Решение № 962 от 15.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. Бургас, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. С. като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100500947 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по жалба на В. Киров М. - длъжник по изпълнително дело №20228020400091 по описа на ЧСИ Наско Георгиев, срещу отказът на последния да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, постановен на 10.05.2024г. Сочи се, че отказът е незаконосъобразен, тъй като ЧСИ е изложил съображения, че е насрочил опис на движими вещи на длъжника, находящи се на адрес *** за 16.11.2022г., поради което не е настъпила перемпция. Развити са съображения, че съгласно задължителните указания, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК, изпълнителните действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещта, назначаване на пазачи т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според жалбоподателя, годно изпълнително действие да прекъсне периода от две години е реалното извършване на опис, а не единствено неговото насрочване. Изтъква, че няма данни да е налице надлежно връчване на съобщението за насрочения опис, нито за спазване на процедурата по чл.45 и чл.46 ГПК.

Тъй като след образуване на изпълнителното дело взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия, а насрочения опис не съставлява действие, прекъсващо давността, отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а в полза на жалбоподателя да се присъдят разноските по делото.

Видно от преписката по изпълнителното дело, препис от жалбата е връчен на 1 взискателя на 10.06.2024г.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.

ЧСИ Наско Георгиев е приложил копие от изпълнителното дело на електронен носител /диск/, както и мотивите си във връзка жалбата /л.8 от настоящото дело/. Според него жалбата е неоснователна. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 4.05.2022г. На 18.04.2022г. са наложени запори на вземания на длъжника в две банки. На 28.10.2022г. е насрочен опис на движими вещи, находящи се на постоянния и настоящ адрес на длъжника. За връчване на съобщението за насрочения опис, адресът му бил посещаван от призовкар при кантората на ЧСИ на 29.10.2022г.; 7.11.2022г. и 15.11.2022г.

На основание чл.47, ал.1 ГПК било залепено уведомление. Ето защо счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.

Същата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на лице, което има правен интерес от обжалването. Внесена е дължимата държавна такса. С оглед изложеното съдът приема жалбата за редовна и допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Изпълнителното дело е образувано на 29.03.2022г. по молба на взискателяНационална агенция за приходите, чрез правоспособен юрист Любомира Кършибрадова, Началник- отдел „Частни държавни вземания“, въз основа на изпълнителен лист издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по ч.гр.д.№ 2422/2017г. на РС- Бургас, за вземания, произтичащи от договор за студентски кредит, сключен на 25.02.2014г. между банката и длъжника, погасени от държавата, която на основание чл.14, ал.3 от ЗКСД е встъпила в правата на банката срещу длъжника. Преди образуването му принудителното изпълнение срещу длъжника е било водено по изп.д.№253/2018г. на ЧСИ Георгиев, което е било прекратено поради перемпция, а впоследствие преобразувано под № 91/22г. на ЧСИ Георгиев /неправилно в придружителното писмо и мотивите на ЧСИ е посочено като изп.д.№112/24г./.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е направил искания за налагане на запори върху банковата сметка на длъжника в конкретна банка, запори върху трудови или осигурителни възнаграждения при наличие на такива, опис, оценка и продан на движими вещи на длъжника , находящи се на посочен адрес.

Непосредствено след образуването на изпълнителното дело ЧСИ е изискал множество справки за имущественото състояние на длъжника, банковите му сметки, за трудови договори, за наличие на задължения, за пенсии, както и за семейното му положение.

На 4.04.2022г. ЧСИ е присъединил за събиране публични вземания на държавата, установени с удостоверение /л.33 от ИД/.

На 18.04.2022г. ЧСИ е наложил запори върху вземанията на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД, съобщенията за които са получени в двете банки на 29.04.2022г. Няма данни за постъпили суми вследствие на запорите.

2

Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 4.05.2022г.

На 31.10.2022г. на адреса на длъжника е изпратено съобщение за насрочване на опис за дата 16.11.2022г., връчена чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК. Няма данни /твърдения и доказателства/ този опис да е бил извършен.

На 9.05.2024г. по изпълнителното дело е постъпила молба от В. К. М. за прекратяването на изпълнителното дело поради изтекли повече от две години от извършване на последното изпълнително действие спрямо длъжника .

С писмо изх.№ 14894/10.05.2024г. ЧСИ е уведомил длъжника, че отказва да прекрати изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като ПДИ е получена лично от длъжника на 4.05.2022г., а на 28.10.2022г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника. Същото има характеристиките на отказ да бъде прекратено изпълнителното производство, поради което подлежи на обжалване на основание чл.435, ал.2, т.6, предл.2 от ГПК.

При така установените факти, съдът приема следните правни изводи:

Предпоставката за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в чл.433, ал.1 от ГПК, като според нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК една от тях е взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка, какъвто не е настоящия случай/.

В мотивите на т.10 към ТР №2/13г. от 26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013 на ОСГТК на ВКС са разяснени предпоставките, при които настъпва прекратяването на изпълнителното дело поради т. нар. „перемпция“.

В тях е посочено следното: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК изисква съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство с постановление, но неговият акт има само декларативен характер, защото когато прекратяването е по силата на закона /както е в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК/, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти и обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта“.

В съдебната практика- например Решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747 на ВКС, както и Решение №3/4.02.22г. по гр.д.№1722/21г. на ВКС, постановени от четвърто гр. отд., е изяснено, че едни и същи факти могат да имат значение както за давността, така и за перемпцията. В първото от цитираните решения е посочено също, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява принудително изпълнение /включително доброволно, например по постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря- след направеното искане не е внесъл такси и разноски, не е оказвал необходимото 3 съдействие и така е осуетявал неговото прилагане.

Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай последното, предприето от взискателя чрез ЧСИ Георгиев изпълнително действие /преди прекратяването на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК/ са запорите, наложени на 29.04.2022г., от които постъпления по делото няма. След тази дата не са правени никакви нови искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия. Няма данни взискателят да е заплатил и дължимата такса от 24 лв., определена с писмо изх.№ 37403/28.10.2022г. /л.69 от ИД/. Не се спори, че насроченият от ЧСИ за 16.11.2022г. опис на движими вещи на длъжника не е бил извършен, като по делото липсва протокол от който да е видно, че такъв действително е бил предприет или че осъществяването му е било осуетено поради наличието на някакви пречки.

От изложеното следва, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл още към 30.04.2024г., когато изпълнителното дело е било прекратено ex lege, поради настъпилата перемпция.

Предприетите след получаване на молбата за прекратяване на изпълнителното дело от ЧСИ действия – извършване на справки, както и от взискателя, който с молба от 10.05.2024г. е направил искане за извършване на опис на движими вещи по местоживеенето на лицето в гр. Созопол са ирелевантни за предмета на настоящото производство, тъй като са направени след перемирането на делото.

Ето защо Бургаският окръжен съд приема, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и следва да го отмени. Делото следва да се върне на ЧСИ Наско Георгиев, който на основание чл.434, ал.1, т.8 от ГПК е длъжен да констатира настъпилата перемпция с постановление за прекратяване и съгласно чл.433, ал.3 ГПК служебно да вдигне наложените запори и възбрани.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказът на ЧСИ Наско Георгиев, обективиран в писмо изх.

№14894/10.05.2024г. до длъжника В. К. М., да констатира на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпилото ex lege прекратяване на изпълнително дело № 20228020400091.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Наско Георгиев за издаване на постановление за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20228020400091 на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и за вдигане на наложените запори на основание чл.433, ал.3 ГПК, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5