Решение № 851 от 23.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1911/2025
- Вид
- Решение № 851
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 20.08.2025
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 851 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330201911 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Г. П. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 24-0329-000949 издадено от **** РУ в ОДМВР гр. П., РУ-Р. с което на В. Г. П. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от два месеца за извършено от него нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б ,,Б‘‘ ЗДвП.
Жалбоподателят В. П., чрез процесуалния представител обжалва процесното наказателно постановление. Намира, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител, депозира становище с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
В конкретния случай, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че 18.11.2024 г. в 09.19 часа в гр. Р., на ул."Х.Б."‘‘, като водач на лек автомобил 1
,,Мерцедес Ц270 ЦДИ‘‘ с рег. № -***, при обстоятелства на 28.07.2024 г. около 0.20 часа в с. Б., на ул. "Р" до №**** управлява личния си лек автомобил, като допуска следните нарушения: управлява МПС и навлиза в насрещната лента за движение и блъска велосипедиста Димитър Рангелов Т. и напуска местопроизшествието. Като участник в ПТП на остава на място до идването на органите на МВР за изясняване на случая.
По време на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г. Т., който потвърди отразеното от него в АУАН и добави, че АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, доколкото е изтичал срокът.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото гласни доказателства.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство има допуснати множество нарушения на процесуалните правила, които ограничават съществено правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.
На първо място е налице противоречие между АУАН и НП в описание на нарушението. Посочено, е че същият е бил водач на лек автомобил ,,Мерцедес‘‘ на 18.11.2024 г. в 09.19 часа в гр. Р., а по-надолу е посочено, че става въпрос за 28.07.2024 г. около 0.20 часа в с. Б.. По този начин не би могла да се установи дата на извършване на нарушението, както и населено място на извършване на нарушението.
На следващо място, ако по тълкувателен път се приеме, че нарушението е извършено на 28.07.2024 г., тримесечният срок за издаването на АУАН изтича на 28.07.2024 г., но от друга страна същият е съставен на 18.11.2024 г.
Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателна давност по чл. 80 НК.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на 2 материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административно-наказателната отговорност, които действия следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.
В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е последваща дейност, относима към реализирането на административнонаказателната отговорност и нейната индивидуализация.
Наред с това АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя, като не са налице данни той е да е бил поканен, а се заяви, че се намирал в чужбина.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление трябва да се отмени изцяло на формално основание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0329-000949 издадено от **** РУ в ОДМВР гр. П., РУ-Р. с което на В. Г. П. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от два месеца за извършено от него нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б ,,Б‘‘ ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3