Решение № 361 от 19.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Ива Андр. И. в присъствието на прокурора Ирена Димитрова Ганчева (СГП-София) като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601026 по описа за 2021 година С Присъда по НОХД №401/2020г. от 21.05.2021 год., Окръжен съд Кюстендил, Наказателно отделение е признал подсъдимата Т. Г. Н. с ЕГН********** за виновна в извършено престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2 вр. чл.26, ал.1 и ал.2 НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 НК и е наложил наказание от 2 години „лишаване от свобода“, което на основание чл.66, ал.1 НК е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Съдът се е произнесъл и за разноските по делото.

Срещу присъдата в срок е депозирана въззивна жалба от адв.Д. с молба за отмяната й. Мотивите към допълнението на въззивната жалба за това са, че повдигнатото обвинение е несъставомерно, тъй като за да е налице съставомерност следва счетоводният резултат посочен от дружеството и този в ГДД да се разминават, т.е. да е налице по-малка печалба от тази, която сочи счетоводството на дружеството. В жалбата се твърди, че ако в счетоводството са използвани документи с невярно съдържание, неистински или преправени и по този начин счетоводният резултат е в друг размер, различен от действителния, както се твърдяло в мотивите на съда, е следвало да се повдигне обвинение по чл.255, ал.1, т.6 НК, а не по т.2 на същата норма.

Твърди се и, че от субективна страна не е доказано обвинението, тъй като не 1 се е установило, че осчетоводяването е станало със знанието на подсъдимата.

Не било доказано и, че подписите са на подсъдимата, тъй като представените документи по делото са копия, а вещото лице дава гаранция за копията, но не и за оригиналите. Моли се алтернативно за по-леко наказание заради многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства.

В хода на съдебните прения пред САС адв.Д. поддържа въззивната жалба по съображенията изложени в нея.

Подсъдимата моли да се уважи въззивната жалба и допълнението към нея.

САП предлага въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда потвърдена като правилна и законосъобразна.

САС след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Правилно и законосъобразно, съобразявайки се с доказателствата по делото и анализирайки същите подробно и задълбочено решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният споделя, а именно:

Подсъдимата Т. Г. Н. е с ЕГН **********, семейна с три деца, неосъждана.

Дейността, с която се е занимавала била застрахователна като се ползвала с добро име в тази сфера и била награждавана от „Интерамерикан“, на която фирма тя била офис-представител.

Търговското й дружество „Т.Г. 07“ ЕООД, на което била управител и едноличен собственик, е вписано в търговския регистър, съгласно решение №1337/11.10.2007 год. на ОС-гр.Кюстендил.

Що се отнася до счетоводната дейност на дружеството, която има и пряка връзка с процесния случай, то по делото се установява, че същата е била извършвана от св.Д. Х., като фактурите за осчетоводяване Х. взимала лично от офиса на подсъдимата или й били носени от самата Н., а понякога и от упълномощени от нея лица.

По делото се разкрива и още едно важно обстоятелство, че подсъдимата установила благоприятно за нея обстоятелство, което е свързано със самото осчетоводяване, а именно, че данъчните й задължения могат да бъдат намалени, чрез отчитане на фактури за неизвършени реално дейности.

С оглед на така посоченото от материалите по делото, че в периода 2008 – 2011 година, Н. се е снабдявала с формално издадени фактури на нейното дружество от други търговци за неосъществена дейност и несъществуваща стойност. Същите тези фактури били предоставяни на счетоводителката – 2 св.Х., която съгласно своите задължения както й са били предавани така и ги осчетоводявала и по този начин изготвяла годишната данъчна декларация(ГДД) по ЗКПО и други счетоводни документи, които от своя страна подсъдимата подписвала и депозирала в съответната данъчна служба.

През 2008 година Н. се снабдила със 10 броя фактури, които първостепенният съд подробно е изписал и индивидуализирал в своите мотиви и, които настоящият състав с оглед служебното си начало провери и констатира, че са отразени точно, поради което намира за безпредметно да ги преповтаря, а още повече, че и страните по делото не спорят по същите, което се отнася и за останалите фактури за другите периоди от време. За периода от 2008 година, всяка една от фактурите била на стойност от 500 лева.

Основанието на сделката е записвано като „комисионна“, а за издател – ТД “Румим“ ООД - гр.София.

Същата година подсъдимата се снабдила и с 5 броя фактури за сумата от по 400 лева с издател ЕТ “А. Г. Г.“ – гр.София със същото основание – „комисионна“.

Правилно е отчетено от първия съд, че с оглед осъществената данъчна проверка на фирмите – издатели на тези фактури, се установило, че дейността им е била прекратена и нямали регистрирани фискални устройства към датата на издаването на въпросните фактури.

За данъчния период – календарната 2008 година, подсъдимата на 31.03.2009 год. е подала ГДД по чл.92 ЗКПО с вх.№0000002053/31.03.2009 год. пред ТД на НАП – гр.Кюстендил. Прави впечатление, че действителният резултат бил намален със 70 000 лева, именно поради осчетоводените разходи по горепосочените фактури, като в ГДД била посочена печалба в размер на 54 526, 33 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 5 452, 63 лв., вместо действителната данъчна печалба в размер на 124 526, 33 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 12 452, 63 лв.

През 2009 година по същата схема подсъдимата се снабдила с 12 броя фактури, подробно изброени в мотивите на първата инстанция, отново с основание – „комисионна“ за неосъществени посреднически услуги за обща стойност от 121 000 лева отразени в счетоводните регистри на дружеството като издатели били посочени дружествата – „Е.П.С.И.“ ЕООД - гр.София, „ИТО МИКС – 2007“ ЕООД - гр.София, „ТИМ ГРУПС-2007“ ЕООД – гр.София, „ДАНЕЛ-97“ЕООД - гр.София и ЕТ “В. Х.“ – гр.София.

По сходен начин, като периода за 2008 год., подсъдимата за 2009 год. подала пред същата ТД на НАП ГДД с вх.№0000001343/29.03.2009 год., като отново резултатът бил намален със 121 000 лева във връзка с осчетоводените процесни фактури, като ГДД печалба била на стойност 33 477, 73 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 3 347, 77 лв., вместо действителен размер на печалбата от 154 477, 73 лв. и реално дължим корпоративен данък от 15 447, 77 лв.

За периода от 2010 год. подсъдимата по същата схема със същото основание се снабдила с 8 броя неистински фактури, подробно изброени в 3 мотивите на първата инстанция, със стойност на всяка от фактурите от по 5 000 лева с издател ЕТ“Фиеста – Т. А.“-гр.София, както и 16 броя неистински фактури с издател „Л.-2007“ ЕООД-Враждебна със стойност от 4 920 до 5 000 лева, както и 4 броя неистински фактури с издател „Макс Медиа2007“ ЕООД-гр.София със стойност от 4 950 до 4 990 лв. и 6 броя фактури с издател ЕТ“В. Х.“ – гр.София на стойност от по 5 000 лева като всичко е било на стойност от 171 070 лв. включени в счетоводните регистри на дружеството.

За гореописания период подсъдимата подала

ГДД

№0000002201/31.03.2011 год., като резултатът бил намален със 171 070 лв. във връзка с осчетоводените разходи на въпросните фактури, като в ГДД печалбата била в размер на 25 283, 64 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 2 528, 36 лв., вместо действителния размер на печалбата от 196 353, 64 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 19 635, 36 лв.

През 2011 година Н. отново използвала същата схема, в мотивите си съдът подробно е индивидуализирал издадените фактури за този данъчен период от време, като в случая издатели са били дружествата „Кавис“ ЕООД – гр.София за сумите от 3 160 лв. до 4 470 лв. Били издадени и още 12 фактури като за тях бил използван издател ЕТ “В. Х.“ – гр.София на стойност от 3 425 лв. до 4 950 лв. като общата стойност за фиктивните разходи със същото основание като останалите фактури – „комисионна“ били за сумата от 95 141 лв. като същите били описани в счетоводните регистри на дружеството.

За този период подсъдимата е подала на ГДД с вх.

№104351200334202/01.04.2012 год. пред ТД на НАП – гр.Кюстендил, като действителния резултат бил намален с 95 141 лв. във връзка с осчетоводените разходи на фиктивните фактури. В тази връзка в ГДД данъчната печалба била на стойност 35 143, 96 лв. и дължим данък в размер на 3 514, 40 лв., вместо действителен размер на данъчна печалба от 130 284, 96 лв. и действителен режим корпоративен данък в размер на 13 028, 50 лв.

Видно от назначените експертизи се констатира, че в резултат на декларираните неверни данни пред ТД на НАП – гр.Кюстендил в подадените 4 ГДД по чл.92 ЗКПО Н. успяла да избегне установяването и плащането на дължимия корпоративен данък по чл.5, ал.1 ЗКПО в общ размер на 45 721, 10 лв. формиран от съвкупността на укритите задължения през цитираните четири данъчни периода.

През 2012 год. ревизорите – свидетелите И. В. и Р. К.-З. извършили ревизия завършила с Доклад №1205929/03.08.2012 год. и Ревизионен акт №101205929/22.10.2012 год., в който се отразили действителните данъчни задължения.

През 2015 год. подсъдимата продала на К. Х. И. всичките си 50 дружествени дяла от капитала на „Т.Г. 07“ ЕООД-гр.Кюстендил.

Видно от ССЕ на досъдебното производство недекларираните данъчни задължения са в общ размер от 45 721 лв., които са сбор от укритите данъчни 4 задължения по ЗКПО от 2008 година до 2011 година подробно индивидуализирани в експертизата и поддържана от вещото лице.

По отношение на съдебно-почерковата експертиза, която резонно е намерила отражение в мотивите на първия съд, тъй като е важна за съществото на делото, е видно, че от подробно изброените ксерокс копия в нея, подписите на отбелязаните фактури са положени от подсъдимата, а ръкописно изписаните текстове, изпълнени за „получател“ и отразени в частта „Т.Н.“ не са на подсъдимата. По отношение на ръкописно изписаните текстове във Фактура №2525/12.12.2011 год. издадена от ЕТ “Кавис“ ЕООД – гр.София са на подсъдимата в частта за „получател“.

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които детайлно са описани от първостепенния съд – свидетелите – собственици и управители на търговските дружества, които са вписани в процесните фактури като издатели на същите във връзка с „консултанска“ дейност – Д., Д., П., П., М., Е., И., К., Н., Г.. Данъчните инспектори – В., К.-З., счетоводителката – Х. и частично от обясненията на подсъдимата. Писмените доказателства – ревизионен акт и доклад, ГДД, фактури, справки-декларации по ЗДДС, протоколи за извършени насрещни проверки, аналитични регистри, удостоверения от Агенция по вписванията, счетоводни баланси и отчети за приходи и разходи, справки от НБД „Население“, договор за прехвърляне на дружествени дялове, удостоверение за пререгистрация, определение на КнАС, писмо от ТД на НАП – гр.София, офис – гр.Кюстендил, ССЕ, СПЕ.

Правилно е отчетено от решаващата инстанция, че от показанията на всички свидетели – управители и собственици на фирми става ясно, че същите не са издавали фактури на дружеството на подсъдимата и не са имали търговски или други отношения с нейното дружество. В допълнение всичките фирми с изключение на две от тях са били с прекратена дейност, а всички без изключение не са извършвали и посочената дейност, а двете, при които дейността не е прекратена са имали предмет на дейност различна от посочената във фактурите като „комисионна“ такава. Така например св.Л. Д.

– собственик на фирма „Л. – 2007“ ЕООД заявява, че нейната фирма винаги се е занимавала със спедиторска дейност на международно ниво. Фирмата й е закрита и дерегистрирана. Не познава дружеството на подсъдимата, не е осъществявала търговски взаимоотношения с него през инкриминирания период и не е издавала фактури на същото. Д. подчертава нещо важно, че фактури издавани от нейното дружество са само от компютърна програма без да има такива от кочан.