Решение № 217 от 13.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Плевен, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г. Въззивно гражданско дело № 20264400500113 по описа за 2026 година

С решение рег.№ 291/20.11.2025 г. по гр.д.№ 20254410100482 по описа за 2025 г. на ЛРС е отхвърлен предявения от Р. Л. К., В. Д. А. и С. Л. А. против С. И.

А. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗС за признаване за установено между страните, че ищците Р. Л. К., В. Д. А. и С. Л.

А., са собственици и притежават на основание наследяване и давностно владение, изцяло правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в с.***, община ***, област Плевен, а именно: поземлен имот в границите на урбанизиралата територия на с.***, община ***, област Плевен, с адрес на имота с.***, ***, с площ от 2040 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, паянтова сграда и навес, който имот съгласно кадастралния и дворищно-регулационен план на с.***, одобрени със Заповед №396/ 1990 г. на Община ***, е означен с № *** в кв. 51Б, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ №11-*** на И.В.И., УПИ №V-*** на В.Т.С., за който имот съгласно дворищно-регулационния план на селото са отредени: 1).Урегулиран поземлен имот е площ 1105 кв.м., с попадащи в него двуетажна масивна жилищна сграда и паянтова сграда, който имот съставлява УПИ № III-*** в кв. 51Б, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ 1

№11-*** на И.В.И., УПИ № IV-*** на Р. Л. К., В. Д. А. и С. Л. А., и 2).Урегулиран поземлен имот е площ 930 кв.м., с попадащ в него навес, който имот съставлява УПИ № IV-*** в кв. 51Б, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ № III-*** на Р. Л. К., В. Д. А. и С. Л. А., УПИ №11-*** на И. | В.

И., УПИ №V-*** на В.Т.С..Отхвърлен е предявеният от Р. Л. К., В. Д. А. и С.

Л. А. против С. И. А. иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № **, том *, peг. №****, дело № ***/01.08.2024 г. на нотариус Х.К. с per. №** на НК, с район на действие - PC***, с който ответника С. И. А. е признат за собственик на 1/2 идеална част от гореописаният поземлен имот в с.***, община ***, на основание наследство и давностно владение.Осъдени са Р. Л. К., В. Д. А. и С. Л. А. да заплатят на С.

И. А. направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 744.24 лв.

Депозирана е въззивна жалба от Р. Л. К., В. Д. А. и С. Л. А., чрез пълномощник, против решение рег.№ 291/20.11.2025 г. по гр.д.№

20254410100482 по описа на РС - ***.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да се отмени обжалваното решение изцяло като неправилно, необосновано на доказателствата по делото и на закона, като се постанови ново решение по същество, с което да се уважат предявените от въззивниците искове с правно основание чл.124, ал.1 и чл.537, ал.2 ГПК като основателни и доказани, като се присъдят и направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

За въззиваемата страна – С. И. А. процесуалният представител изразява становище, че счита въззивната жалба за неоснователна.Прави се искане да се остави същата без уважение и да се потвърди като правилен съдебният акт на РС-***, като се присъдят и разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение 2 не е въведено като основание за обжалване.

На основание чл.272 ГПК съдът мотивира своето решение, като препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 20.11.2025 г., което се обжалва изцяло.

Относно доводитие, изложени във въззивната жалба, съдът намира за установено следното.

На първо място във въззивната жалба са изложени доводи, че е неправилен и необоснован изводът на първоинстанционния съд за това, че предявеният установителен иск за собственост е неоснователен и недоказан, като първоинстанционният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи еднозначен извод, че наследодателят на въззивниците, а след неговата смърт и въззивниците, са предприели действия за своене на имота и отрича правата на въззиваемия.

В Тълкувателно решение № 2 от 6.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2/2024 г., ОСГК, на което се позовават въззивниците, е посочено, че фактическият състав на придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на вещни права включва само следните елементи: владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС (упражняване на фактическа власт върху вещта с намерение да се свои), изтичане на определения в чл.79 ЗС срок (10 години при недобросъвестно владение и 5 години при добросъвестно владение) и допълнително в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС - добросъвестност на владелеца по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС.При наличието на тези предпоставки владелецът става собственик на имотa (респективно придобива владяното ограничено вещно право) от момента на изтичане на давностния срок.

В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК е посочено, че за да може един сънаследник да придобие целия имот по давност, не е достатъчно само да го ползва.Той трябва да „превърне“ държането на чуждите идеални части във владение за себе си.

Тези действия се изразяват в промяна на намерението (сънаследникът престава да счита себе си за държател на частите на останалите) и да започне да третира целия имот като изключително свой; манифестиране на волята тази промяна трябва да бъде външно изразена чрез действия, чрез които се 3 отричат правата на другите наследници: например: отстраняване на другите чрез смяна на ключалки, недопускане на останалите наследници в имота или изгонването им, преустройства -извършване на съществени промени в имота, без да ес иска съгласието на останалите; деклариране -подаване на данъчна декларация, в която имотът да е посочен като собственост само на единия наследник; довеждане до знанието на останалите.

Останалите сънаследници трябва да разберат, че другият сънаследник отрича техните права, а ако сънаследникът само ползва имота, защото другите сънаследници не се интересуват от него, той се счита за държател на техните идеални части и давност не тече.Т.е. трябва сънаследникът не само да живее в имота и да плаща съответните сметки, но и активно и явно да покаже на останалите сънаследници, че вече не се считат за такива.

Това не се установява от събраните по делото доказателства в процесния случай.

От показанията на свидетелката Р.С. се установява, че са съседи.От 2011 г. е виждала единствено Л. А. и съпругата му да работят в двора.Била е свидетел на поправки на имота, на майстори, които работят и той е бил все края тях, отключвал и заключвал имота.От 2011 г. като че ли до смъртта на брат си С. е спрял да идва.След неговата смърт до 2024 г. е почнал да идва С., да влиза в имота.Не е чувала някой да оспорва на Л. това владение, брат му да идва, да му оспорва, не е чувала за такъв спор.

От показанията на свидетелката А. се установява, че от 2007 г. да се скарали двамата -С. и Л., а след това С. не е идвал.Във връзка с ремонта на къщата се е обадил на С. да купи материали, че може да правят ремонт, но той е отказал.Наследодателят на въззивниците е казал:“Аз вече нямам брат.Аз не съм добре, а той не ще да дойде да ми помогне“.От 2007 г. до смъртта на Л. въззиваемият, ако е идвал на село, иде и се отбие, не е работил нищо по двора.

От показанията на свидетеля И. И. се установява, че след 90-та година двамата братски с жените си са се грижили за имота, обработвали са го.Откакто се е пенсионирал Л. са почнали всяко лято да идват, да стоят на село.Този имот е наследство на *** им, като не знае *** им да го е прехвърлил на Л..

От показанията на свидетеля З.Г. е видно, че се е прибрал в селото през 4

2010 г.Смята, че този двор, който е наследен от ***та на Л., Л. го е владял през цялото време след смъртта на *** си.Той си живее там, поддържа го, направил е гараж, баня, поддържа си постройките.С. много отдавна не са го виждали там и доколкото Л. му е казал, той е искал да дойде да му помогне, когато е решил да направи някакви подобрения да поддържа имота, но на него му е било отказано и му е казано да се оправя сам.Л. е обработвал двора.Доколкото знае Л. е плащал данъците.Свидетелят живее сам и плаща на всичките наследници.

От показанията на свидетеля И., син на въззиваемия, се установява, че са били в добри отношения.Не му е известно *** му да се е отказал от собствеността си върху този имот.До смъртта на брат си *** му е бил в много добри отношения с Л..Винаги са споделяли всичко, чували са се по телефона, виждали са се.

От показанията на свидетелката С.Г. се установява, че С. и Л. са братя.Последно С. и жена му има 7-8 години не са идвали да сеят.Двамата братя са се имали, докато е бил жив Л..

От показанията на свидетелката А. А., съпруга на въззиваемия, се установява, че от 2007 г. не е ходила нито тя, нито С., с оглед на посочената причина във връзка с битовото недоразумение.Тя му е казвала да се оправи с брат си, а той й е казал, че брат му няма да го излъже.Плащали са данъците на имотите.

Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК.

От приложеното удостоверение от 30.07.2024 г. е видно, че процесните два имота по разписен лист са записани на наследници на И. А. М., без документ за собственост, който, съгласно приложеното удостоверение за наследници е починал през 1967 г., а неговата съпруга през 1983 г.

От приложеното удостоверение от 25.03.2024 г. е видно, че сградите, построени в УПИ III-***, кв.51 Б по ЗРП на селото са построени в периода пред 07.04.1987 г. и са търпими, не подлежат на премахване и може да се ползват по предназначение съгласно посочения нормативен акт.

От приложеното удостоверение от 15.02.2024 г. е видно, че сградите в УПИ III и IV са построени в периода преди 31 март 2001 г.

5

От приложеното писмо от 10.09.2025 г. е видно, че в информационната система се съхраняват данни само за периода след 2012 г., като за всички извършени плащания от 2013 г. са представени разпечатани компютърни квитанции.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не може да се приеме за установено, че владението върху процесните имоти е било демонстрирано и открито през всичките тези над 15 години спрямо всички трети лица и е било видимо за всички в селото, включително и за въззиваемия, както се сочи във въззивната жалба.

През посочения период наследодателят на въззивниците е поддържал имота, извършвал е ремонти и подобрения в него, обработвал е земята, грижил се е за постройките в него, а дори да е заплащал данъците за имота с оглед на посочените периодиq в горепосочените писма няма данни за промяна на партидата на негово име, т.е. липсват горепосочените изискуеми предпоставки за придобиване на процесните имоти по давност.

На второ място във въззивната жалба се сочи, че необоснован на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че не може да бъде направен извод за установено владение върху частта на въззиваемия и облъскване на неговото владение върху имота.

От доказателствата по делото не се установява след смъртта на майката на двамата братя Славка Панкова през 1983 г. да са променени всички партиди за консумативни разходи за имота (електроенергия и вода) на името на Л. А., а относно заплащането им от същия от доказателствата по делото се установява, че от около 2007 г. ползването им е било само от него.

От доказателствата по делото относно данъчна оценка на процесния имот по чл.264, ал.1 от ДОПК е видно, че в тях като ДЗЛ са посочени въззиваемия, респ. наследниците на Л. А., а преди смъртта на Л. А. той и въззиваемия.