Решение № 43 от 16.07.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Шумен, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20243600900036 по описа за 2024 година

Производство по глава ХХІ от ГПК във вр. чл. 25 от ЗТР.

Делото е образувано по жалба с вх. №20240619155836 депозирана от ППК „КАМЧИЯ“ с. Мараш, с ЕИК 837077319, представлявана от И.Т.С. против отказ с рег.

№20240603113127-2/07.06.2024 г. на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) при агенцията по вписванията (АВп), Търговски регистър (ТР) - Шумен, постановен по заявление с вх. №20240603113127/03.06.2024 г. – служебно, за обявяване на годишен финансов отчет (ГФО) на кооперацията за 2020 г.

Жалбоподателя твърди, че има отменен отказ от ОС – Шумен, с решение №26/25.04.2024 г. по т. д. №22/2024 г. и съответно било подадено заявление Ж1 за отстраняване на нередовности с вх. №20240522121125/22.05.2024 г., към което била приложена декларация по чл. 62, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ и моли жалбата да бъде уважена.

При условията на чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от АВп е постъпил отговор, с който се твърди, че подадената жалба е неоснователна, а постановеният от ДЛР отказ - правилен и законосъобразен и се иска от съда да го потвърди, тъй като в изпълнение на съдебно решение №26/25.04.2024 г. по т. д. №22/2024 г. по описа на ОС – Шумен на заявителя са дадени указания, които не са изпълнени в даденият срок. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ от легитимирано лицезаявител по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

На 03.06.2024 г. – служебно, на основание решение №26/25.04.2024 г., постановено по т.д. №22/2024 г. на ШОС, както и на основание чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, на заявителя 1 и настоящ жалбоподател ППК „КАМЧИЯ“ с. Мараш, с ЕИК 837077319, ДЛР е дало п о в т о р н и указания №20240603113127/03.06.2024 г. по повод на заявление с вх.

№20210926114252/26.09.2021 г. за обявяване на ГФО за 2020 г. на кооперацията. В указанията е посочено, че към заявлението не е приложена декларация по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ от законния представител на търговеца, удостоверяваща приемането на ГФО за 2020 г. Посочено е, че указанията следва да бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл.19, ал.2 о т ЗТРРЮЛНЦ. Указанията са публикувани по партидата на търговеца на 03.06.2024 г..

С Отказ рег. №20240603113127-2/07.06.2024 г. на ДЛР, постановен по заявление с вх.

№20240603113127/03.06.2024 г. - служебно, е отказано обявяване на ГФО на кооперацията за 2020 г. В мотивите към отказа е посочено, че на заявителя са дадени указания по реда на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, за наличието на допуснати съществени грешки при обявяване на ГФО на търговеца, както и начина по който те следва да бъдат отстранени, но до изтичане на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ указанията не били изпълнени.

Съобразно чл. 22, ал. 5 от ТРРЮЛНЦ и чл. 92а от Наредба № 1 от 14.02.2007 г., когато към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, ДЛР следва да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността, които се оповестяват по електронната партида на търговеца, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ. ДЛР постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл.19, ал.2 о т ЗТРРЮЛНЦ.

Последната разпоредба предвижда срок от три работни дни от постъпване на заявлението.

В случая, видно от материалите по преписката е, че ДЛР е изпълнило задължението си да даде указания на заявителя, но до изтичането на срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, същите не са изпълнени, поради което правилно на осн. чл. 24, ал. 1, във връзка с чл.21, т.4 и т.5 и чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ е постановил отказ.

В жалбата се твърди, че въз основа на отменен отказ за публикуването на ГФО на кооперацията за 2020 г. от ШОС с Решение №26/25.04.2024 г. било подадено зявление Ж1 за отстраняване на нередовности, към което била приложена декларация 62, ал. 2, т. 2 , но при извършената от съда проверка не се установи, такова да е подавано. По електронната партида на търговеца има подадено заявление Ж1, но не по процесното заявление с вх.

№20240603113127/03.06.2024 г. – служебно, а по друго заявление с вх.

№20240522121125/22.05.2024 г. и същото е неосносимо към разглежданото по което е постановен обжалвания отказ.

По изложените съображения и предвид това, че със заявлението не са представени всички документи, установяващи подлежащите на обявяване обстоятелства, съдът намира, че постановеният отказ на ДЛР, като правилен следва да бъде потвърден.

По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на АВп направено в отговора подаден по реда на чл.25, ал.2, изр. последно от 2

ЗТРРЮЛНЦ съдът взе предвид следното: Производството по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и поради тази причина следва да се приеме, че разноски се дължат единствено на жалбоподателят, който обжалва отказът на АВп. В тази насока е актуалната практика на ВКС - Определение № 139 от 30.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2742/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768/2022 г., II т. о., ТК, в които е посочено:

„Неоснователни са доводите в частната жалба относно новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс". Същата не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ следва да се прилага корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството, т. е. за сметка на молителя.“ Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ с рег. №20240603113127-2/07.06.2024 г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, Търговски регистър, постановен по заявление с вх. №20240603113127/03.06.2024 г. – служебно, за обявяване на годишен финансов отчет за 2020 г.на ППК „КАМЧИЯ“ с. Мараш, с ЕИК 837077319, представлявана от И.Т.С. .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане на разноски, като необосновано и незаконосъобразно.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр. Варна, в едноседмичен срок от датата на връчването му на жалбоподателя.

Препис от същото да се връчи на жалбоподателя, както и служебно на Агенцията по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3