Решение № 139 от 29.04.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Пазарджик, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Елисавета Радина при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20215200500480 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 293 и чл. 294 от ГПК във вр. с чл. чл.258 и сл.от ГПК – повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция след отмяна от ВКС.

Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от:

- А.Н. П.- Д.,ЕГН ********** , от гр. П. , ул. „ О. „ №5, ет. 2 ;

-СТ. Н. СТ., ЕГН **********, от гр.В. ,*** ; против:

-ПЛ. ИВ. Д., ЕГН **********, от гр. С. , ж.к. „З.П. „№ 100, вх. „А“, ет. 5, ап. 10 ;

- Т. Д. Х. , ЕГН ***, от гр. В. , ***;

-Б. Г. Х. , ЕГН **********, от гр. В. , ***А.

С исковата молба са предявени следните искове:

-Отрицателен установителен иск по чл. 76 от ЗН за обявяване относителната недействителност по отношение на ищците на сделката , обективирана в нот. акт за продажба на недвижим имот № 66/ 28. 09.

2016г.;

-Положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици общо на 1/24 ид. част от имота , описан в исковата молба или по 1/48 ид. част за всеки един от тях ;

-Ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС против ответника Б. Г. Х.;

С Решение № 94/ 12.04.2019г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 1180/2017г. по описа на същия съд, предявените искове са отхвърлени изцяло , като неоснователни .

1

С Решение № 116/ 14 04. 2020г. на окръжен съд Пазарджик , постановено по в. гр.д. № 861/2019г. е отменено изцяло решението на районния съд ,вместо което е постановено друго решение по съществото на спора , с което предявените искове са уважени изцяло .

С Решение № 60086/28. 06. 2021г. на ВКС , постановено по гр. д. № 3610/2020г., са обезсилени решенията на районния съд и на окръжния съд в частта по иска по чл. 76 от ЗН , като е прекратено производството по отношение на този иск поради процесуалната недопустимост на иска .

Със същото решение е отменено решението на районния съд в частта по установителния иск за собственост и по отношение на ревандикационния иск , като в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото жалбоподателите поддържат въззивната си жалба .

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в процеса.

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата процесуално недопустимост. Възраженията касаят неправилността на съдебното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .

Какво е установено по делото от фактическа страна относно собствеността върху процесния имот ?

Предмет на спора е следния недвижим имот – ½ ид. част от имот пл. № 1936 по плана на гр. В. от 1957г. , респективно УПИ Х – 2308, 2309, по действащия към настоящия момент регулационен план на гр. В. от 1983/87г. ,респективно имот с идентификатор *** по действащата КК и КР на гр. В..

Установено е по делото ,че общите наследодателите на ищците и първите двама ответници са лицата С.К.Н.

,починал на 14. 05. 1963г. и неговата съпруга Ц.Т.Н. , починала на 16. 02. 1997г. Техни наследници по закон са лицата И.С.А., Н. С. К. и А. С.а Г. . Ищците са наследници по закон на Н. С. К.. Първите двама ответници са наследници по закон на А. С.а Г. .

С нот.акт № 240/ 07. 09. 1957г. Ц.Т.Н. и съпруга й С.К.Н. закупуват следния недвижим имот- ½ ид. част от дворно място,цялото от 803 кв. м., представляващо ПИ 1963 в кв. 210 по плана на гр.В. ,за който имот е отреден парцел Х, ведно с построената в имота къща на2 етажа ,със застроена площ от 60 кв. м.

С нот. акт № 68/ 30. 04. 1963г. Ц.Т.Н. и съпруга й С.К.Н. даряват на сина си Н. С. К. целия първи етаж от къщата и ¼ ид.част от дворното място , представляващо ПИ 1963 в кв. 210 по плана на гр.В..

С нот. акт № 8/ 27. 01. 1973г. за дарение на недвижим имот, Ц.Т.Н. е дарила на дъщеря си А. С.а Г. собствената си ½ ид. част от дворното място, представляващо имот пл. №1936 в кв. 210 по регулационния план на гр.В. и и ½ ид. част от втория етаж.

С нот. акт № 245/ 09. 08. 2001г. Н. К. е дарил на дъщеря си А.П. – Д. собствената си ½ ид.част от дворно място с площ от 825 кв.м. , представляващо УПИ Х -2308, 2309 в кв. 210 по плана на гр. В. , който имот е идентичен с ПИ 1936 в кв. 210 по отменения план на гр. В..

С констативен нот. акт № 117/ 06. 01. 1976г. А. С.а Г. е призната за собственик на 1/8 ид. част от дворно място с площ от 800 кв. м. ,представляващо парцел Х -1936 в кв. 210 по плана на гр. В. .

С нот. акт № 66/ 28. 09. 2016г. за покупко – продажба на недвижим имот, ПЛ. ИВ. Д. и Т. Д. Х. са продали на 2 ответника Б. Г. Х. ¼ ид. частот дворно място с площ от 825 кв. м. , представляващо УПИ Х -2308, 2309 в кв.

210 по плана на гр. В..

От представените по делото писмени доказателства , включително скица № 409/ 10. 04. 2017г. и от заключението на приетата пред въззивната инстанция съдебно – техническа експертиза се установява следното :

-Имот пл. № 2308 и имот пл. № 2309 са нанесени в кадастъра от 1983г. и представляват части от парцел Х -1936 в кв. 210 по плана на гр. В. от 1955/57г. С регулацията от 1983 за двата имота е отреден съсобствен парцел Х23208, 2309 в кв. 210 ;

-Към настоящия момент е налице съсобствено УПИ за имот пл. № 2308 и 2309 ;

-Собствеността не е в рамките на поземлените имоти ,а в рамките на УПИ -2308, 2309 ,поради което и в нот.актове и вписана площта на УПИ- 2308, 2309 ;

-Във всички документи за собственост ,собствеността е описана ,като идеална част от целия имот , респективно от съответния парцел, отреден за имота,а именно – Х – 1936 по плана от 1955/57г. или Х- 2308, 2309, по плана от 1983/87г. ;

Въз основа на установената по делото фактическа страна на спора,включително трансформациите на собствеността ,които бяха описани по- горе, като съобрази и разпоредбите на ЗН ( чл. 5- чл. 12 от ЗН) въззивната инстанция приема ,че правата на съсобствениците в имота са следните :

-А.Н. П.- Д. – 13/48 ид. части ;

-СТ. Н. СТ. – 1/48 ид. части ;

Общо ищците имат 14/48 ид. части или 7/24 ид. части ;

-ПЛ. ИВ. Д. – 4/48 ид. части ;

-Т. Д. Х.-4/48 ид. части ;

-И.С.А. – 2/48 ид. части или 1/24 ид. част. ;

Общо ответниците имат 8/48 ид.части или 1/6 ид. част.

При така установената фактическа страна на спора въззивната инстанция прави извода ,че предявения установителен иск за собственост е основателен до размера на 1/24 ид. части или по 1/48 ид.части за всеки един от ищците( така както е поискано с исковата молба ) .

Основателността на установителния иск за собственост води до основателност и на ревандикационния иск.