Присъда № 13 от 03.09.2025, Окръжен съд - Разград

Съдебното производство е образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК, по внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 330 ЗМ5/2025 г. по описа на ОДМВР - Разград, вх. № 33/2025 год. на по описа на Окръжна прокуратура - гр.Разград, ЕИСПП на НП № БПЛ 22500002 ВЖВ против българския гражданин И. А. И., роден на *** г. в гр. ***, с постоянен адрес в ***, обл. ***, български гражданин, със завършен трети клас, работи, женен, неосъждан, ЕГН ********** по обвинение в това, че на 07.01.2025 г., на път 1-2 /Е-70, гр. Русе - гр. Разград, на км. 88+100, преди разклона за язовир „Бели Лом“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Виваро“ с pег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл. 25 от ЗДвП (Чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:

1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне:

Чл. 20. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ. бр. 101 от 2016 г.. в сила от 21.01.2017 г.) Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от рЕ. на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение) и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Ш. Х., ЕГН ********** от село Бели Лом, общ. Лозница, обл. Разград - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В съдебно засЕ.ние прокурорът поддържа обвинението.

Заявява, че самопризнанията на подсъдимия изцяло кореспондират с изложената в обвинителния акт фактология за причините, довели до настъпването на ПТП и моли съда да признае подсъдимия за виновен. Излага доводи, че са събрани предимно смекчаващи вината обстоятелства – 1 направените самопризнания още в хода на досъдебното производство и чистото съдебно минало и може да се приеме, че са налице условията на чл. 55 НК, при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и по чл.

58а от НК, в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като определи наказанието под най-ниския предел, в размер на две години лишаване от свобода. Според прокурора са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и предлага да се отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от четири години. Счита, че следва да се наложи лишаване от право да управлява МПС за срок от около две години. По отношение на направените в хода на производството разноски да се възложат на подсъдимия.

В съдебно засЕ.ние адв. М. - повереник на частния обвинител А. С.

Ш. изразява становище, че обвинението е доказано от обективна и от субективна страна и извършител на престъплението е И. И. от с. Гроздьово.

Счита, въпреки съкратеното съдебно следствие, наказанието следва да съответства на тежестта на извършеното, с оглед зачестилите смъртни случаи и следва да се определи наказание към средния размер. Моли съда, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да осъди подсъдимия да изплати сумата, съответстваща и съобразена от наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В съдебно засЕ.ние адв. Ц. - повереник на частния обвинител Е. М.

Х. и на частния обвинител и Ш. С. Ш. изразява становище, че признанието от подсъдимия на всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, съответства, на събраните доказателства в досъдебното производство, и следва съда да го признае за виновен за престъпление по чл. 343, ал.1, б.

„в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като наложи наказание към средния размер. Според адв. Ц. е налице равнопоставеност между смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като следва да се вземе предвид и степента на обществена опасност на извършеното деяние и високите обществени очаквания и нетърпимост към този вид престъпления. Моли съда да наложи наказание към средния размер, като съобрази разпоредбите на чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 58а от НК и намали наказанието с 1/3, а относно приложението на чл. 66 от НК предоставя на съда да прецени дали са налице условията за освобождаване от ефективно изтърпяване. Относно наказанието лишаване от правоуправление на МПС счита, че следва да бъде към максимума с оглед обществената нагласа към подобни деяния.

Претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, с оглед обстоятелството, че двамата частни обвинители, които представлява, са лица с изключително затруднено материално положение и разпоредбите на чл. 38 от ЗА дават възможност да осъществява безплатна защита.

Подсъдимият И. А. И. иска производството да протече по рЕ. на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК и прави самопризнание.

Заявява, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях.

2

Защитникът на подсъдимия – адв. Г. заявява, че деянието е извършено по непредпазливост при форма небрежност, тъй като подсъимият не е предвидил настъпването на опасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди. Счита, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпИ. резултат е нарушението по чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като подсъдимият безпричинно в насрещната лента за движение, както и нарушението на чл. 20, ал. 1 за осъществяването на непрекъснат контрол над превозното средство и това е довело до навлизане в насрещната лента. Намира, че обвиненията по чл. 20, ал.

2 от ЗДвП не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на катастрофата, тъй като в случая има директно навлизане в насрещната лента за движение, без каквото да е препятствие. Пътният участък, в който е станало произшествието, е без нарушение по настилката, при слънчево ясно време, при ясна видимост и подсъдимият не е извършил нарушение по чл. 20, ал. 2, а по чл. 20, ал. 1. Намира, че не е извършено и нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, тъй като то касае извършването на маневра, каквато подсъдимият не е извършвал. Според адв. Г. има директно навлизане в насрещна лента за движение - нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1, поради отклоняване на вниманието, умора, заспиване, което от своя страна е нарушение на задължението за постоянно контролиране на управляваното МПС. Моли съда да признае подсъдимия за невинен в извършването на тези нарушения.

Намира, че към посочените от прокурора в обвинителния акт няколко смекчаващи вината обстоятелства, следва да се добавят младата му възраст, семейното му положение, задълженията към малолетно дете на три години, трудовата му ангажираност, липсата за данни за криминални прояви или нарушения на обществения ред, съдействието за разкриване обективната истина. Защитникът излага доводи, че са налице условия за приложение на чл.

55, ал. 1, т. 1 НК за определяне наказанието под специалния минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. „в“, т. е. под три години. Счита, че дори година и половина би изиграло роля спрямо и би изпълнило целите на наказанието. Споделя становището на прокуратурата, че с оглед данните по делото и тези за личността на моя доверител са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и не би било справедливо подсъдимият да бъде изолиран от обществото моли съда да постанови връщане на автомобила, който е семейна собственост след влизане на присъдата в сила.

Съдът, след като с определение, по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимия и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият И. А. И. е български гражданин, роден на *** г. в гр. ***, има завършен трети клас, работи като общ работник, женен е, има едно дете, родено през 2022 г., не е осъждан (справка за съдимост от 09.01.2025 г. на л. 67 от ДП). И. от десет години живеел във ФР Германия, заедно със семейството си. Подс. И. не притежава българско свидетелство за управление на моторно превозно средство, тъй като не отговаря на условието предвидено в чл. 151, 3 ал. 2 от ЗДвП за завършен десети клас. Представил свидетелство за управление на лек автомобил от 22.08.2022 г. с №***, валидно до 24.08.2037 г., издадено в Германия ( копие на л. 81 от ДП).

През 2022 г. подс. И. А. И. купил лек автомобил „Опел Виваро“, който бил регистриран с № ***, като собственост на съпругата му С. О. Р..

На 05.01.2025 г. подсъдимият тръгнал сам с автомобил „Опел Виваро“ с рег. № *** от гр. Офенбах, ФР Германия да се прибира в България. На 07.01.2025 г. сутринта И. влязъл в Р България през „Дунав мост“ и продължил пътя си към с. Гроздьово.

Около 09, 30 ч. И. управлявал лекия автомобил на път 1-2 (Е70), гр. Русе - гр. Разград, км. 88+100, преди разклона за яз. Бели лом, общ. Лозница, с посока на движение от гр. Разград към гр. ***.

Времето било слънчево, с ясна видимост. Пътната настилка била суха, покрита с едрозърнест асфалт, без неравности и ремонтни дейности представляващи опасност за ПТП. Платното за движение било от две пътни ленти, разделени посредством площ, забранена за преминаване означена с маркировка „М-15“. За движещите се в посока гр. Разград, пътната лента е с ширина 3.1 м, вдясно от пътната лента се намира край на разширение /отбивка/ с ширина 2.10 м. За движещите се по посока гр. *** е налична прекъсната линия, с ширина 0,6 м., след която има насочващи стрелки – „М10“. За движещите се в посока гр. *** пътната лента е с ширина 3.50 м., граничеща с края на лява ограничителна линия. От двете страни на пътното платно има затревен банкет, с широчина по 0.65 м., след него се намират мантинели.

По същото време, в обратна посока, се движил лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ***, управляван от С. Ш. Х.. С него в автомобила пътувала и съпругата му - св. Е. М. Х.. Двамата били с поставени обезопасителни колани.

След тях, с автомобил, пътували св. Д. Л. С. и съпругата му св. З. К. С.а. Св. С. управлявал личния си автомобил.

По време на движението, по път 1-2 (Е70), гр. Русе - гр. Разград, И. предприел маневра, с която навлязъл в лентата за насрещно движение, с около 1,3 - 1,5 метра от разделителната линия на лентите за движение в напречно направление. При това движение, тъй като в този момент в лентата за насрещно движение се движил автомобилът автомобил „Опел Мерива“ с рег.

№ ***, между двата автомобила настъпил челен кос удар. Водачът на „Опел Мерива“ С. Ш. Х. нямал техническа възможност да предприеме маневра „аварийно спиране“ или друга спасителна маневра, тъй като ударът, поради разстоянието на което се намирали двата автомобила – около 21, 91 м., бил неизбежен и не е имало време за каквато и да е реакция.

Нито един от водачите не успял да намали скоростта си на движение.

Скоростта на движение на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ***, непосредствено преди и по време на удара, била около 73,98 км/ч., а на лек автомобил „Опел Виваро“ с рег. № ***, непосредствено преди и по време на удара, била около 72,5 км/ч. Пряка и непосредствена причина за настъпИ.т 4 удар между двете МПС е навлизането на автомобила, управляван от И. в лентата, в която се движи автомобилът, управляван от С. Ш..