Определение № 3500 от 14.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3500 гр. София, 13.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002101778 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 589 от 23.01.2023г. на Д. Н. К., подадена чрез пълномощника адв.П. К., срещу решение № 546 от 09.12.2022г., постановено по въззивно търг.дело №606/2022г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, предявен против ЗД „Бул Инс” АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 14.09.2020г. за разликата над присъдените 30 000 лева до пълния претендиран размер 60 000 лева. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение № 107 от 10.05.2022г. по търг. дело № 1131/2021г. на Старозагорския окръжен съд, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да плати на ищеца сумата 30 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди и сумата 155,96 лева-обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 14.09.2020г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 30.09.2020г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над 30 000 лева до претендираните 60 000 лева и за разликата над 155,96 лева до претендираните 311,93 лева.

Касаторът поддържа противоречие на решението в отхвърлителната му част с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Иска отмяната му и постановяване на решение, с което предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди бъде уважен в претендирания размер. Решението на АС-Плодив, като необжалвано от страните е влязло в сила в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да плати на Д. К. 30 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди и 155,96 лева-обезщетение за имуществени вреди.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според касатора по процесуалноправните въпроси: 1.

Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на експертиза, ако във въззивната жалба е направено обосновано оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение и е направено искане за допускане на експертиза, с оглед установяване на спорен и релевантен факт; Следва ли съдът когато е налице необходимост от специални знания да възложи заключение на експертиза и длъжен ли е да възприеме експертното заключение или следва да го обсъжда заедно с другите доказателства и според правилата на формалната логика; При възникнало съмнение за неправилност на заключението, обосновано с конкретни аргументи и при очевидно противоречие с правилата на формалната логика, следва ли съдът да назначи повторна експертиза за да провери заключението и може ли назначаването на експертиза да бъде осъществено по преценка на съда и без направено искане от заинтересованата страна. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС-ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение №80/09.05.2022г. по гр.д.№3088/2021г. на ІV ГО на ВКС, решение № 393/01.10.2010г. по гр.д.№4703/2008г. на ІІ ГО на ВКС и с решение № 108/16.05.2011г. по гр.д.№1814/2009г. на ІV ГО на ВКС. По въпросите 2. Длъжен ли е ответникът да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, при условията на пълно и главно доказване и Налице ли е пълно и главно доказване на възражението за съпричиняване поради неизползване на предпазен колан, обосновано със становище на вещо лице автоексперт, направено при очевидни грешки и в противоречие с правилата на формалната логика, твърди противоречие на въззивното решение с решение №226/12.07.2011г. по гр.д.921/2010г. на ІV ГО на ВКС, решение №31/09.03.2012г. по гр.д.

№502/2011г. на ІІІ ГО на ВКС и решение № 61/01.03.2016г. по гр.д.№4578/2015г. на ІV ГО на ВКС. Формулира и въпросите: 3. Може ли съдът да обосновава изводите си за наличие на съпричиняване с вероятности и предположения и при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричияването и значението му за законосъобразното определяне на размера на обезщетението на увредения от деликт; Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпването на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици; При отчитане на съпричиняване от страна на пострадалия, длъжен ли е съдът да съобрази степента на вина на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на допринасяне и на обезщетението. По тези въпроси твърди противоречие с решение № 147/05.12.2017г. по търг.д. № 60341/ 2016г. на І ТО на ВКС, решение №206/12.03.2020г. по търг.д.№35/2009г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 16/ 04.02.2014г. по търг.д. № 1858/2013г. на І ТО на ВКС, решение №6/ 03.02.2017г. по гр.д. №53091/2015г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 154/ 31.10.2022г. по т.д.№977/2010г. на ІІ ТО на ВКС, решение №45/ 15.04.2009г. по търг.д.

№525/2008г. на ІІ ТО на ВКС.

Касаторът формулира и следните материалноправни въпроси: 4. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди-болки и 2 страдания от травматични увреждания, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск против застраховател по застраховка ГО; Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика-ППВС №4/1968г.; Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка ГО и достатъчно ли е да се приеме за отчетен този лимит с посочването от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата; Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна пракитка по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определените такива за напълно аналогични случаи, но при лимит от 2 до 5 пъти по.нисък от процесния; Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установеният лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието; Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит. Не на последно място, касаторът счита, че поставеното решение е очевидно неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение, както и поради нарушение на приложението на чл. 52 ЗЗД.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника адв. М.Г., изразява становище за липса на предпоставките за допускане до касационен контрол на обжалваното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Претендира разноски.

Конституираният в производството Д. В. В.- трето лице–помагач на страната на ответника, не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Предявени са против застрахователно дружество преки искове по чл. 432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 60 000 лева и за имуществени вреди в размер 311,93 лева, причинени при ПТП на 14.09.2020г. Първоинстанционният съд е намерил исковете за частично основателни, приемайки, че справедливото обезщетение на ищеца е в размер 40 000 лева, което следва да бъде намалено с 60% предвид основателността на възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който се е съгласил да пътува с неправоспособен водач и без поставен предпазен колан. В резултат на това съдът е присъдил сумата 16 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди и сумата 124,77 лева, като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.09.2020г. до окончателното плащане. Решението на ОС-Стара Загора е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителните му части.

Въззивна жалба против решението в отхвърлителните му части е подадена от ищеца.

3

Въззивният съд е приел за безспорно по делото, че на 14.09.2020г., около 18,00 часа на път ІV на третокласен път 5007, [община], л.а. Опел Астра с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Д. В. В. самокатастрофирал, в резултат на което на ищеца-пътувал на предна дясна седалка в автомобила, са причинени телесни увреждания. С одобрено от съда споразумение по нохд № 615/2021г. на РС Казанлък, водачът В. е признат за виновен за настъпването на ПТП-нарушил чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП и с деянието си по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. К., изразяваща се в счупване на гаванковидната ямка на лявата тазобедрена става. Безспорно е, че към датата на ПТП за л.а.

Опел Астра е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество.

След подробен анализ на представените писмени доказателства и на приетите първоначално и допълнително заключение на КСМАТЕ въззивният съд е приел за установен следния механизъм на ПТП: водачът на л.а. Опел Астра поради несъобразена с пътните условия скорост (пътят бил с дупки и неравности, а маневрите на водача за избягването им са били неправилни) загубил контрол върху управлението; след кратко криволичене по платното автомобилът навлязъл в обособения северен банкет; изминал определено разстояние и се блъснал в крайпътно дърво; ударът бил между предната дясна централна част на автомобила и дървото; поради този преден-ексцентричен/леко десен/ удар, под действието на инерционните сили задната част на автомобила се завъртяла по посока на часовниковата стрелка на около 90 градуса и застанала с предната част насочена на юг; ударното ускорение било със сравнително висока стойност; тези стойности на ускорението се предали и на телата в купето. Според заключенията на КСМАТЕ по време на пътуването, ищецът седял на предната дясна седалка на автомобила и бил без поставен предпазен колан (липсват данни той да е бил с колан, както и липсват обективни данни за специфични следи по тялото от използване на колан в момента на удара). В резултат на удара на автомобила в дървото, тялото на пострадалия се плъзнало напред по седалката; краката достигнали и се ударили в долната част на арматурното табло; в момента на удара крайникът бил в свито положение в коляното; ударният импулс се предал надлъжно по бедрената кост от коляното към таза и се пренесъл към тазобедрената става. При така описания удар на бедрената глава в дъното на гаванковидната ямка /ацетабулум/, същото не издържало на натиска, счупило се и бедрената глава хлътнала във вътрешността на тазовата област. Експертите са обяснили, че обезопасителният колан е триточков и преминава от дясното рамо надолу диагонално към левия ханш; хоризонталната му част прихваща таза и долната част на корема към облегалката, като в този смисъл долната част на колана възпрепятства плъзгането на тяло напред по седалката, при челен удар. Посочили са, че получената травма от ищеца също е доказателство, че той е стоял на предната дясна седалка без поставен предпазен триточков колан, защото в резултат на инерционната сила в момента на удара, тялото му е полетяло напред и в ляво, поради липсата на предпазен колан се е отделило от облегалката, тазът се е плъзнал по седалката напред и свитото коляно се е ударило в арматурното табло. Направили са извод, че при използване на обезопасителен колан към момента на удара, описаният механизъм на движение на тялото е невъзможен.