Решение № 103 от 19.11.2019, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ .103/ гр. Шумен, 19.11.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове: 1. Димчо Луков

2. Соня Стефанова

Секретар:

Д. Атанасова

Прокурор:

Р. Рачев сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков ВНОХД № 284 по описа за 2019 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 18/13.06.2019 г. по НОХД № 147/18 г. на НПРС подс. З.А. Й е призната за виновна в това, че през периода от 05.12.2014 г. до 10.02.2015 г. в гр. Нови пазар на тридесет и един пъти при условията на продължавано престъпление в съучастие, след предварителен сговор с две неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у турски гражданин Корай Елчин – род. на ***г. в Еслинген – Р. Германия с местожителство Р. Германия, 70188 - Щутгарт, *** чрез провеждане на телефонни разговори от мобилен телефонен номер:******и ******на мобилна телефонна мрежа „Теленор“, чрез изпратени SMS – съобщения, чрез програмен продукт „Skype“ за разговори чрез Интернет със скайп – име „С.“, създала неверни и погрешни представи у него за личното й име (представила се с името С. И.), за местоживеенето си, за семейното, физическо и социално положение, че живее в Патра – Гърция, че живее на квартира под наем и не може да го заплаща, тъй като не и оставили пари за храна, че трябвало да плаща наема предварително, че не е омъжена, няма деца, че майка й е починала, а баща й я изоставил отдавна, че желае да пътува в Р.

Германия и лично да се запознае с него, но има финансови задължения – глоби, които трябва да заплати на Държавата, че няма средства за изготвяне на задграничен паспорт, че пътува с автобус за Р. Германия и има проблем на границата със зелената си карта и й трябва налична парична сума, както и, че майка й имала данъчни задължения, които трябва да бъдат погасени, за да продължи пътуването си и с това му причинила имотна вреда в големи размери в размер на 16 880. 10 евро, равняващи се на 33 014.

60 лв., поради което и на осн. чл. 210 ал. 1 т. 2 и 5 във вр. с чл. 209 ал. 1 във вр. чл. 26 ал. 1 от НК я осъдил на

1 г. и 6 м. лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от 3 години. Със същата присъда отнел в полза на държавата веществените доказателства мобилен телефон марка „Нокия 2630“ с ИМЕЙ № 354861/02/676139/

202.06.2015 г., „СИМ“ – карта, с фабричен № 89359050100505282245 и преносим персонален компютър (лаптоп) марка „Самсунг“ със сериен №39Е39ND11000464, както и да заплати на

ОД МВР Шумен разноски по д.п. в размер на 907.07 лв. и по сметка на НПРС разноски в съдебното производство в размер на 1 823. 53 лв.

Недоволна от присъдата, подс. Й. я обжалва чрез защитникът си – адв.

Л. от ВАК. В жалбата се сочи, че в първоинстанционното производство, обвинението за което подс. Й. е предадена на съд не било доказано, събраните доказателства били тълкувани превратно или не били обсъдени други доказателства. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подс. Й. да бъде оправдана.

Редовно призована подс. Й. се явява лично и със защитник. Защитникът намира, присъдата за неправилна, тъй като нямало доказателства за предварителен сговор за извършване на престъплението. На второ място – защитникът твърди, че от единия моб. телефон разговори са провеждани между подс. Й. и пострадалия едва на 30.12.2015 г., а обвинението било, че подсъдимата е въвела в заблуждение пострадалия чрез разговори от този телефон още на 05.12.2015 г., а от другия моб. телефон изобщо нямало провеждани разговори между двамата. От тук и изводи за недоказаност за обвинението за квалифицирана измама с оглед размера на получената облага. Прави се искане за оправдаване на подс.

Й. или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Представителя на прокуратурата намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Намира присъдата за правилна и законосъобразна и предлага същата да бъде потвърдена.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС установи следното:

През втората половина на 2014 г. и първата половина на

2015 г. подс. З.А.Й. живеела заедно с родителите си –

З. М. и св. А. М., както и на съпружески начала с лице на име Б. и общото им дете в гр. Нови пазар ***. Поддържала близки отношения с леля си – св. С. И.. През този период от време подс. Й. била безработна, била регистрирана в Бюрото по труда до 15.10.2014 г., не е получавала пенсия или социални помощи, само месечни помощи за дете и не е напускала пределите на Р. България.

Свидетелят К. Я. турски гражданин, в периода – втората половина на 2014 г. и първата половина на 2015 г. живеел в гр. Щутгард, ФР. Германия. Имал брак, но през втората половина на 2014 г. бракът му се разпадал и му предстоял развод.

Подс. Й. и пострадалия не се познавали. През есента на

2014 г. чрез сайта за запознанства в интернет www.singleturk.com, пострадалия се запознал с подс. З.А.Й.. Същата се представила с името С. И.. Първоначално поддържали комуникация чрез въпросната платформа, по късно си разменили адреси в „Skype“ през която платформа продължили комуникация. Подс. Й. използвала името „sevil_sevil“ в „Skype“. Едва в последствие започнали да поддържат връзка чрез разговори по мобилен телефон, чрез телефона на пострадалия с № 4***** на мобилен телефон на Й. с № 0******с първи разговор на 04.12.2014 г., който бил закупен от М. М. И.– леля на подс. Й. и подарен на сина на Й., както и моб. телефон с № ***** с първа комуникация чрез SMS на 21.12.2014 г., закупен от А. Й М. - баща на подс. Й., който бил ползван от него, съпругата му и дъщеря му. Още в началото на връзката им, подс. Й. заявила, че живеела в Патра, Гърция. Постепенно двамата се сближили, като Й. изпратила на пострадалия няколко свои снимки.

Целта на подс. Й. да започне да контактува с пострадалия, била да го заблуди за своя начин на живот, семейно, материално, финансово и здравословно състояние, като по този начин го мотивира той да и изпраща пари. Така в разговорите между двамата, подс. Й. му разказала, че живее в село Патра, Гърция, в близост до границата с България. Заявила, че баща й отдавна не живеел с тях, а майка и била починала. Разказала му, че няма деца, живеела с наследството оставено от нейната майка. Споделила, че преди време работила като обслужващ персонал в заведение в съседно село, но трябвало да пътува нощем и я закачали непознати мъже, поради което се отказала. Разказвала, че нейния шеф не и плащал редовно заплати. Споделила още, че страдала от сърдечен дефект. Живеела сама под наем и не можела да го плаща, тъй като не й оставали пари за храна, а хазяйката й искала да се плаща наема предварително иначе щяла да я изхвърли. При тези разговори подс. Й. нито веднъж не помолила пострадалия да и изпрати пари. Разказвала само за трудния живот, който водела. По този начин подс. Й. използвайки незнанието на пострадалия, възбудила у него заблуждение за нейния начин на живот и впоследствие поддържала това заблуждение като целяла да предизвика съчувствие и състрадание у пострадалия, които да го мотивират да започне да и изпраща пари.

Действително, трудния начин на живот и житейските проблеми, които подс. Й. представяла на пострадалия, го мотивирали да започне да и изпраща пари. Поради това пострадалия обещал да изпрати пари на Й., като двамата се уговорили и по искане на Й., той да изпраща пари през система за международна разплащания „ Westеrn Union“, тъй като Й. *** Р. България и по удобно било за нея, той да изпраща парите в Р. България на нейно име /името с което се представяла С.

И./. През това време подс. Й. говорила с леля си – св. С. М. И. за връзката си с пострадалия, че той ще и изпраща пари и тъй като подсъдимата била изгубила личната си карта, била уговорила пострадалия да изпраща парите на името с което се представяла – С. И.. Двете се уговорили св. И. да получава парите.

Така първоначално пострадалия изпратил на Й. на 05.12.2014. г. 50 евро. Изпратените пари били получени в обменно бюро на ЕТ „Славчо Гочев“ гр. Н. пазар, който имал лиценз за изплащане на парични преводи по системата „Westеrn Union“ от св. С. И., която била заедно с подс. Й.. Изпращайки сумата, пострадалия вземал уникален код, чрез който получателя на сумата можел да получи сумата. Изпращал на подс. Й. този уникален код чрез SMS и последната ползвайки този код, получавала изпратените и суми с помощта на св. С. И., която представяла своята лична карта и съобщения и от подсъдимата уникален код на служителя от обменното бюро.

През този период от време подс. Й. се сговорила с неустановена по делото жена, последната да се представя пред пострадалия като приятелка на Й., да провежда с него разговори или комуникация чрез SMS. При тези комуникации тя да представя тежкото положение в което се намира подсъдимата, да го мотивира да изпраща пари, дори и чрез директно искане пострадалия да изпраща пари на подсъдимата, за да и помага. За целта, това неустановено лице започнало да контактува с пострадалия, като се представила за приятелка на подсъдимата с име С.. При тези разговори жената представяща се за С. споделила, че имала приятел в Берлин, споделила и за тежкото положение в което се намирала подсъдимата и директно му казвала да изпраща пари на подсъдимата, за да и помага.

Така постепенно подс.

Й. с помощта на тази неизвестна приятелка, представяща се като С., накарали пострадалия да повярва за тежкото положение, в което подсъдимата се намирала и че е възможно между тях да има сериозна връзка, която да прерасне в нещо трайно, дори брак. Междувременно подс. Й. продължила да измисля и представя на пострадалия различни ситуации в които е попаднала и които били свързани с разходи – че имала проблеми с полицията, че имала митнически проблеми. Подсъдимият откликвал на тези „проблеми“ на подсъдимата и изпращал различни парични суми. Впоследствие пострадалия поканил подс. Й. да отиде при него в Германия, за да се опознаят.

Дори двамата правили планове да заживеят заедно.

В периода 21-23.12.2014 г. подс. Й. чрез SMS заблудила пострадалия, че била в болница и била оперирана, като за операцията са и били поискани 620 евро. Част от тези SMS-си подс. Й. представила, че били изпратени от нейната приятелка С.. Така мотивиран пострадалия на 22.12.2014 г. изпратил на Й. сумата от 630 евро.

Във връзка с поканата за гостуване в

Германия, подс. Й. измисляла и представяла пред пострадалия различни ситуации, свързани с парични средства, което мотивирало последния да продължи да изпраща на подсъдимата различни суми. През м. януари 2015 г. подс. Й. продължила да заблуждава пострадалия, поради което последния продължил да изпраща на Й. различни парични суми. В началото на м. февруари 2015 г. подс. Й. уверила пострадалия, че щяла да отиде при него в Германия, като в тази връзка посочила, че трябвало да си закупи билет за автобус и имала нужда и от други разходи. Заблуден, че Й. ще отиде при него, пострадалия изпратил многократно различни суми пари за билет и други разходи, като част от тях, чрез „Westеrn Union“, а друга чрез „Money Gram“. Изпратените пари чрез „Money Gram“, подс. Й. получавала по същия начин както и парите изпратени чрез „Westеrn Union“ – със съдействието на леля си – св. С. И.. Във връзка с това пътуване, подс.

Й. се сговорила с неустановени по делото мъж и жена, които да подкрепят пред пострадалия, нейната версия за пътуването до Германия. В един момент в периода от началото на м. февруари до 10.02.15 г. подс. Й. се обадила на пострадалия, като плачела и му заявила за проблеми свързани с пътуването. За да подсили ситуацията Й. дала телефона чрез който се свързала с пострадалия, на неустановен мъж по делото, който се представил за шофьор на автобуса с който пътувала подсъдимата и който съобщил за проблеми на Й. във връзка с пътуването и необходимост Й. да останела няколко дни на хотел, както и да си закупува отново билет. Впоследствие на пострадалия се обадила и неустановена по делото жена, която се представила за митнически служител.

Разпечатката съдържа 45 от 173 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58a901e1-444a-4c69-8bde-6ae24f04bc75