Определение № 3330 от 29.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3330 гр. Варна, 28.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20233100501497 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена на 01.06.2023 г. от В. Б. И. срещу Решение №1465/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 13943/2022 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу Национално бюро за правна помощ /НБПП/ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 900 лв. по изпълнителен лист от 23.06.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила определение №515/22.05.2017 г. по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС - Варна, представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ, в това число сумата 400 лв. – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС - Варна и сумата 500 лв. – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита по ВНОХД №314/2016 г. по описа на АС - Варна, както и че не дължи на същия ответник сумата 500 лв. по изпълнителен лист от 22.08.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила определение №789/18.07.2017 г. по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС - Варна, представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената на В. Б. И. служебна защита по КД №57/2017 г. по описа на ВКС, въз основа на които изпълнителни листи е образувано ИД №111/2022 г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова, с рег. № 713 на КЧСИ, с район на действие – ОС - Варна, поради погасяването по давност на вземанията.

Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност, поради 1 нарушение на материалния закон, и необоснованост на първоинстанционното решение. Жалбоподателят В. Б. И. поддържа, че районният съд не е извършил пълен, задълбочен и правилен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност. Излага, че изпълнителното производство е образувано на 20.09.2022 г., а не на 28.06.2022 г. Счита, че образуването на изпълнителното производство не прекъсва погасителната давност. Навежда, че тя се прекъсва с изтичане на срока за доброволно изпълнение, т.е. с връчване на ПДИ на 07.10.2022 г., доколкото на 14.09.2022 г. е наложен запор върху вземанията му по банкови сметки. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, както и обстоятелството, че давността се прекъсва само веднъж – с предприемането на действието.

Посочва, че от обжалваното решение не става ясно от коя дата е започнал да тече давностният срок. Поддържа, че погасителната давност е започнала да тече от 22.05.2017 г., когато са влезли в законна сила определенията, с които са присъдени в полза на НБПП възнаграждения в размер на 900 лв., и е изтекла на 22.05.2022 г. Твърди, че дори при спиране на давностният срок през периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., каквото всъщност не е настъпило, към 07.10.2022 г. същият е изтекъл. Излага, че обжалваното решение е недопустимо в частта по предявения от него иск за установяване на недължимост на сумата по ИЛ от 22.08.2017 г. по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС – Варна, понеже с атакувания акт първоинстанционният съд е подменил ответната страна и предмета на спора и е иззел субективното право на ищеца, като се е произнесъл по непредявен иск. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за недължимост на сума в размер на 500 лв. по ИЛ от 22.08.2017 г., издаден по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС – Варна, и отменено в останалата част и вместо нея да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Не релевира доказателствени искания.

След изтичане на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - НБПП, който следва да се цени само като становище по същество.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При запознаване с материалите по делото, настоящият въззивен състав констатира наличието на нередовности на исковата молба, тъй като е налице неяснота относно предмета на исковата претенция за сумата от 500 лв. по ИЛ от 22.08.2017 г., издаден въз основа на влязло в сила Определение №789/18.07.2017 г. по НОХД №167/2016 г. по описа на ОС - Варна, 2 представляваща разноски за възнаграждение за правна помощ – заплатено от НБПП адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца служебна защита по КД №57/2017 г. по описа на ВКС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано ИД №111/2022 г. по описа на ЧСИ Люба Тодорова, с рег. № 713 на КЧСИ, с район на действие – ОС - Варна. В исковата молба са изложени твърдения, че изпълнителното производство е образувано въз основа на ИЛ от 23.06.2017 г. и ИЛ от 22.08.2017 г., издаден в полза на взискателя ОС – Варна за заплащане на сума в размер на 500 лв., съставляваща държавна такса по НОХД № 167/2016 г. по описа на ОС – Варна. С обжалваното решение е прекратено производството по гр. д.

№13943/2022 г. по описа на РС - Варна, в частта му по отношение на предявения иск срещу ОС - Варна за установяване недължимостта на сумата 500 лв. по изпълнителен лист от 22.08.2017 г., доколкото тази сума е присъдена в полза на ответника Национално бюро за правна помощ, на основание чл. 130 ГПК, и е отхвърлен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу Национално бюро за правна помощ /НБПП/ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че поради погасяването по давност на вземането ищецът не дължи на ответника НБПП същата сума,.

С молба от 19.06.2023 г. жалбоподателят уточнява, че с въззивната жалба не обжалва първоинстанционното решение в частта, имаща характер на определение, с което се прекратява производството по предявения срещу ОС – Варна иск. Посочва, че с подаване на исковата молба не е целял да установи, че не дължи на НБПП сума по ИЛ от 22.08.2017 г. Твърди, че с атакуваното решение районният съд е подменил предмета и страните по иска за сумата по ИЛ от 22.08.2017 г.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че е останал неизяснен въпросът дали сумата в размер на 500 лв., присъдена в полза на НБПП по ИЛ от 22.08.2017 г., представлява разноски за адвокатско възнаграждение, дължими на НБПП, или държавна такса, дължима на ОС – Варна. Освен това във въззивната жалба са наведени оплаквания, че искът за тази сума не е предявен срещу НБПП, както е приел в обжалваното решение районният съд, но същевременно поради необжалване определението за прекратяване на производството по иск, насочен срещу ОС – Варна, е влязло в сила на 27.05.2023 г. Поради което е неясно срещу кого е предявен искът – против ОС – Варна, НБПП или друго лице. Неяснотата в предмета на исковата претенция – дали претендираната сума представлява разноски за адвокатско възнаграждение, или за държавна такса, както и неяснотата в пасивната процесуална легитимация по иска за тази сума, води до нередовност на исковата молба. Последната следва да бъде отстранена чрез надлежно конкретизиране чие субективно право на принудително изпълнение се оспорва. Следва петитумът на исковата молба да бъде приведен в съответствие с уточненията.

По посочените съображения и с оглед т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т.д.

3

№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищеца се предостави възможност да отстрани констатираните нередовности.

В молба от 19.06.2023 г. е обективирано искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване. Към същата молба е приложен документ за внесена по сметка на ОС – Варна държавна такса в пълния размер, указан от администриращия съд. Последният обаче е различен от дължимия такъв за въззивно обжалване, тъй като се обжалва решението по два кумулативно субективно съединени искове, държавната такса по всеки от които следва да бъде изчислена съобразно чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК и е в общ размер на 50 лв. Ето защо, и въззивната жалба следва да бъде оставена без движение с указания до ищеца да уточни дали поддържа така депозираната молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, по която компетентен да се произнесе е РС – Варна. В случай, че не поддържа искането, жалбоподателят следва да довнесе дължимата държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 131 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба, подадена на 21.10.2022 г. от В. Б. И., срещу Национално бюро за правна помощ и Окръжен съд - Варна.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с нарочна молба с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните нередовности в исковата молба, като:

- изрично и недвусмислено уточни дали сумата в размер на 500 лв., присъдена в полза на НБПП по ИЛ от 22.08.2017 г., представлява разноски за адвокатско възнаграждение, дължими на НБПП, или държавна такса, дължима на ОС – Варна;

- еднозначно да уточни срещу кого е предявен иск с правно основание чл.

439 ГПК да се приеме за установено, че ищецът не дължи сумата 500 лв. по ИЛ от 22.08.2017 г. - срещу НБПП или срещу друго лице.

- След изпълнение на предходните указания да приведе петитума на исковата молба в съответствие с изложените уточнения.

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба, подадена на 01.06.2023 г. от В. Б. И., срещу Решение №1465/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 13943/2022 г. по описа на РС – Варна.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с нарочна молба с препис за насрещната страна, да отстрани констатираните нередовности във въззивната жалба, като изрично уточни дали поддържа обективираното в молба от 19.06.2023 г. искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване. В случай, че не поддържа същото, да представи доказателства за довнесена по 4 сметка на ОС - Варна държавна такса за въззивно обжалване в размер на 22 лв., представляваща разликата между дължимата на осн. чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК от 50 лв. и внесената от 28 лв.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение в цялост и в срок на указанията производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5