Решение № 92 от 01.06.2022, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. гр.Велинград, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20225210200116 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на СТ. АТ. З., чрез адв. А. АК Пазарджик, против Наказателно постановление № 21-0367-001526 от 15.12.2021 г. на ВДП Началник на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

Излагат се доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и се иска отмяна на обжалвания акт. Оспорват се отразените в акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление констатации, че е жалбоподателят е притежавал качеството водач към момента на отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния представител адв. А., жалбоподателят поддържа жалбата.

Ответната страна-органът издал обжалвания акт, в писмено становище, чрез юрисконсулт Пенова, я оспорва. Счита, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Претендира разноски.

1

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН- препис от обжалвания акт е връчен на жалбоподателя на 22.03.2022 г., а жалбата е на 25.03.2022 г., от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

На 03.12.2021 г., около 15,00 часа в РУ Велинград бил получен сигнал за настъпило ПТП на ул. *******, на разклона за конна база „Сивек“. На място бил изпратен полицейски автопатрул, в състава на който бил и свидетелят Х.Г.-младши автоконтрольор в РУ Велинград. Пристигайки свидетелят Г. установил, че лек автомобил „Форд Експедишън“, с рег. № ******* се е блъснал в железен стълб и бетонна стена, след което се е преобърнал. Извън автомобила заварил водача-жалбоподателя СТ. АТ. З.. Видял, че има контузни рани по главата. На място пристигнал и екип на ФСМП Велинград, който транспортирал З. до лечебното заведение за преглед и оказване на медицинска помощ. Свидетелят Г. последвал медицинския екип и на място в лечебното заведение изпробвал водача за употреба на алкохол с техническо средство – алкотест дрегер 7410+ с фабричен номер ARSK 0290, който отчел отрицателен резултат. Полицейският служител докладвал ОДЧ за резултата от проверката и след това се върнал на местопроизшествието, за да състави протокол на ПТП.

След като З. бил прегледан и раните му били обработени, си тръгнал от лечебното заведение, придружен от свидетеля К. Л. Ш., на когото преди това се обадил да дойде да го прибере. Отишъл в офиса на фирмата си.

По указания на началника на РУ Велинград, било разпоредено да бъде извършена проверка на С.З. за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство. На същата дата около 17,30 часа полицейските служители мл. автоконтрольор ХР. Г. Г. и мл. полицейски инспектор ИВ. ЯК. ИЛ. посетили офиса на жалбоподателя З. и поискали да го изследват с техническо средство DRUGCHEK 5000. З. отказал, като обяснил, че е приемал болкоуспокояващи и се притеснява, че пробата може да даде положителен резултат. С оглед на горното, на 03.12.2021г. свидетелят Х.Г. съставил АУАН с бланков № 527225 от 03.12.2021 г. срещу жалбоподателя З. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, който последният подписал, като отразил, че има възражения. Въз основа на същия АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели ХР. Г. Г., ИВ. ЯК. ИЛ., Б.Г. Т. и К.Л.Ш., които съдът кредитира като непротиворечиви, логични и взаимно допълващи се.

Показанията на свидетелите възпроизвеждат техните лични и непосредствени впечатления за осъществилите се в действителността съставомерни факти. С 2 тези показания се установява начинът на констатиране на извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта. В подкрепа на показанията на свидетелите са и представените и приети от съда писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното.

Акт за установяване на административно нарушение № 527225/03.12.2021г. и Наказателно постановление № 21-0367-001526 от 15.12.2021 г. са съставени от компетентни органи съгл. т. 1.3. и т. 2.8. Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. Налице е описание по идентичен начин в АУАН и в наказателното постановление на обективните обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението, който жалбоподателят лично е получил.

Неоснователно е възражението, че С.З. не е бил водач МПС към момента на проверката, поради което не трябвало да бъде изследван за употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Безспорно от доказателствата по делото се установи, а и З. не отрича, че на 03.12.2021г. е реализирал ПТП около 15,00 часа в гр. Велинград с моторно превозно средство, което е управлявал лично, поради което се явява водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Обстоятелството, че към момента на проверката не е управлявал МПС-то е правноирелевантно за определянето му като водач, тъй като проверка с техническо средство се извършва, след като водачът вече е преустановил управлението на моторното превозно средство, т.е. същата е винаги последваща по време дейността по управление.

Въпреки горното, в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят СТ. АТ. З. виновно да е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

В този смисъл, описаната в наказателното постановление и АУАН фактическа обстановка, която иначе се установи в хода на съдебното следствие, не съдържа всички съставомерни елементи на деянието по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, тъй като в последната няма отказ по смисъла на същата разпоредба. Това е така, доколкото водачът не е поканен на мястото да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотично вещество, нито такава му е извършена в медицинското заведение, 3 където е откаран за преглед, макар същото да е посетено от контролните органи. Вместо това е посетен в офиса на предприятието си, и то два часа след настъпилото ПТП, където е поканен да даде проба. Отказът му да бъде изследван обаче не съставлява нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Следва да се съобрази разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, която предвижда или проверка на място на водача с тест, или неговото изпращане за медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а когато е транспортиран в лечебно заведение за оказване на медицинска помощ или е настанен за лечение, проби да се вземат от медицински специалист в лечебното заведение, в което е транспортиран.

Предвид това видно е, че същата Наредба не предвижда като възможност водачът да бъде посетен известно време след управление на МПС в дома си или другаде, за да му бъде извършен тест, какъвто е следвало да бъде направен на място, освен тогава, когато се касае за медицинско изследване.

Ето защо деянието на жалбоподателят, а именно нежеланието му да бъде изследван в офиса на фирмата, не съставлява отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Горното мотивира отмяната на обжалваното постановление като незаконосъобразно, а именно - постановено при неправилно прилагане на материалния закон.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство, за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие с посочено като уговорено и платено възнаграждение в размер на 500 лева /л.5 по делото/. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно- с жалбата, а размерът на уговореното адвокатско възнаграждение и начинът му на заплащане в брой са надлежно удостоверени с представения Договора за правна защита и съдействие.

Съдът като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и че са проведени две съдебни заседания, счита за основателно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на разноските, поради което адвокатското възнаграждение на жалбоподателя следва да се присъди в минималния размер по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, а именно от 370 лева. Разноските следва да се възложат в тежест на ОДМВР Пазарджик

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. ал. 3, т. 1 ЗАНН, настоящият състав на Районен съд Велинград 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0367-001526 от 15.12.2021 г. на ВДП Началник на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на СТ.

АТ. З., ЕГН: **********, с адрес гр. Велинград, ул. ******** № 58А, на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата;

ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на СТ. АТ. З., ЕГН:

**********, с адрес гр. Велинград, ул. ******** № 58А разноски по а. н. дело № 116/2022 г. на Районен съд Велинград, в размер на 370, 00 лв. /триста и седемдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено, пред Административен съд Пазарджик, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5