Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 801 от 26.04.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 414/2021
Вид
Решение № 801
Подписан
26.04.2021
В сила
26.04.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Варна , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100500414 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 261533 от 04.12.2020г. по гр.д. № 5795/2020г. по описа на ВРС, Х-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че А. Р. К. с ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от2490,28 лева, представляваща ½ от сумата от 4980,56лв. начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, с кл. № 1100282240 и аб. № 0101707265 за периода от 04.09.2017г. до 29.06.2018г., за която сума е издадена фактура № 02820856360 от 12.07.2019г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В отговор на жалбата А. Р. К. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.

Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

1

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от А. Р. К. срещу „Енерго-Про продажби“АД, относно недължимостта на сумата от 2490,28лв., представляваща ½ от сумата от 4980,56лв. стойност на допълнително начислена електроенергия в резултат на преизчисляване на електроенергия за минал период по фактура от 12.07.2019г.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел.енергия за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“В.Кънчев“ № 13, като електроенергията се заплаща по партида с кл№ 1100282240.

Партидата е на името на бащата и наследодател на ищеца – Р. К.. Майката на ищеца получила фактура, издадена от ответното дружество за дължимост на сумата от 4980,56лв. за начислена служебно електроенергия. Оспорва се дължимостта на ½ от претендираната от ответника сума, съответстваща на притежаваните от ищеца ½ ид.ч. от имота, представляващ процесния обект на потребление. Оспорва констатациите, обективирани в констативния протокол, както и, че допълнително начисленото количество електроенергия да е било реално потребено. Твърди, че не са налице основания за корекция на сметката, поради отмяната на разпоредби на ПИКЕЕ. Оспорва законосъобразността на процедурата. Искането, отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчете на електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса тарифната схема на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Не е спорно между страните, а и от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищецът като наследника на Р. А. К., който е бил в договорни отношения за доставка на електроенергия с ответното дружество е потребител на електроенергия за процесния обект.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

От представения по делото констативен протокол от 29.06.2018г. се установява, че служители на „Електроразпределение - Север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е 2 демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като в протокола са отразени показанията на демонтирания електромер, включително и в регистър 1.8.3.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ от 05.07.2019г., при софтуерно четене на процесното СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия през тарифа Т3-26772 Квтч, които не са визуализирани на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 09.07.2019г . за начисление на електрическа енергия в размер на 26772 квтч за периода 14.09.2017г. до 29.06.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз основа софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура от 12.07.2019г. на стойност 4980,56лв. с получател Р. К..

Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, към деня на проверката и демонтажа, електромеръте е в метрологична годност; показанията от 26772 квтч прочетени в Т3 не е визуализирано на дисплея на СТИ, т.е. консумираната електроенергия несе отчита правилно и не се измерва правилно. Наличието на показания в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерна софтуерна манипулация..

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ условия и ред е начислена сумата, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в процесния период.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн.

ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 29.06.2018 г. – след тяхната отмяна.

3

С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.

В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите по чл.48-49 от ПИКЕЕ, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези две разпоредби методологии. Към тях препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата. В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази тарифа е скрита. При липса на предпоставките по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, и конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.