Решение № 631 от 03.07.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4096/2025
- Вид
- Решение № 631
- Подписан
- 03.07.2026
- В сила
- 30.07.2026
- Състав
- Живка Кирилова Желязкова - Спирова
Други актове по делото
- Решение № 755 от 10.08.2026 · Живка Кирилова Желязкова - Спирова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 631 гр. Сливен, 03.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104096 по описа за 2025 година
Предявен е положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422 ГПК.
Ищцовото дружество твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1011583/07.10.2023г. с предоставена в заем сума в размер на 300 лв. Твърди, че падежа за връщане на заетата сума настъпил, а ответницата не изпълнила задължението си да върне сумата по кредита. По депозирано заявление от ищеца било образувано ч.гр.д. № 2261/2025г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за следните суми: 300 лв. - главница, 17,89 лв. възнаградителна лихва за периода от 07.11.2023 г. до 07.05.2024 г. и 265 лв.- разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника чрез уведомление и съдът указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Предявен е положително установителен иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 300 лв., главница по потребителски кредит предоставен от разстояние № 1011583/07.07.2025 г., ведно 1 със законната лихва от датата на заявлението 28.04.2025г. до окончателното плащане.
Претендира разноски в заповедното и исково производство.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от особен представител на ответната страна. Оспорва исковите претенции като неоснователен, тъй като не било доказано че е налице валидно сключен договор за потребителски кредит от разстояние. Възразява и срещу твърдението, че сумата по кредита е усвоена от ответника, като счита че липсват писмени доказателства, че е получена такава от ответната страна.
Моли да се отхвърли предявения установителен иск като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.11.2023г. страните сключили Договор за потребителски кредит № 1011583, като ищцовото дружество е в качеството на заемодател, а ответника в е в качеството на заемател.
Договорът е сключен от разстояние, като по силата на него е предоставен в заем сума в размер на 300 лв., със срок на погасяване шест месеца с първа падежна дата и песпективно дължима вноска на 07.12.2023г. и последна 07.05.2024г., при лихвен процент по кредита 28.80 %, а процента на ГПР 32,92 %, обща дължима сума по кредита 329, 92 лв.
В чл.19 от договора страните уговорили предоставяне на обезпечение по договора за кредит в срок до три дни от сключването на договора – физическо лице поръчител или банкова гаранция. В случай, че потребителя заемател не предостави обезпечението то той дължал по силата на клаузата на договора, регламентирана в чл.29, неустойката е в размер на 1 % от стойността на усвоената сума за всеки ден без обезпечение. Неустойката се дължала периодично, заедно с месечните вноски по главницата и лихвата на кредита. Така месечните вноски с включена неустойка в тях били в размер на 159,64 лв. и общо дължима сума по кредита в размер на 478,92 лв.
Сумата по кредита била усвоена от ответника на датата на сключване на договора , т.е. на 07.11.2023 г. видно от платежно нареждане за кредитен превод. От справка по кредита към 28.11.2025 г. се установява, че ответника не е извършил нито едно плащане по кредита, въпреки настъпилия падеж за всяка погасителна вноска по процесния кредит.
На 28.04.2025г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК за 2 издаване на заповед за изпълнение. Било образувано чгд № 2261/2025г. по описа на СлРС и съответно издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег.
№1420/29.04.2025г. за сумата от 300 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №1011583/07.11.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.04.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 29,58 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.04.2025г. до 07.05.2024г. и сумата от 265 лева , представляваща разноски по делото.
Заповедта била връчена на длъжника, чрез залепване на уведомление на адреса, което обусловило предявяването на настоящия иск по реда на чл.422 ГПК, с който се претендира единствено сумата по главницата в размер на 300 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим – предявен е от страна, разполагаща с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По този иск ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищцовото дружество по правилата на ГПК следва да ангажира доказателства за твърдяните факти, от които произтича твърдяно вземане.
В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
3
Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало в това си качество, поради което съдът приема, че страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал.4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит.
Ноторно е, че съдът служебно следва да следи и се произнася при констатиране на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. по неговата действителност, но в конкретния случай ищцовото дружество претендира единствено главницата и лихва, без неустойка по договора, която се дължи винаги, дори и когато договора е недействителен – чл.23 ЗПК, поради което съдът не следва да разглежда в детайли договора.
В случая, предмет на предявения иск е вземане за главница, произтичащо от сключен договор за потребителски кредит. Безспорно се установи в процеса сключването на такъв договор между страните и усвояване на предоставената в заем сума от ответницата. Доказа се също така, че тя не е плащала суми за погасяване на задълженията си по кредита.
Ето защо искът по чл.422 ГПК се явява основателен в пълния му предявен размер от 300 лв., респ. 153,39 €, главница, която следва да бъде уважена до този претендиран размер, представляваща главница по Договор за паричен заем №1011583/07.11.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.04.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 29,58 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.04.2025г. до 07.05.2024г. и сумата от 265 лева, представляваща разноски по делото.
С оглед изхода на правния спор, ответника дължи разноски на ищцовото дружество в общ размер на 464,15 €, от които 126,06 € по съразмерност в заповедното производство сума в размер на 204,52 евро за особен представител, държавна такса 75 лева - т.е 33,35 едро, и адвокатско възнаграждение 240 лева, т.е. 122,71 евро, представляващи деловодни разноски.
Съдът не дължи произнасяне по възражение на ищцовото дружество за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна, тъй като тя е представлявана от особен представител, назначен от съда на разноски платени от ищеца.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение между страните, че К. Х. Ч., с ЕГН ********** от гр. С., ул. "К. К. " № ., чрез особения представител адв. А. А. от АК – Сливен, ДЪЛЖИ на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.“Оборище“ № 13, сума в размер на 153,39 € /сто петдесет и три евро и 0,39 евро цента/, Договор за паричен заем №1011583/07.11.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.04.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 29,58 лева, т.е. евровата равностойност от 15.12 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.04.2025г. до 07.05.2024г. и сумата от 265 лева, т.е. равностойността от 135,49 евро, представляваща разноски по ч.гр.д.№2261/2025г. по описа на СлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2025г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К. Х. Ч., с ЕГН ********** от гр. С., ул. "К. К. " № ., чрез особения представител адв. А. А. от АК - Сливен ДЪЛЖИ на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.“Оборище“ № 13, сума в размер на 204,52 евро за особен представител, държавна такса 75 лева - т.е 33,35 евро, и адвокатско възнаграждение 240 лева, т.е. 122,71 евро, представляващи деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5