Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 532 от 03.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 340/2024
Вид
Присъда № 532
Подписан
03.10.2024
В сила
21.01.2026
Състав
ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

МОТИВИ от 24.02.2025 г. към присъда № 532/02.10.2024 г. по НОХД 340/2024 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав:

Производството е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура в СРС обвинителен акт срещу В. Б. М. с ЕГН ********** по обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.

1 от НК за това, че: в периода от 28.10.2022 г. до 21.07.2023 г., в гр. *******, при условията на продължавано престъпление, с четири деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна субективна страна продължение на предшестващите, се заканил с убийство на Б. Я. Р. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му както следва:

1.

На 28.10.2022 г., около 04:00 часа, в гр. *******, **********, се заканил с убийство на Б. Я. Р., като й казал ,Ще те убия! “, а след това започнал нанася удари с ръка по лицето на Р. и това заканване би могло възбуди основателен страх за осъществяването му;

2.

На неустановена дата през м. декември 2022 г., вечерта, в неустановен в хода на разследването час, в гр. *******, у*********, чрез телефонно обаждане /при което бил проведен разговор/ от неустановен в хода на разследването телефонен номер към телефонен номер ********* /ползван от свидетелката Б. Р./, се заканил с убийство на Б. Я. Р. с думите „Ще те убия“, и в същия телефонен разговор се заканил с убийство спрямо ближна на Р. нейната майка - М. М. Д., с думите „Ще убия и майка ти!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

3.

На 01.07.2023 г., вечерта, в неустановен в хода на разследването час, в гр. *******, **********, чрез телефонно обаждане /при което бил проведен разговор/ от неустановен в хода на разследването телефонен номер към телефонен номер ********* /ползван от свидетелката Б. Р./, се заканил с убийство на Б. Я. Р., като й казал „Ще те отвлека, ще те вкарам в някое мазе, ще те целуна и ще те гръмна……Аз ако реша да те убия, аз ще те убия по начин, по който никой няма да разбере...Аз ако реша да те убия, ще те убия, не тебе, а и който и да е човек, ще убия и президента ако реша, казвам ти... “ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

4.

На 21.07.2023 г., около 17:30 ч., в гр. *******, пред аптека, находяща се на **********, се заканил с убийство на Б. Я. Р., като направил към нея жест с ръката си, наподобяващ стрелба с пистолет към свидетелката Р. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването .

В разпоредителното заседание на 20.02.2024 г. подсъдимият М., редовно призован, се явява лично и със защитниците си – адв. Т., адв. Д. и адв. Н..

Пострадалото лице Б. Р., редовно призована, се явява лично и с повереник – адв.К.. В разпоредителното заседание пострадалата е 1 конституирана като частен обвинител.

Съдът е констатирал неотносимост на доказателства и доказателствени средства към предмета на доказване, очертан с обвинителния акт и с определение от разпоредително заседание е заличил от списъка на свидетелите Д. Г. К., В. М. Г., Р. С. З., К. Г. К., А. С. К., Д. Г. И. и Д. Й. Д., както и е изключил от доказателствената съвкупност Компютърно-техническа експертиза находяща се на лист 26-33 от том 3 на ДП, изготвена от вещо лице Б. Р. Ш., Балистична експертиза находяща се на лист 10-17 от том 8 на ДП, изготвена от вещо лице В. С. Г. и Допълнителна балистична експертиза, находяща се на листове 88-92 от том 8 на ДП изготвена от вещите лица К.

Митов и С. С..

Съдът не е констатирал наличие на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия, поради което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на глава 20 от НПК.

В хода на съдебното следствие подс. М. дава обяснения, в които сочи, че често са се карали с Б. Р., но никога не се е стигало до физическа конфронтация. За вечерта, в която е бил подаден сигнал на телефон 112 посочва, че е „станала караница“ по повод електронна кореспонденция между Р. и лице от мъжки пол. Подс.М. сочи , че е бил ядосан след пет месеца и половина в ареста и за това е повишил тон. Сочи , че е възможно да е обидил Р., но и тя също го е обиждала, но отрича да й е нанасял удари и да я е заплашвал с убийство. Твърди, че Р. му е казвала много пъти, че ще го „намушка“, но не го е приемал сериозно. Подсъдимият твърди, че Р. рядко плаче, но по време на делото е плакала. Сочи , че „тя си откача“, говори на висок тон, троши.

Подсъдимият заявява, че не налагал на Б. Р. забрани, но и е поставял условия като: „ако се обличаш по този начин, няма да излизаш с мен“.

Твърди, че винаги външният вид на Б. Р. е бил неприемлив, но заявява, че двамата са имали претенции един към друг за публикуване на снимки в социалните мрежи.

Подсъдимият посочва също , че с брата на св. Р. са били приятели, като често първият е имал проблеми именно заради него. Посоченото се изтъква като причина св. Р. да има негативно мнение за подсъдимия.

По отношение майката на св. Р., подсъдимият сочи, че е говорил с нея един път, но и това не било сигурно.

Заявява, че с Б. Р. е говорил само посредством стационарни телефони.

По отношение деянието, осъществено чрез отправяне на жест посочва, че действително на посочената дата и час е преминал с кола по посочената в обвинението улица тъй като това е пътят към дома на св. М.. Потвърждава, че е забелязал Р. пред аптека, но отрича да е отправял жестове към нея.

Посочва, че Р. му е писала , докато е бил задържан и е предал всички писма , с които разполага по делото.

Разказва за периодите в отношенията му с Р., като посочва, че през 2

2023г., след второто му задържане отношението й към него се променило.

Сочи, че е чакал да го пуснат на 20.07.2023г. и вместо определението на СРС или СГС му показали депозирани сведения от Б. Р. в ГД“БОП“ , като определя този момент като:“ един от най - гадните ми моменти в живота, не го очаквах.“ . Твърди, че не знае какво е мотивирало нейното поведение, защото не са имали ситуации, за които да му отмъщава по този начин.

Твърди, че Р. се е самонаранявала, но отрича да е виждал наранявания по лицето й.

Отрича да е имало случай, в който да казал на Б. Р., че ще я отвлича и ще я вкарва в мазе.

Твърди, че се е случвало в кИ.та, където изтърпявал мярката да има забранени предмети, но сочи , че вътре били настанени 5-6 човека.

Отрича да е имал телефон в кИ.та, но признава, че в Затвора Бобов дол е бил намерен телефон в кИ.та и било записано, че е негов.

Признава, че е бил наказван за физически саморазправи в затвора и отрича да е ползвал телефони за разговори с негови близки, освен стационарните такива.

В съдебно заседание СРП се представлява от прокурор И..

В хода на съдебните прения , последният сочи, че от доказателствата събрани в хода на ДП и тези, събрани в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин е установено авторството на деянията, включени в състава на продължавано престъпление.

По отношение на първото деяние прокурорът обръща внимание освен на свидетелските показания на Б. Р. и на обясненията на подсъдимия, който във връзка с този случай е използвал думата „откачих“. За този случай прокурорът се позовава на показанията на св. Е., св. Я. Р..

По отношение на следващото деяние, сочено за извършено на 01.07.2023г. прокурорът обръща внимание, че е извършено непосредствено след като подсъдимия М. е разбрал, че св. Б. Р. през юни 2023г. е депозирала сигнала срещу него.Прокурорът се позовава на заключение на СТЕ на аудиофайл.

Прокурорът се позовава на показанията на св. Л. К. относно проведени срещи с роднини на подсъдимия .

Акцентира върху, приобщения по делото мобилен телефон като веществено доказателство, който е изследван и сочи, че чрез него подсъдимият е комуникирал със свидетелката Б. Р., майка си, чичо си и приятели.

По отношение на четвъртото деяние, прокурорът се позовава на признание, направено от подсъдимия, че е минал покрай свидетелката Р. на 21.07.2023г. докато тя е била на работа в аптеката и не просто е минал, а погледите им се засекли,като признанието му се допълвало от показанията на св. Р. за отправен към нея заплашителен жест.

Предвид изложеното прокурорът заключва, че от показанията на 3 свидетелите и обясненията на подсъдимия се установява, че деянията са извършени от него, като са установени и мотивите за тяхното извършване.

Прокурорът акцентира върху данните за личността на подсъдимия прояви на агресия, многократно наказван за физическа саморазправа на територията на затвора, докато изтърпява мярка за неотклонение и прави извод, че е оборено заявеното от него, че не е ползвал телефони и не е заплашвал Б. Р..

В резултат от изложеното прокурорът иска подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за закана с убийство, извършено в условията на продължавано престъпление с четири деяния и да му се наложи наказание, съобразено с: първото деяние на подсъдимия е извършено непосредствено, след като е получил възможността да търпи по - лека мярка за неотклонение, буквално същата вечер; някои от деянията са извършени, след като подсъдимият е бил осъден в гр. Бургас; при второто деяние са отправени заплахи за свидетелката Б. Р., но и за нейната майка; второто и третото деяние са извършени, докато подсъдимият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“; четвъртото деяние е извършено, след като за пореден път на подсъдимия е била дадена възможност да търпи по лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“.

Предвид това, прокурорът счита, че подсъдимият заслужава едно наказание и справедливо би било Т.а в почти максималния размер, а именно пет години „Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, като посочва, че условно наказание абсолютно не е приложимо.

С оглед изхода от делото, прокурорът иска, разноските да бъдат възложени на подсъдимия и мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде потвърдена.

В хода на съдебните прения, повереникът на частния обвинител – адв.

К., смята обвинението за безспорно доказано и се присъединява към казаното от прокурора.

В допълнение, адв. К. посочва, че обвинителната теза е доказана от показанията на Б. Р., Я. Р., Л. К., М. Д., Н. В. и Л. С., които свидетелски показания са непротиворечива и последователни. Обвинението се е доказало и от КСППЕ, от чието заключение е видно , че при Б. Р. е налице тревожно състояние, при което тя изпитва страх за живота и сигурността си, чувства застрашеност, като това й състояние експертите свързват със заканите за убийство от страна на подсъдимия и възбудения реален страх у нея.

Адв. К. посочва още, че деянието, за което се търси наказателната отговорност представлява сериозно посегателство на човешката личност, което се отличава с висока степен на обществена опасност. От своя страна подсъдимият е с обременено съдебно минало, като престъплението , за което е привлечен да отговаря е извършено, след като същият е бил осъден за извършване на други престъпления против личността по НОХД №797/2023г. по описа на РС Бургас.

4

Акцентира се , че вмененото му деяние е извършено, след като същият е бил с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по друго образувано срещу него наказателно производство, а процесуалното поведение на подсъдимия в местата за лишаване от свобода водят до извод за завишена обществена опасност, както на деянието, така и за самия подсъдим.

В заключение адв. К. иска подсъдимият да бъде признат виновен и да му бъде наложено наказание, ефективно лишаване от свобода, при превес на отегчаващи вината обстоятелства.

В хода на съдебните прения защитникът на подс.М. – адв. Д., пледира за оправдателна присъда.

Адв. Д. мотивира искането си , като сочи , че обвинението формира изводи за поведението на подсъдимия като разглежда конкретни моменти , изолирано от контекста на отношенията му с пострадалата.

Счита, че обвинителна теза се базира върху „лайтмотива „колко лош човек е подсъдимия“ и от примерите за това твърдение се изгражда извод, че е извършил описаните деяния. Адв. Д. посочва, че установените обективно факти са недостатъчни за да се направи извод за съставомерност, на което и да е от престъпните деяние обединени по чл.26 от НК.