Решение № 4286 от 27.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4286 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20225330101199 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от С. П. Д. срещу Л. А. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 20 000 лв., представляваща половината от продажната цена по договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от ***г. на ***, която сума ответникът е следвало да отчете на ищеца по силата на неформално мандатно правоотношение от ***г., възникнало между ищеца и лицето В. П.а Д., ЕГН ********** от една страна и ответника от друга страна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /27.01.2022г./ до окончателното й изплащане ( горепосочената правна квалификация на спора е окончателната дадена от съда, след допуснати корекции в доклада по делото, сторени в открити съдебни заседания от 25.01.2023г. и 19.09.2023г. и за която правна квалификация е разпределена съответна доказателствена тежест - л. 54 гръб и л. 82 от делото ).

В исковата молба и сторените уточнения в открито съдебно заседание се твърди, че ищецът и неговата *** В. Д. ( *** на ответника, починала преди подаване на исковата молба в съда) са продали свой съсобствен недвижим имот, 1 находящ се в с. ***, за което е съставен Нотариален акт за покупко- продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от ***г. на ***. Продажната цена на имота била в размер на 40 000 лв., като ищецът твърди, че с неговата *** са се разбрали сумата да бъде преведена по банкова сметка на ответника ( тъй като към онзи момент ищецът не разполагал с открита банкова сметка ). Ищецът твърди и че на датата, на която е изповядана сделката (***г. ), с неговата *** и ответника по делото са постигнали съгласие след като сумата постъпи по сметка на ответника, последният да преведе половината от сумата на ищеца. Предвид изложеното, ищецът твърди, че е налице мандатно правоотношение, по силата на което ответникът следва да отечете на ищеца половината от получената продажна цена.

Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който искът се оспорва по основание. Признава се обстоятелството, че по сметката на ответника е постъпила цялата продажна цена на имота, предмет на нотариалния акт от ***г. Оспорва се обстоятелството, че е възникнало мандатно правоотношение и че по силата на същото половината от сумата е следвало да бъде преведена на ищеца. Изтъква се, че ***та на ответника и *** на ищеца, многократно му е предавала пари в заем. Поддържа се, че ищецът е получил в заем от своята *** на два пъти значителни суми- през м. 02.2017г. сумата от 16 000 лв. и през м. 03.2017г. сумата от 14 000 лв. Посочените средства са били ползвани за покупка и ремонт на имот, придобит от ищеца в гр. ***. Уговорката между ищеца и неговата *** е била, че по- голямата част от заетите парични средства ще й бъдат върнати след продажбата на съсобствения им имот в с. *** ( предмет на Нотариален акт за покупко- продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от ***г. на ***). Именно и предвид това, още в деня, в който е финализирана сделката по продажба на имота в с. ***, ищецът и неговата *** са постигнали съгласие цялата продажна цена да бъде преведена по банкова сметка на ответника (*** на покойната В. Д.). По този начин Д. е счела, че ищецът е изпълнил задължението си да погаси част от заемните средства. С оглед гореизложеното и доколкото не е налице мандатно правоотношение между страните, то се моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

Между страните не съществува спор, че ищецът и В. П.а Д., ЕГН 2

********** ( починала преди образуване на исковото производство) са прехвърлили възмездно притежавания от тях недвижим имот в с. ***, за което на ***г. е съставен Нотариален акт за покупко- продажба № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от ***г. на *** / л. 4 от делото/. Не се спори и че продажната цена по посочената сделка е в размер на 40 000 лв., която сума е изцяло преведена по банкова сметка на ответника /платежно нареждане - л. 5 от делото/.

От приетото по делото банково извлечение за осъществени банкови операции по сметка на В. Д. / л. 21/ се установява, че на ***г. на каса са изтеглени от сметка на Д. 16 000 лв., а на ***г. са изтеглени 14 300 лв.

От показанията на св. Р. /л. 63 гръб/ се установява, че през м. ***г. е закупила имот в с. *** от ищеца и неговата ***. Изтъква, че по взаимно съгласие на продавачите и по тяхна изрична молба, цялата продажна цена за имота е преведена по банкова сметка на ответника. Изтъква, че двамата продавачи са й посочили сметката, по която да се преведе продажната цена. Сочи, че продавачите не са й казали защо желаят сумата да се преведе по сметка на трето лице за сделката и не са правили допълнителни коментари в тази насока.

Съдът кредитира в цялост изложеното от свидетелката като счита поднесената от нея информация за обективна, логически последователна и съответна на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

Досежно съществуващите между ищеца и неговата *** В. Д. заемни правоотношения са разпитани свидетелите Д., К. и М. / л. 82 гръб- л.84 /. Преди да се пристъпи към обсъждане на свидетелските показания, съдът счита за нужно да акцентира върху тяхната допустимост. В случая се твърди възникването на две заемни правоотношения, всяко от които е на стойност над 5000 лв. ( веднъж са предадени 16 000 лв. и след това 14 000 лв. ) Доколкото обаче се касае за установяване на договори сключени между роднини по съребрена линия от втора степен ( *** и *** ), съобразно изричната норма на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, то свидетелски показания са допустими.

От показанията на св. Д. / л. 82 гръб/ се установява, че познава страните и покойната В. Д.. Сочи, че през 2019г. страните по делото са били в неговия офис, за да получават парична сума от наем на къща (различна от тази в с. ***), когато ищецът е попитал ответника кога ще му отчете половината от парите, получени от продажбата на имота в с. ***. Свидетелят сочи, че ответникът нито е потвърдил наличието на задължението, нито го е отрекъл. Свидетелят сочи, че не е присъствал на договорки между страните по делото във връзка с процесната сума, 3 поради което и не би могъл да каже дали действително е имало подобно съглашение. Изтъква, че единствено ищецът в лични разговори му е споделял, че ответникът е поемал ангажимент да му върне парите, които е получил при продажбата на имота в с. ***.

Съдът счита показанията на св. Д. за обективни, но същите не носят релевантна за настоящото производство информация. Свидетелят изрично заявява, че не е присъствал на уговорки между страните по делото във връзка с основанието, на което е преведена на ответника процесната сума и дали за последния съществува задължение да отчете част от нея на ищеца. Единствената относима за производството информация, с която св. Д. разполага е такава споделена му лично от ищеца в рамките на разговор между двамата. Тоест, дори и в тази си част показанията са с изключително ниска доказателствена стойност, тъй като възпроизвеждат споделена от самия ищец информация, която го ползва и обслужва единствено неговата теза.

От показанията на св. К. / л. 83 / се установява, че познава страните по делото и покойната В. Д.. Изтъква, че приживе Д. често му е споделяла, че е давала в заем парични суми на ищеца. Сочи, че В. Д. е упълномощила своя *** ( ответника ) да изтегли от банковата й сметка сумата от 16 000 лв., която след това да бъде дадена в заем на ищеца. Свидетелят акцентира върху обстоятелството, че лично е закарал ответника до банков клон с цел да изтегли сумата, като докато се извършвала банковата операция го е чакал пред банката. След това, както ответникът, така и В. Д. са му споделяли, че сумата от 16 000 лв. е дадена в заем на ищеца. Уговорката е била сумата да се върне след като бъде продадена притежаваната от ищеца и Д. къща в с. ***. Свидетелят твърди, че Д. е дала в заем на ищеца и втора значителна сума- 14 000 лв., която е трябвало да послужи на ищеца да извърши ремонт на закупена от него къща в гр. ***. Договореността между ищеца и Д. отново е била след като се продаде съсобствената им къща в с.

***, сумата да бъде върната.

От показанията на св. М. / л. 83 гръб- л. 84/ се установява, че познава страните и покойната Д.. Сочи, че последната често е помагала на ищеца финансово. Изтъква, че във връзка с желанието на ищеца да закупи недвижим имот и да го ремонтира, Д. му е предоставила в заем сума в общ размер от 30 000 лв. Посочената сума е била предадена на ищеца на два пъти. Свидетелката сочи, че в лични разговори Д. често й е споделяла, че се притеснява дали *** й ще й върне дадената парична сума. Лично Д. е казвала на свидетелката, че ищецът е следвало да върне дадената парична сума след като бъде продадена къщата в с.

4

***.

Съдът кредитира в цялост изложеното от св. К. и св. М., като счита казаното от тях за обективно, логически последователно и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Информацията, поднесена от К. и М. съдържа необходимата конкретика като и двамата свидетели боравят с детайли при изясняване на това какви са били действителните договорености между ищеца и покойната В. Д.. Казаното от свидетелите досежно общия размер на дадената сума, периодите в които е предадена и начинът, по който е следвало да бъде върната ( след продажбата притежавания от ищеца и Д. имот в с. *** ), не оставя каквото и да било съмнение, че е налице възникнало заемно правоотношение между ищеца и Д..

В рамките на настоящото производство, по реда на чл. 176 ГПК ищецът е дал отговори на поставени от ответника въпроси в ОСЗ от 30.03.2023г. / л. 63 гръб/. Съдът не цени изложеното от ищеца, доколкото то е изцяло в противоречие с казаното от св. Р.. Така, ищецът твърди, че не е знаел, че банковата сметка, по която ще бъде преведена продажната цена е с титуляр ответникът в исковия процес. Същевременно обаче, св. Р. ( която е лице, незаинтересовано от изхода на спора ) е категорична и няколко пъти в рамките на проведения разпит подчертава, че ищецът и Д. по взаимно тяхно съгласие и решение са я помолили сумата да се преведе по сметка на ответника ( *** на Д.). В тази връзка, явен е стремежът на ищеца да даде единствено отговори, които обслужват тезата му заложена в исковата молба.

По правната страна на спора:

Както вече бе посочено, предвид изричните твърдения на ищеца ( съобразно които е разпределена и съответна доказателствена тежест- открити съдебни заседания от 25.01.2023г. и 19.09.2023г. ), настоящия спор намира своята правна квалификация в чл. 284, ал. 2 ЗЗД. С оглед изложеното, за да бъде основателна претенцията на ищеца, то последният следва в условията на кумулативност да установи възникването на мандатно правоотношение и неговите конкретни параметри. При доказване на тези две предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е осъществил отчетната операция по мандата.

Договорът за поръчка няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. Когато 5 претенцията е за последиците от договор за поръчка, свидетелски показания са недопустими само когато цената на договора надвишава ограничението на чл.