Решение № 248 от 03.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Благоевград, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Румяна Бакалова

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500599 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 91855/05.04.2021 г., подадена от “Р.Б“, ЕАД, ЕИК ****, действащо чрез пълномощник юрисконсулт ЕЕ.Д. срещу Решение № 91600/23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 3202/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Благоевград в частта, с която са отхвърлени предявените с правно основание чл.422 ГПК установителни претенции и предявените при условията на евентуалност осъдителни претенции, за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 35260/2020 г. по описа на Районен съд-С. както и в частта за съдебните разноски.

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Твърди, че в случая е налице хипотезата на фингирано връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и че банката е положила необходимите и достатъчни усилия, за да връчи на длъжника уведомителното писмо, което фактическо връчване не е осъществено поради бездействие на получателя. Сочи, че в случай на необявена предсрочна изискуемост, съдът е следвало да отдели падежиралите до края на съдебното дирене суми и да уважи предявения иск до размера на същите, а за непадежиралите да бъде разгледан предявеният осъдителен иск. Цитира ТР № 8/2017 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК, ВКС.

Жалбоподателят навежда възражения срещу изводите на съда за неправилно формирана, респективно претендирана от банката главница, включваща капитализирана лихва, изчислена за гратисния период на договора. В тази насока сочи клаузи от процесния договор за кредитиране, както и чл.10, ал.3 от ЗЗД и Наредба № 9/2002 на БНБ /отм./ С изложеното обосновава искане за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно и неправилно, и за постановяване на ново, с което предявеният установителен иск бъде уважен изцяло.

Счита, че в случай, че съдът възприеме становището на районната инстанция относно 1 ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, установителният иск следва да бъде уважен до размера на падежиралите вноски /главница, редовна лихва и наказателна лихва/, а за разликата да се уважи осъдителния иск. Претендира съдебни разноски за двете инстанции, заявява възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Ответникът по жалбата депозира в указания срок писмен отговор, с който заявява искане атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована. Навежда възражения за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредитиране, респективно нищожност на същите по смисъла на чл.143 и чл.146 от ЗПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Закона за защита на потребителите. В тази връзка прави искане за прогласяване нищожността на съответните клаузи от договора. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

В открито с.з. за жалбоподателя процесуален представител не се явява. Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа въззивната жалба. Представя списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства за сторени съдебни разноски.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба заявява становище, че поддържа писмения отговор на въззивната жалба. Представя списък по чл.80 от ГПК, ведно с доказателство.

След обсъждане на доказателствата, поотделно и в съвкупност, Окръжен съд Благоевград прие за установено от фактическа страна следното:

На 31.05.2019г. „Р.Б“, ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Б. Г. М., ЕГН **********, гр.С. жк „ОО.К.“ 405, вх.3, ет.7, ап.216 за сумите : 51.88 /петдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, редовно падежирала главница по Договор за студентски кредит, сключен на 07.02.2011г., за периода от 20.01.2019 г. до 20.04.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2019 г. до изплащане на вземането; 1 378.54 /хиляда триста седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща предсрочно изискуема главница,считано от 14.04.2019 г.; сумата от 34.43 лева /тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 13.05.2019 г. включително; сумата от 7.68 /седем лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 30.05.2019 г. Вземанията са обосновани с твърдения за: сключен между страните договор за студентски кредит; неизпълнение на задължението на кредитополучателят М. да заплаща уговорените месечни погасителни вноски, а именно вноски с падежи: 20.01.2019г.; 20.02.2019г.;

20.03.2019г.; 20.04.2019 г. включително; обявена от кредитора предсрочна изискуемост на кредита, считано от 14.05.2019г., съгласно писмо изх. № ИЗХ-001-32787/22.04.2019 г. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 30898/2019 г. на Районен съд-С. в хода на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 13.06.2019 г., с която Б.М. е задължен да заплати на заявителя сумите по заявлението, както и съдебни разноски в размер на 29.45 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Препис от заповедта е надлежно връчен на длъжника на 15.07.2019г., който на 23.07.2019 г. е депозирал пред заповедния съд възражение с вх. № 3052350, с което е оспорил съществуването на вземанията. Предвид подаденото възражение, в изпълнение на разпореждане № 194685/17.08.2019 г. на заповедния съд, до заявителя е изпратено съобщения с указания за възможността да предяви установителен иск за вземанията по заповедта за изпълнение. Съобщението е връчено на заявителя редовно на 28.08.2019 г., а на 10.09.2019 г. същият е представил пред заповедния съд препис от исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 3202/2019 г. по описа на РС-Благоевград /гр.д.№ 52027/19г. по описа на СРС, прекратено на основание чл.118, ал.2 във вр.с чл.113 ГПК/.

Производството по образувано гр.д. № 3202/2019 г. по описа на Районен съд-Благоевград е 2 образувано въз основа на искова молба, обективираща предявени от “Р.Б“, ЕАД при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК чл.410 ГПК, чл.430 ТЗ във вр.с чл.288 ТЗ във вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Б. Г. М., ЕГН **********, гр.С. жк „ОО.К.“ 405, вх.3, ет.7, ап.216 за сумите: 51.88 /петдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща редовно падежирала главница за периода от 20.01.2019 г. до 20.04.2019 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2019 г. /дата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането; сумата от 1 378.54 /хиляда триста седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща предсрочно изискуема главница с дата на настъпила предсрочна изискуемост 14.05.2019 г.; сумата от 34.43 лева /тридесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода от 20.12.2018г. до 13.05.2019г. включително; сумата от 1.91 /един лев и деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.01.2019 г. до 30.05.2019 г. включително, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.06.2019 г. по ч.гр.д. 30898/2019 г. по описа на Районен съд-София. Ищецът претендира вземанията си на основание Договор за студентски кредит, сключен между страните на 07.02.2011 г., като твърди, че поради неизпълнение на уговореното между страните погасяване на кредита чрез заплащане на месечни вноски в размер и падеж, съгласно погасителен план, е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Сочи като дата на предсрочна изискуемост 14.05.2019 г. При условията на евентуалност, в случай, че искът по чл.422 ГПК бъде частично отхвърлен като неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, предявява осъдителни искове за същите вземания/суми.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва като неоснователни предявените главни и евентуални искове. Релевира възражение за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията, като твърди, че не е получил уведомление от кредитора. Навежда подробни доводи за недействителност на процесния договора за кредит. Пледира за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебни разноски.

По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена към доказателствената съвкупност е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание.

С решение № 91600/23.02.2021г. районната инстанция е отхвърлила като неоснователни установителните претенции по чл.422 ГПК на “Р.Б“, ЕАД срещу Б. Г. М., като е приел за недоказана релевираната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, считано от 14.05.2019 г. Въз основана събраните по делото доказателства районната инстанция е приела за безспорно съществуването на облигационно правоотношение между страните, по силата на което банката е предоставила на ответника студентски кредит в размер на 1 298 лева, както и че на основание този договор ответникът е извършил плащания, с които частично е погасил задълженията за главница, договорна лихва и законна лихва. Съдът е приел за несъмнено релевираното от банката неизпълнение на задължението на кредитополучателя като предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем при условията на чл.7.2.

За недоказано е прието ищцовото твърдение за надлежно упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка е обоснован извод за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита преди предявяване на заявлението по чл.410 ГПК. Поради отхвърляне на главните установителни искове съдът е разгледал предявените при евентуалност осъдителни искове като е уважил частично същите за сумите както следва: 988.62 /деветстотин осемдесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ лева, представляваща дължима падежирала и непадежирала главница по Договор за студентски кредит, сключен на 07.02.2011г., ведно с дължимата законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда – 10.09.2019 г. до окончателното й изплащане; 18.32 /осемнадесет лева и тридесет и две стотинки/ лева дължима договорна лихва за периода 30.03.2019 г. - 13.05.2019 г., включително. В останалата част - за разликата над уважения размер до претендирания, а именно: за главница за разликата над 988.62 лева, иска за договорна лихва за разликата над 18.32 лева и изцяло иска за наказателна лихва в размер на 3

1.91 лева, начислена за периода 20.01.2019г.-30.05.2019г. включително, осъдителните искове са отхвърлени като неоснователни. По отношение на тези претенции, при условията на чл.235, ал.3 ГПК, районната инстанция е приела за доказано настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, като е счела, че с връчване на исковата молба и приложенията й, сред които уведомление за предсрочна изискуемост, на ответника-кредитополучател, банката е упражнила надлежно правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдът е приел за неправилно претендирането на главница в размер на 1 825.85 лева, включваща капитализирана лихва, начислена за гратисния период по договора, при отпусната сума под формата на главница в размер на 1 298 лева. В тази връзка и въз основа на изготвеното по делото съдебно-счетоводно заключение, неоспорено от страните и необорено от останалите доказателства /писмени/ по делото, съдът е приел, че дължимата и неплатена главница по кредита, без лихвите за уговорения гратисен период, възлиза на 988.62 лева, а дължимата и неплатена възнаградителна лихва е в размер на 18.32 лева, за периода 30.03.2019 г. 31.05.2019 г. Претенцията за наказателна лихва в размер на 1.91 лева за периода от 20.01.2019 г. до 30.05.2019 г. е отхвърлена по съображения за недоказаност на предсрочната изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и поради липса на уговорка в процесния договор за кредитиране, пораждаща задължение за кредитополучателя да заплаща наказателна лихва, имаща характер на неустойка. Районният съд е преценил като неоснователни възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит, респективно на отделни негови клаузи. С оглед частичната основателност, респективно неоснователност на осъдителните искове районният съд е присъдил в полза на ищеца съдебни разноски в размер на сумата от 244.85 лева, а в полза на ответника – 591.07 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.