира, че Молба вх.№8784/23.10.2025 г. и Молба вх.№8847/24.10.2025 г. са депозирани в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, поради което са допустими и подлежат на разглеждане.

Преписи от двете молби са връчени на насрещните страни, които в срока по чл.248, ал.2 от ГПК не са се възползвали от възможността да депозират отговор.

По същество на молбите, съдът намира същите за основателни. Още с исковата молба процесуалният представител на ищцата – адвокат Е. М., е представил доказателства за 1 обстоятелството, че представляваното от него „Еднолично адвокатско дружество М.“, с БУЛСТАТ 123686716 е регистрирано като данъчно задължено лице по ЗДДС. С Решение №253/29.09.2025 г., с оглед резултата от спора пред въззивната инстанция, ответникът „Дженерали Застраховане“АД е осъден по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на представлявано от адвокат Е. М. М. адвокатско дружество адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв. В мотивите на решението съдът е определил този размер съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г., но не е съобразил наличните по делото доказателства, че адвокатското дружество е данъчно задължено лице по ЗДДС, което обуславя приложимост на разпоредбата на §2а от ДР на същата наредба, изискваща начисляването и на дължимото ДДС върху определения от съда размер на адвокатското възнаграждение, и осъждане на ответното застрахователно дружество да го заплати.

След постановяване на въззивното решение, е постановено и служебно известното на настоящия съд Решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на СЕС, с което е даден отговор на преюдициално запитване относно дължимостта на ДДС върху присъденото в полза на адвоката адвокатско възнаграждение в хипотезата на осъществено безплатно процесуално представителство, според който Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. Въз основа на така приетото преюдициално тълкуване, към настоящия момент е установено по задължителен за настоящия съд тълкуване, че в полза на адвокатското дружество следва да се присъди и дължимия размер ДДС, изчислен в размер на 20% от определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение от 2650 лв. – т.е. още сумата 530 лв. С оглед въвеждането на еврото като законно платежно средство, посочената сума следва да бъде преизчислена в евро, и се равнява на 270,98 евро /двеста и седемдесет евро и деветдесет и осем евроцента/, като диспозитивът на постановеното въззивно Решение №253/29.09.2025 г. в частта му за разноските, следва да бъде допълнен с осъждане на „Дженерали Застраховане“АД да заплати на „Еднолично адвокатско дружество М.“, с БУЛСТАТ 123686716, сумата от 270,98 евро, представляваща равностойността на 530 лева, представляващи дължим ДДС върху адвокатското възнаграждение от 2650 лв., с равностойност от 1354,93 евро.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА на основание чл.248, ал.1 от ГПК, ДОПЪЛВАНЕ на диспозитива на Решение №253 от 29.09.2025 г., постановено по в.т.д.№187 от 2025 г. по описа на Апелативен съд – 2

Пловдив, в частта за разноските, КАКТО СЛЕДВА:

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ №68, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. да заплати на „Еднолично адвокатско дружество М.“, с БУЛСТАТ 123686716, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.“Поп Минчо Кънчев“ №93, ет.1, офис 2, представлявано от адвокат Е. М. М., и сумата от 270,98 евро /двеста и седемдесет евро и деветдесет и осем евроцента/, представляваща начислен данък добавена стойност върху размера на присъденото адвокатско възнаграждение с данъчна основа от 2650 лв. /две хиляди шестстотин и петдесет лева/, с равностойност от 1354,93 евро, за осъщественото процесуално представителство на Г. Р. Я., с ЕГН **********, за въззивното производство.

Производството е проведено с участието на А. Д. Ж., с ЕГН **********, в качеството на трето лице – помагач на ответника „Дженерали Застраховане“АД, с ЕИК 030269049.

Определението подлежи на въззивно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3