Решение № 1359 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100508345 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 6529/10.04.2024 г., постановено по гр. дело № 43582/2023 г. на СРС, 165 състав, е признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Н. М. К., К. Л. К., С. Л.

К., и Е. Л. К. не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сума от 910,77 лв.- главница по Договор за кредит от 25.06.2007г., сума от 233,29 лв.- мораторна лихва за периода от 18.04.2008г. до 15.05.2011г. и сума от 125 лв.- разноски, съгласно Изпълнителен лист, издаден на 14.09.2011г. по ч.гр.д. №20674/2011 г. по описа на СРС, 73 състав, поради погасяването им по давност.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Въззивникът поддържа, че СРС не е съобразил, че са насрочвани описи през 2018 г., 2019 г. и 2022 г., поискано е налагане на запори с молби от 2019 г., 2021 г. и 2022 г., образувано е ново изпълнително дело при друг съдебен изпълнител през 2021 г. Поддържа се, че самото искане за прилагане на определен изпълнителен способ е достатъчно за прекъсване на давността, а перемпцията е без правно значение за тази правна последица.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците в първоинстанционното производство Н. М. К., Е. Л. К. и С. Л. К.. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение - правилно. Излагат се подробни съображения за това, че в процесния казус е изтекла погасителната давност, а кредиторът е изоставил намерението си за принудително изпълнение. Поддържа се също така, че длъжникът не е уведомяван за цесията, от която въззивникът черпи правата си. Поддържа се и че е неясен остатъчният размер на процесното вземане. Прави се бланкетно възражение за наличие на нераноправни клаузи в договора за кредит, във връзка с който е издаден изпълнителен лист на праводателя на въззивникът.

1

Молят съда да потвърди първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците в първоинстанционното производство Е. Л. К..

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК от Н. М. К., К. Л. К., С. Л. К., и Е. Л.

К. не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сума от 910,77 лв.- главница по Договор за кредит от 25.06.2007г., сума от 233,29 лв.- мораторна лихва за периода от 18.04.2008г. до 15.05.2011г. и сума от 125 лв.- разноски, съгласно Изпълнителен лист, издаден на 14.09.2011г. по ч.гр.д. №20674/2011 г. по описа на СРС, 73 състав, поради погасяването им по давност.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът – дали са реализирани действия прекъсващи давността и дали последната е изтекла преди да е подадена исковата молба (03.08.2023 г.), по която е образувано настоящото съдебно производство.

По иска с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:

Според чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Правопораждащият фактически състав за уважаване на предявения иск включва следните елементи:

1. Удостоверено в изпълнително основание притезателно право, чийто титуляр е ответникът;

2. Наличие на правопогасителен факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното основание.

Между страните не е спорно, а видно от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.08.2011 г. по ч. гр. д. № 20674/2011 г. на СРС, за сумата в размер на 910,77 лв.- главница по Договор за кредит от 25.06.2007г., сума от 233,29 лв.- мораторна лихва за периода от 18.04.2008г. до 15.05.2011 г. и сума от 125 лв. - разноски.

В кантората на Частен съдебен изпълнител А.Б., peг. № 850 с район на действие Софийски градски съд, по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.09.2011 г., по ч. гр. д. № 20674/2011 г. на СРС, 73 състав, въз основа на процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.08.2011 г. е образувано изпълнително дело № 382/2013 г. срещу Л.К. К.. Следствие на договор за цесия, сключен на 13.07.2020 г., „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД процесните вземания и като взискател е конституиран цесионерът.

Процесното изпълнително дело е образувано с молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. на 28.03.2013 г., в която е поискано налагането на необходимите 2 изпълнителни действия, като е възложено по чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да избира и реализира изпълнителни способи по свой почин, и с което действие е прекъсната давността. Съобразно приетото в ТР № 3/2020 г., постановено по тълк. дело 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. поради прилагането на ППВС № 3/1980 г., какъвто е и настоящият случай. Нова давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Изпълнителният лист от 11.07.2014 г., въз основа на който е образувано процесното изпълнително производство, е издаден въз основа на съдебно изпълнително основание – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По силата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД установеното със сила на пресъдено нещо процесно притезателно право се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

По делото се установява, че след 26.06.2015 г. по изпълнителното дело са постъпвали регулярни ежемесечни суми от удръжки, извършвани от НОИ от пенсията на длъжника, т.е. принудителното изпълнение върху негово вземане е било фактически осъществявано и е давало резултат чрез периодично събиране на суми. При това положение не може да се приеме, че е налице бездействие на взискателя в смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като изпълнителният способ е бил вече приложен и по него са продължавали да постъпват плащания, без да е необходимо взискателят всеки месец да иска повторно извършване на едно и също изпълнително действие. Същевременно, съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а при действащ запор и регулярни удръжки не може да се приеме, че кредиторът следва да търпи неблагоприятните последици на давността за периода, през който в изпълнителното производство реално постъпват суми. Ето защо за времето, през което по наложения запор върху пенсията са постъпвали ежемесечни удръжки от НОИ, не е налице релевантно бездействие на взискателя, което да обоснове извод за изтичане на погасителна давност в полза на длъжника.

Съобразно чл. 116, б. „в“ ЗЗД и съгласно разясненията в т.10 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г. давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител. За разлика от исковия процес, в изпълнителния няма състояние на висящност, по време на което давността е спряна. Новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. в рамките на надлежно образуван и висящ изпълнителен процес, както и да е насочено към прилагане на изпълнителен способ. „Валидно изпълнително действие“ в смисъла, разяснен с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ (Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.). Примерно са посочени и действията, които биха могли да прекъснат давността, ако са направени в рамките на висящ изпълнителен процес (и разбира се, преди нейното изтичане) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

С призовка за принудително изпълнение от 15.11.2018 г. е насрочен опис на движими вещи за 10.12.2018 г., но същият няма данни да е в извършен, с което действие е прекъсната давността.

С призовка за принудително изпълнение от 15.03.2019 г. е насрочен опис на движими вещи за 14.05.2019 г., но същият няма данни да е в извършен, с което действие е прекъсната 3 давността.

С молба от 12.11.2019 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде извършена справка за наличие на трудови договори на длъжника, за собственост на движими и недвижими вещи и при установяването на такива да наложи запор или възбрана, изнасяне на публична продан на имоти и да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, с което действие е прекъсната давността.

С призовка за принудително изпълнение от 17.01.2020 г. е насрочен опис на движими вещи за 18.03.2020 г., но същият няма данни да е в извършен, с което действие е прекъсната давността.

Изпълнителното дело № 382/2013 г. е прекратено по молба на взискателя на 03.02.2022 г.

С молба от 19.07.2023 г. от длъжника е поискано издаване на удостоверение за заплатените от длъжника суми и препис на конкретни книжа от делото, между които е молбата на цесионера за прекратяване на производството.

На 28.10.2022 г. е наложен запор на пенсията на длъжника и на вземания по банковата му сметка в „Банка ДСК“ АД, с които действия е прекъсната давността.

Съгласно разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят е посочил способ за принудително изпълнение, като е поискал налагането на запори, както е в случая, то давността се смята за прекъсната, считано с всяка молба поотделно. За разлика от чл. 116, б. „б“ ЗЗД в случаите на чл. 116, б.

„в“ ЗЗД действието на прекъсването на давността не се свързва с резултата от предприетите изпълнителни действия. При всички случаи обаче, действието, което прекъсва давността, е действието на носителя на материалното право (кредитора), който е инициирал производството, а не действието на компетентния орган, движещ производството, защото законодателят свързва прекъсването на давността с активно поведение на носителя на материалното право, а не с активното поведение на органа, който извършва действията на принудителното изпълнение. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то все още не е налице предприемане на принудително изпълнение – такива са наложените запори – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им не е осъществено единствено по причина на неоснователното бездействието на съдебния изпълнител (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК). По някои от молбите съдебният изпълнител е бездействал, от което следва, че неизвършването на тези действия не е по вина на кредитора. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора (т. 3 от ТР № 2/2023 по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК).