Решение № 19319 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19319 гр. ****, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110104248 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. С. Ц., чрез адв. Г., срещу „********“ ООД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сумата от 100.00 евро, представляваща получено без основание от ответника плащане по договор за потребителски кредит № *********/30.05.2022 г.

Ищецът твърди, че на 30.05.2022 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № *********, който бил в нарушение на изискванията на чл. 10 ЗПК. Съгласно сключения договор са му предоставени заемни средства в размер на 1 800 лева за срок от 9 месеца. Заявява, че с Решение № 1790/31.01.2024 г., постановено по гр.д. № 19417/2023 г. по описа на СРС, ГО, 28-ми състав договорът за потребителски кредит № *********/30.05.2022 г. е прогласен за нищожен. Излага доводи, че съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК при прогласяване на договора за потребителски кредит за нищожен, то кредитополучателят дължи единствено чистата стойност на кредита. Претендира сумата от 100.00 евро, представляваща платена без основание сума по договора. Обективира искане за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който признава исковата претенция за основателна. Заявява, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.

В проведеното на 08.10.2026 г. открито съдебно заседание ищецът моли съда да постанови решение по чл. 237 ГПК, съобразно признанието на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 237 ГПК във връзка с признанието на иска от ответника, намира следното:

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият приема, че искът е основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, при признание на иска съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, като постановява съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е 1 предявен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, решението при признание на иска не се мотивира, а е достатъчно в мотивите съдът да укаже само, че се основава на признанието на иска.

В случая е налице признание на иска и не се установява да са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и не е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предвид горното съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните – признание на иска от страна на ответника и направено искане от ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, следва да се постанови решение при признание на иска.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на делото. В Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на процесуалните разноски, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. Отнесено към настоящия случай следва да се приеме, че тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка със задължения по потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК би създало съществена пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. Осъществявайки правото си потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството пред съда.

Ето защо следва да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което и следва да отговаря за направените от ищеца разноски. Ищeцът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25.67 евро, които следва да му бъдат присъдени. В исковата молба ищцовата страна е претендирала и присъждането на адвокатско възнаграждение за един адвокат, но доказателства за реалното им извършване не са представени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, р-н ****, бул. „*********, ет. 5 да заплати на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на Р. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „******“ № 7, сумата в размер от 100.00 евро, представляваща недължимо платена сума над чистата стойност на кредита по нищожен Договор за потребителски кредит № *********/30.05.2022 г.

ОСЪЖДА „********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на 2 управление: гр. ****, р-н ****, бул. „*********, ет. 5 да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на Р. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „******“ № 7, сумата в размер от 25.67 евро, представляваща сторени разноски за държавна такса в исковото производство пред Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3