Решение № 4559 от 18.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4559 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100102593 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от В. В. А. срещу Прокуратура на Република България.

Ищецът В. В. А. твърди, че на 03.07.2013 г. по ДП 44/2012 г. по описа на ОслО гр. Враца е привлечен като обвиняем за извършено в периода 06.02.2012 г. - 27.04.2012 г. престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Взета е мярка за неотклонение “подписка”. Досъдебното производство е спряно на 25.09.2013 г. и възобновено на 17.10.2014 г. На 18.03.2016 г. В. А. отново е привлечен като обвиняем - за престъпление по чл.

206, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Производството е частично прекратено на 07.07.2017 г. в частта по чл. 93, т. 8 и преквалифициран в престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1, вече подсъдно на РП Враца. На 15.01.2018 г. ищецът отново е привлечен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и отново е взета мярка за неотклонение “подписка”.

Следващо привличане е с постановление от 26.04.2018 г. По внесен обвинителен акт е образувано НОХД 264/2018 г. по описа на ВрОС, като с присъда от 02.07.2019 г. В. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26,, ал. 1 и оправдан за обвинението по чл. 206, ал. 4 НК. По жалба на подсъдимия е образувано 1

ВНОХД 1332/2019 г. на САС, като с присъда от 28.07.2020 г. е отменена първоинстанционната присъда и В. А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 6 НК. По образуваното касационно дело № 426/2021 г. на ВКС, ІІІ Н.О. с решение от 28.06.2021 г. е потвърдена присъдата на въззивния съд.

Ищецът твърди повдигнатото обвинение за извършено умишлено престъпление, представляващо особено тежък случай, многократното му привличане като обвиняем наложената мярка за неотклонение, непрекъснатите разпити, да са оказали травмиращо въздействие, влошили здравословното му състояние. Претърпените негативни емоции се изразявали в постоянен стрес и усещане за несигурност. Отношенията на ищеца със семейството му се влошили, трудно комуникирал с близките си, затворил се в себе си, станал нервен, изпитвал постоянно безпокойство, усещал се съсипан физически и психически. Ищецът твърди поради наказателното производство приятелите му да започнали да странят от него, да го отбягват, чувствал се унижен. Постоянно задаваните въпроси от близките му какво се случва с делото водели до скандали. През 10-те години на делото живеел в страх и несигурност от очаквания резултат и евентуално изтърпяваното наказание.

Делото било разгледано в продължителен и неразумен срок. По изложените претендира на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,предл. първо ЗОДОВ осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва предявените искове. Посочва, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка на процесуална принуда. Няма доказателства за твърдения страх и здравословни проблеми, както и за пряката причинно-следствена връзка. Те не се предполагали.

Ответникът нямал контрол върху продължителността на съдебната фаза.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. М.. Поддържа предявения иск. Ответникът оспорва иска.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 09.08.2012 г. по ДП 44/2012 г. на Окръжна 2 прокуратура гр. Монтана В. А. е привлечен за извършено престъпление по чл.

206 т. 4 вр. ал. 1 НК. Впоследствие досъдебното производство е изпратено по компетентност по описа на ОП гр. Враца. С постановление от 03.07.2013 г. по ДП 44/2012 г. на Окръжна прокуратура гр. Враца В. В. А. е привлечен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.

Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“, отменена с постановление от 05.10.2015 г. На 25.09.2013 г. досъдебното производство е спряно поради необходимостта да бъде разпитан свидетел, живеещ в чужбина, впоследствие възобновено на 17.10.2014 г. На 18.03.2016 г. ищецът е отново привлечен при възприета квалификация чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл.

26 ал. 1 НК. С постановление от 07.07.2017 г. производството по делото е частично прекратено, деянието е прекварилифицирано като извършено по чл.

206, ал. 3 вр. ал. 1 НК и делото е изпратено на РП гр. Враца. Ново постановление за привличане е изготвено на 15.01.2018 г. и впоследствие на 26.04.2018 г.

По обвинителен акт от 21.05.2018 г. е образувано НОХД 264/2018 г. на ОС гр. Враца. На разпоредително заседание от 04.06.2018 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.07.2018 г.

Разглеждането на делото е отложено поради възможността за обжалване на определението за неконституиране на частен обвинител в процеса, насрочено е за открито съдебно заседание на 28.09.2018 г., на което е даден ход на съдебното следствие и са разпитани 8 свидетеля. Следващите съдебни заседания са проведени на 13.11.2018 г. ( разпитани са 5 свидетеля), 19.12.2018 г. (разпитани 3 свидетеля), 28.01.2019 г., отложено поради неявяване на свидетели, 08.03.2019 г. – отложено поради заболяване на подсъдимия, 26.03.2019 г., отложено поради неявяване на свидетели и вещо лице, 08.05.2019 г. – проведен разпит на 1 свидетел и изслушване на вещо лице, 02.07.2019 г. – на което е постановена присъда. В. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал.

1 НК и му е наложено наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, лишен е от право да заема държавна и обществена длъжност за същия срок, както и да упражнява материално-отчетническа длъжност. Подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.206, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Присъдата е отменена в осъдителната част с присъда № 1017/28.07.2020 3 г. по ВНОХД № 1332/2019 г. по описа на Апелативен съд гр. София. На апелативна инстанция са проведени заседания както следва: на 21.01.2020 г. – отложено поради здравословното състояние на подсъдимия и професионална ангажираност на защитника, 10.03.2020 г. – отложено за разпит на свидетел, 28.03.2020 г., пренасрочено за изслушване на вещо лице, 28.07.2020 г., когато е прочетена оправдателната присъда.

С решение № № 107/28 юни 2021 г. на ВКС, ІІІ НО, касационно дело № 426 по описа за 2021 г. е оставена в сила въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 1017 от 28.07.2020 г, по ВНОХД № 1332/19. С присъдата е отменена осъдителна първоинстанционна присъда на Врачански окръжен съд № 17 от 2.07.2019, по НОХД № 264/18, и подсъдимият В. В. А. е признат за невинен в това, че от 6.02.2012 г до 27.04.2012 г в качеството си на управител на „Т. С.“ О., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 1 431, 38 т. слънчогледово семе и 1 311, 48 т. пшеница, всичко на обща стойност 1 319 206, 50 лв., които владеел и пазел (на основание договор за отговорно пазене, сключен на 22.11.2011 г.), като обсебването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. В.Д. и Й.И.И.. Свидетелят Д. сочи, че познава ищеца от ученическите им години. Знае за наказателното производство срещу ищеца – за нанесени вреди към една фирма за зърно. Последният му споделял, че е бил заплашван с оръжие, страхувал се за живота си и не смеел да излиза от дома си. По време на наказателното дело ищецът не ходел на работа, след края на делото започнал работа в болница „София Мед“, но когато разбрали за наказателното дело прекратили договора му. Ищецът се издържал чрез песнията на майка му, получавал и помощ от приятели. И до момента ищецът се страхувал да излиза навън, правел го рядко и в светлата част на денонощието, търсел обществени места със струпване на много хора. Взимал лекарства за високо кръвно налягане.

Според показанията на свидетеля И. ищецът бил много притеснен по повод наказателното дело. Преди образуването му ищецът бил жизнерадостен и усмихнат човек, от началото на делото коренно се променил, отслабнал.

Станал избухлив и нетърпим като приятел. Опитвал се на два пъти да започне 4 работа – в „Инвестбанк“ и в „София мед“, но договорите му били прекратявали заради делото. Според свидетеля ищецът не работи от 2015 година, издържа се от наемни вноски от отдаване под наем на семеен апартамент. Ищецът живеел заедно с майка си. Вече се наблюдавали стъпки на подобрение – ищецът започнал да ходи по-прилично облечен.

По делото е приета и неоспорена Комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д. М. (кардиолог), др Е. Н. М. (психиатър) и А. П. А. (клиничен психолог). Вещите лица посочват, че е трудно да се отграничи в контекста на цялата травмираща ситуация размера на негативното влияние именно на повдигнатото обвинение и започването на наказателното производство спрямо ищеца от злонамерените действия на бизнес-партньорите му, това, че в продължение на година и половина пред апартамента му имало паркиран автомобил, за да се демонстрира оказване на натиск. Ищецът ограничил социалните си контакти, професионалните пътувания. Имал симптоми на посттравматичен стрес – повишена стресливост, бдителност, нарушен съд, нарушен апетит. Вероятно е имал и психосоматични прояви – повишаване на артериалното налягане. В периода 2013 – 2021 г. ищецът е страдал от посттравматично стресово разстройство (МКБ F43.1.) и от по-продължителни адаптационни затруднения (разстройство в адаптацията F43.2). През периода на наказателното дело ищецът е бил потиснат, тревожно-депресивен, отслабнал и е възможно да е имал други психосоматични реакции. Настъпилите последствия са били поинтензивни през първите няколко години, но и към настоящия момент е налице повишена тревожност и депресивност, наличие на посттравматични стресови симптоми, известна промяна в ежедневните и социални навици и в професионален план. Към момента продължават да персистират тревожни и депресивни симптоми, които могат да бъдат описани в рубриката тревожнодепресивно разстройство (F41.2). Според експертите може да се предположи, че споделеното от ищеца покачване на артериалното налягане, както и възникването на диабет са психосоматични прояви и заболявания в контекста на преживения стрес. Към момента те са овладени и не налагат лечение извън диетолечението.

В съдебно заседание експертите конкретизират, че посттравматичното разстройство трае около шест месеца – тогава са най-тежките симптоми, но тъй като тук става въпрос за по-продължителни събития то може да продължи 5 и по-дълго. В момента симптомите са слабо изразени и по тази причина отговарят на тревожно-депресивно разстройство. Има данни за хроничен стрес. При ищеца не е имало започнат психотерапевтичен процес за преработка на травмата. Д-р М. конкретизира, че по амнестични данни промените в кръвното налягане са за кратко време и не са оказали въздействие върху организма с дългосрочен ефект. Към момента ищецът няма оплаквания във връзка със сърдечно-съдовата система и не приема медикаменти. Хипертонията, от която ищецът е страдал, най-вероятно е психогенна. По делото няма медицинска документация за страдание от диабет. Диабетът се диагностицира след изследване на кръвна захар – такива изследвания по делото не са представени. Коментарът на диабета в заключението е по амнестични данни.