Решение № 4726 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4726 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100511881 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20019369/08.03.2022 г. по в.гр.д. № 48849/2020 г. по описа на СРС, 42 състав са оставени без уважение исканията на С. М. Ц. за полъване или поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 20160174/20.07.2021 г., постановено по гр.д. № 48849/2020 г. по описа на Софийски районен съд.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25027149/30.03.2022 г., подадена от С. М. Ц. чрез пълномощника му М. С. Ц., в което са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че след като се запознал с решението по делото, забелязал непълноти и грешки в мотивите и диспозитива на решението. Направил искане в законоустановения срок за отстраняването им, но съдът, с обжалваното решение, го отхвърлил, без да го разгледа по същество. Исканията касаели фундаментални въпроси, свързани със законността и съответно мотивите на решението, на които председателят на 42 състав е стъпил при прознасяне на диспозитива на решението си. Развива съображения относно това, че на поправка по реда на чл. 247 от ГПК подлежат и мотивите на решението, както и противоречието му с диспозитива. Посочва, че съдът не се е произнесъл в мотивите си относно предмета на спора, а посочил само, че е поискал поправка на решението.

Моли всички процесуални действия на председателя на 42 състав да бъдат прогласени за нищожни като изборът му бил извършен в разрез с разпоредбата на чл. 9 от ЗСВ и 1 съдията бил избран ръчно от списъка на съдиите, да бъде прогласена нищожността на постановеното решение, както и да се произнесе по 13 кратки съображения.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25029465/07.04.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява, че оспорва въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 48849/2020 г. по описа на СРС, 42 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против С. М.

Ц., с която е предявен иск по 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

С Решение № 20160174/20.07.2021 г. по гр. д. № 48849/2020 г. по описа на СРС, 42 състав е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по отношение на С. М. Ц., че съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 884,08 лева главница за топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г., 140, 35 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 03.07.2020 г. , 34,04 лева – сума за дялово разпределение , ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането относно което е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 31183/2020 г. по описа на СРС 42 състав, като е отхвърлен иска в частта за разликата над 884,08 лева до пълния предявен размер от 884,15 лева главница за топлинна енергия и за сумата от 6,34 лева мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение.

С искане вх. № 25128194/10.08.2021 г. С. М. Ц. чрез процесуалния си представител е поискал да бъде допълнено решението като съдът се произнесе по всички мотивирани възражения, направени с отговора на исковата молба, както и въведените след това възражения. Също така, направено е искане да се допълни решението като се посочи кой е правният субект, получател на топлинна енергия от „Топлофикация София“ и къде в сградата е мястото на доставката, както и кой е субектът, доставчик на топлинна енергия до имота на ответника. Освен това е направено искане решението да бъде допълнено или да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка като в мотивите си съдът е посочил, че е налице облигационно правоотношение, а всъщност била налице държавна помощ, а законът изисквал сключване на писмен договор. Съдът следвало да се произнесе именно дали ищецът има атестация от ЕК за държавни помощи, като в случай, че не приемел, че е налице държавна помощ да прецени и да допълни мотивите си дали определение 3258/2013 на ВАС по отношение на общите условия на ищеца трябва да бъде взето 2 предвид в настоящия съдебен спор. Направено е искане решението да бъде допълнено с мотивирано становище дали пределните цени на топлинната енергия, определени от КЕВР са договорени и дали и как ответникът е уведомен за промяна на договорените цени, както и как ги е приел, както и с нормата на европейското и българското законодателство, която дерогира разпоредби от 2011/83 , ЗЗП и Приложение А на 2003/54 ЕИО, както и дали общностното право има приоритет над националното в областта на защита на потребителя, чието високо ниво е провъзгласено в ДФЕС и в решения на СЕС, както и в частност дали Регламент 2006/2004 за защита на потребителите е с пряко приложение в страните членки и прикрепените директиви към чл. 3 от Регламента се дерогират от чл.150 и/или чл.153 и/или 155 от ЗЕ. Направено е и искане съдът да допълни с това защо е отъждествил топлинната енергия от сградната инсталация с „Топлофикация София“ ЕАД, как е определил ответника като потребител, както и дали държавна институция може да отнема права на потребителите. Да отговори и на въпроса дали ако ищецът е собственик на топлинна енергия до общия топломер на абонатната станция, където се продава стоката на етажната собственост, може да продава стоката си на физическите лица, дали към всички съобщения към фактури са посочени вярно мястото на доставка и на получателя на стоката с оглед разпоредбите на чл. 17 и чл. 11 от ЗДДС. Направено е искане решението да бъде допълнено като съдът да посочи дали предвид чл. 7 от ГПК при служебното изследване на писмения договор за продажба на топлинна енергия е установил неравноправни клаузи, включително в общите условия на ищеца, по отношение на редовността на воденото счетоводство от ответника, да се отговори на въпроса има ли акт, който дерогира регламента, дали е направена проверка на годността на инсталацията, относно реалното фактуриране на количеството енергия, да се посочи, как съдът е установил, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, дали е взел предвид разпоредбата на чл. 7.1 от договора между ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост. Да се допълни решението като се анализира разпоредбата на чл. 149 от Закона за енергетиката, а не неприложимата норма на чл.

150, както и дали следва да се кредитира заключението на съдебно техническата експертиза, което противоречи на разпоредби от Закона за енергетиката, да се допълнят мотивите кат се вземе предвид, че вещите лица са работили по индивидуален административен акт на КЕВР по определени пределни цени, неодобрени от ответната страна. Да се допълни решението като се посочи основанието, на което ищецът обработва нотариален акт. Да се допълни решението с посочване на формата на процесните договори за продажба на топлинна енергия и датите между ответника и ФДР или ищеца, въз основа на които е присъдено плащане на „Топлофикация София“, да се уточни след като всичките дванадесет фактури са нулирани с кредитни известия, то през дванадесетте месеца на отоплителния сезон имало ли е данъчни събития през данъчните периоди, както и съдът да уточни 3 доказателствата, на които е стъпил, възприемайки, че има издадени фактури и кредитни известия на името на ответника. Съдът не се бил произнесъл и по 3годишната давност по отношение на непоръчаните месечни доставки преди 15.07.2017 г. Във връзка с Тълкувателно решение 2/17.05.2020 г. е направено искане да се допълни решението в две направления – на кой текст от тълкувателното решение е стъпил съдът, за да направи извода, че ответникът се явява клиент на топлинна енергия, както и дали мотивите му противоречат на решението, тъй като няма подписан договор. В тази връзка моли да бъде и прогласено за нищожна заповед, издадена по гр.д. № 31183/2020 г. по описа на СРС, 42 състав.

С обжалваното решение съдът е приел, че не са налице основания за допълване на постановеното решение, както и че не е налице очевидна фактическа грешка, която да бъде поправена от съда по реда на чл. 247 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молбата на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. В конкретния случай, въззивният съд, при преценка на правилността на обжалваното решение, намира, че отразената в диспозитива воля на решаващия съд съответства на мотивите на решение. Неоснователни са доводите на въззивника за наличието на такава грешка. Фактическата грешка, която може да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК може да бъде само противоречие между формираната воля на съда и отразяването й в диспозитива, както и допусната техническа грешка в диспозитива. Не намират опора в закона разсъжденията на жалбоподателя относно това, че могат да се отстраняват очевидни фактически грешки в мотивите на решението. Съдържанието на решението, в което може да бъде допусната очевидна фактическа грешка е това, посочено в чл. 236, ал. 1 от ГПК, като с оглед разпоредбата на ал. 2 мотивите не са част от решението и съответно грешките в тях не могат да се отстранят по този процесуален ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане в 1месечен срок от обявяване на решението с мотивите или от съобщението до страната, че е изготвено. В конкретния случай, искането за допълване е направено с въззивната жалба, поради което е спазен законоустановения срок за предявяването му и съответно 4 то е допустимо.

Неоснователни са доводите на въззивника, че при постановяване на решението си съдът не е разгледал наведените доводи в молбата за допълване на решението. В конкретния случай, всички посочени от въззивника – ответник в първоинстанционното производство непълноти касаят мотивите на решението, които с оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК не са част от съдържанието му. Твърденията са, че съдът не се е произнесъл по всички наведени в първоинстанционното производство доводи да неоснователност на предявения иск. С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК законодателят установява, че непълнота на съдебното решение, като порок на постановен съдебен акт, който обуславя възможността за допълване от състава, постановил акта, е налице, когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор в обема на цялото искане, направено от ищеца, като това непроизнасяне касае исковата претенция и тя трябва да е както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт. Изложените в молбата по чл. 250 искания, касаят пороци, които ответникът свързва с непроизнасяне на съда по направени възражения срещу исковата претеция. Това непроизнасяне не представлява непълнота на постановеното решение по смисъла на чл. 250 от ГПК, а може да доведе само до неправилност на постановения акт. Неправилността на изводите на първоинстанционния съд, включително и непроизнасянето по направените възражения, може да бъде отстранена единствено по реда на инстанционния контрол. Въззивният съд, обаче, не е сезиран с въззивна жалба и решението, с което предявените искове са уважени е влязло в сила.