Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 370 от 13.11.2023, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Административно наказателно дело 1059/2023
Вид
Решение № 370
Подписан
13.11.2023
В сила
06.03.2024
Състав
Иван Манчев Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Сливен, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Димитров при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно наказателно дело № 20232230201059 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. Н. К., чрез пълномощника си адв. М. Д. срещу НП № 23-0804-002579 от 26.05.2023 г. на Началник РУ в ОД МВР Сливен , РУ - Сливен, с което на основание чл. 174, ал.3 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 2000 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.

100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и му са отнети общо 1 2 к.т. на осн. Наредба № Із2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Иска НП да бъде отменено изцяло. Алтернативно иска да му бъде намалено наложеното наказание по чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, като се намали срокът, за който е бил лишен от право да управлява МПС, както и да се намали наказанието Глоба в размер на 2000 лв. по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят лично чрез своя процесуален пълномощник адв.

М. Д. иска НП да бъде отменено, алтернативно да бъде намалено наложеното с него наказание. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата страна - наказващият орган не изпраща представител. По делото е представено становище, с което иска НП да бъде 1 потвърдено като законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 22.03.2023 г. полицейските служители св.К. К. и св.Т. С. били нощна смяна, като изпълнявали служебните си задължения по контрол спазването на правилата за движение по пътищата в гр.Сливен, кв.“Колю Фичето“.

Спрели за проверка в 01.00 ч. движещия се л.а. „Алфа Ромео 156”, с рег.

№ СН 7946 ВА, в гр. Сливен в кв. „Колю Фичето“, посока „Новоселски мост“ до бл. № 3. Полицаите установили, че водач на лекия автомобил е жалбоподателят Д. Н. К.. Същите изискали за проверка от водача СУМПС, КТ към СУМПС, СРМПС, жалбоподателят не ги представил, тъй като не ги носил със себе си.

На полицейските служители лицето било оперативно познато, тъй като бил наказван преди за употреба и притежание на наркотични вещества.

Служителите на реда попитали жалбоподателя дали е употребил наркотични вещества или алкохол, като първоначално същият не отгова рял, след като няколко пъти му задали въпроса, същият трудно успял да отговори, че не е употребил такива. Тъй като при проверката жалбоподателят изглеждал неадекватен, трудно и бавно отговарял на зададените въпроси на полицаите и очите му били зачервени, св.К. и св.С. го поканили да ги придружи до РУСливен, за да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества.

След като жалбоподателят бил откаран в РУ-Сливен, за съдействие дошъл полицейски служител св. Ж. С., който бил правоспособен и оправомощен да извършва проби с технически средства за установяване употреба на алкохол и наркотици. При опит да му бъде извършена проверка за употреба на упойващи вещества с техническо средство „Друг Чек 5000“ с фабр. № ARMЕ-0068 в 01.25 ч., жалбоподателят категорично отказал. Поради това на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 098962/2023г. в 02.20 ч., от който не се възползвал и не дал кръв за изследване. Същият бил поканен да бъде изпробван с техническо средство и за употреба на алкохол, което изследване също отказал. Талон за медицинско изследване му бил издаден и поради отказа му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

За извършеното против жалбоподателя и в негово присъствие му бил съставен АУАН № AД472890/22.03.2023 г., с който извършеното деяние било квалифицирано по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му не дал обяснения или възражения.

Депозирано било на 27.03.2023 г. писмено възражение от Д. К. до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Сливен. В него 2 жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му АУАН. Обяснил, че така посочената фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и че не е извършил посочените нарушения. Описал, че на посочената дата 22.03.2023 г. имал възражения относно начина на извършване на проверката му и действията на полицаите, но това му становище не било отразено в съставения му АУАН. Оплакал се още, че връченият му АУАН е нечетлив и поради това не може да се запознае с цялостното му съдържание. Обяснил още, че по време на проверката е бил във влошено здравословно състояние – с висока температура, отпадналост, приемал антибиотици и други лекарства.

Поради описаното си състояние не извършил пробите, защото желаел побързо да приключи проверката му. Полицаите били наясно още при проверката му, че същият не е употребил алкохол, тъй като го коментирали.

Молил административно наказателното производство срещу него да бъде прекратено с мотивирана резолюция.

Образувана била проверка, въз основа на която било снето сведение от полицаите установили нарушението Ж. С., К. К. и Т. С.. Въз основа на извършената проверка била депозирана докладна записка от полицейски инспектор Пл.Ст. до Началник РУ - Сливен, с която било изразено мнение, че изтъкнатите причини във възражението на Д. К. не следва да се вземат предвид при определяне на наказанието му, тъй като същият безспорно бил нарушил разпоредбите на ЗДвП.

Въз основа на издадения АУАН , на Д. Н. К. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670000144/22.03.2023 г. от Началник Сектор към ОДМВР Сливен, РУ-гр.Сливен за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и била наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, а именно „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца“ и са отнети 2 бр. рег. табели № СН7946 ВА.

На основание така съставения АУАН е издадено и НП № 23-0804002579 от 26.05.2023г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на АУАН № AД472890/22.03.2023 г. и НП № 23-0804002579 от 26.05.2023 г., както и на показанията на разпитаните по делото свидетели К. В. К., Т. И. С. и Ташка И.а К.а.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок и от лице, имащо право на жалба. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

По делото безспорно е установено и доказано, че на 22.03.2023 г. в 01:00 ч. жалбоподателят като водач на лек автомобил „Алфа Ромео 156“ с рег.

№ СН7946ВА, движейки се в гр. Сливен в кв. „Колю Фичето“, посока 3

„Новоселски мост“ до бл. № 3 е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества както и, че му е бил издаден и надлежно връчен талон за медицинско изследване, в който е бил отбелязан час на явяване за даване на кръв в лечебно заведение.

Водачът не е дал кръв за изследване.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа две правила за поведение, задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има за последица и налагането на санкция по административен ред, а именно: 1. отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяването употребата на алкохол или упойващи вещества; 2. не изпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл доказателствената тежест лежи не върху АНО, а върху жалбоподателя. В случая жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на АУАН с представените от негова страна доказателства. Представената по делото медицинска рецепта, както и свидетелските показания на майката на жалбоподателя-св.Т. К.а не могат да обосноват извод, дали в деня на проверката жалбоподателят е употребил или не упойващи вещества.

Разпитаната свидетелка е категорична, че не знае, синът й да употребява наркотици и че пред нея не е употребявал, същата заявява, че го е видяла няколко часа преди проверката му около 22:30-23:00 часа, когато същият й обяснил, че му е лошо и поискал от нея лекарства. Настоящият съд следва да отбележи обаче, че за нарушението за което е санкциониран жалбоподателят е ирелевантно дали действително в деня на проверката същият е бил употребил наркотици или алкохол, макар че именно съмнението на полицаите, че същият е изглеждал неадекватно, със забавени реакции и разширени зеници при проверката е мотивирало същите да му извършат проверка с техническо средство. Същият е санкциониран на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП поради отказ да бъде тестван с техническо средство и неизпълнение на предписание дадено му с талон за медицинско изследване.

Съдът не споделя изложените в жалбата възражения, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство, защото бил във влошено здравословно състояние и е искал проверката да приключи по-бързо.

Наведените доводи са несъстоятелни, доколкото бе установено, че на жалбоподателя е бил издаден медицински талон за изследване в болница чрез взимане на биологична проба. Съдът намира, че точно този вид изследване дава с точност резултат за употреба или не на упойващи вещества в кръвта на водача и е една допълнителна гаранция, предвидена от законодателя в полза на водача на МПС, от която възможност същият самоволно се е отказал като 4 не е дал кръвна проба за анализ. Това навежда съда до извода, че жалбоподателят съзнателно и умишлено е отказал и двата вида изследване.

Негово задължение по ЗДвП е при поискване от проверяващите да даде проба или кръв за установяване употреба или не на упойващи вещества.

Поради това напълно правилно и законосъобразно е санкциониран жалбоподателя за извършеното нарушение п о чл.174, ал.3 от ЗДвП. В тази връзка съдът намира за неоснователно искането от процесуалния му представител да бъде отменена или намалена глобата и срокът на лишаване от права на същия. Предвиденото наказание на осн. чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е в точно определен размер на глобата и срока на лишаване от право да управлява моторно превозно средство, а именно срок от две години и глоба 2000 лв.

По отношение на следващите три констатирани нарушения на ЗДвП, а именно на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП , на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП , съдът намира, че извършването им е безспорно установено от жалбоподателя. По несъмнен начин от показанията на разпитаните полицейски служители се установи, че жалбоподателят при съставянето на АУАН не е представил СУМПС , контролен талон към него, както и СРМПС част II за горепосочения лек автомобил.

В разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗДвП са посочени документите, които водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи, като при установяване на административното нарушение на 22.03.2023 г., действително в т.1 от цитираната разпоредба са били изброени като такива свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство.