Определение № 318 от 03.04.2024, Районен съд - Петрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Петрич, 03.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100369 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „М. п. к.“ ЕАД срещу А. Д. П..

В исковата молба се сочи, че се предявяват установителни искове относно дължимостта на вземания, за които е издадена Заповедта за изпълнение с № 975/01.12.2023 г. по ч. гр. д. № 1644/23 г. на Районен съд – гр. Петрич, а именно:

- 59,50 лв. – главница, представляваща сума, която „М. п. к.“ ЕАД, в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между него и „А1 Б.“ ЕАД, е заплатило на последното относно задължението за главницата, която А. Д. П. дължи на „А1 Б.“ ЕАД, по сключения между тях Договор за продажба на изплащане № 505607490 от 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.12.2023 г., до погасяването, и

- 14,29 – мораторна начислена върху главницата за периода от 01.10.2021 г. до 30.11.2023 г.

Видно е от материалите по ч. гр. д. № 1644/23 г. на Районен съд – гр. Петрич, приложено за послужване към настоящото дело, че вземанията, включени в обхвата на издадената по първото заповед за изпълнение, е съвсем различен, тъй като:

- по заповедта за изпълнение вземането за главницата е 49 лв., а за мораторната лихва – 11,75 лв. (т. е. вземанията са с напълно различни размери);

- в заповедното производство първоначалният договор, от който произтичат търсените вземания, е Договор за продажба на изплащане с № 505607490 от 20.01.2020 г., сключен между ответника (като купувач) и „А1 Б.“ (т. е. договорът е от напълно различна дата).

1

По повод на така очертаните разминавания, на ищеца са били дадени указания, съобразно чл. 129, ал. 2 ГПК, в резултат на което той е депозирал уточнителна молба с вх. № 2704/27.03.2024 г., в която изтъква, че:

- била станала техническа грешка в деловодството на съда, без да обяснява в какво се изразява тя;

- продължава да поддържа, че вземанията, предмет на сегашното исково дело, са с размери от 59,50 лв. – за главницата, и от 14,29 лв. – за мораторната лихва, както и че първоначалният договор, от който те протичат, е бил сключен на 20.06.2019 г.;

- релевира оттегляне на иска за мораторната лихва и желае по същество да бъде разгледан само искът за главницата от 59,50 лв.

В контекста на горното се налага изводът, че предявените установителни искове са недопустими, поради което исковият процес подлежи на прекратяване на това основание, тъй като:

- За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите, заявени в заповедната процедура и в исковото производство, щом като в исковото производство се установява именно дължимостта на вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение.

- Производството по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. от с. к. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

- Казаното дотук означава, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Обсъжданата идентичност е изискване за допустимостта на предявената установителна искова претенция, доколкото с решението по нея ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение.

- Съдът, сезиран с иск по чл. 422 ГПК, извършва преценка за идентичността на претендираното материално субективно право, съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора (в заповедното производство), съответно от ищеца (в исковото производство).

- В настоящия случай подобен идентитет изцяло липсва, предвид размерите на търсените вземания и правопораждащия ги договор, заявени в заповедната процедура и в сегашния исков процес. Тази липса на тъждественост води до недопустимо разминаване в претенциите, предмет на двете производства, а отделен е и въпросът, че по този начин значително се накърнява правото на защита на длъжника.

- Ето защо и сегашното исково производство трябва да бъде прекратено, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, като на този процесуален резултат не оказва влияние 2 оттеглянето на иска за мораторната лихва, защото поначало оттеглянето е мислимо при допустим иск.

Едновременно с прекратяването на исковия процес е нужно е да бъде постановено и обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1644/23 г. на Районен съд – гр. Петрич, в частта й, отнасяща се до длъжника А. Д. П.

(съобр. т. 13, абзац 2 и 3 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).

Ръководейки се от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 369/24 г. на Районен съд – гр.

Петрич, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 975/01.12.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1644/23 г. на Районен съд – гр. Петрич, в частта й, отнасяща се до длъжника А. Д. П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, с частна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.

ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи само на ищеца.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

3