Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1633 от 20.11.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 420/2023
Вид
Решение № 1633
Подписан
20.11.2023
В сила
12.12.2023
Състав
Надежда Маринова Александрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. Русе, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520100420 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД против Р. М. М..

Ищецът твърди, че на 17.05.2019 год. между Р. М. М. и Теленор България ЕАД (понастоящем Йеттел България ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 30.99 лева. М. не изпълнявала задълженията си по договора в общ размер 183.92 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 20.08.2019 г. - 19.11.2019 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 77.46 лева, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7299564142/20.01.2020 г.

На 06.07.2019 г. между Р. М. М. и Теленор България ЕАД (понастоящем Йеттел България ЕАД) е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет+ 16.99" със стандартен месечен абонамент в размер на 16.99 лева. М. не изпълнявала задълженията си по договора в oбщ размер 52.78 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.08.2019 г. - 19.11.2019 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 42.48 лева, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7299564142120.01.2020 г.

На същата дата - 06.07.2019 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +*************, мобилният оператор предоставя на Р. М. М. устройство марка HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на 1 направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги, М. дължи сума в размер на 85.18 лева, начислена във фактура № 7299564142/20.01.2020 г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.

Посочените задължения по двата договора в общ размер 441.82 лева са индивидуализирани в 4 фактури, както следва:

1.Фактура № **********/20.09.2019 г. за отчетен период 20.08.2019 г. - 19.09.2019 г., срок за плащане - 05.10.2019 г., издадена за сумата от 109.90 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва:

-92.00 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***************;

-17.90 лева абонаментна такса за предпочетен номер +*************.

Сумата по фактурата се претендира в размер на 93.90 лева, поради извършено частично плащане в размер на 16.00 лева, което погасява задължението за абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*************** до 76.00 лева.

2.Фактура № 7295479612/20.10.2019 г. за отчетен период 20.09.2019 г. - 19.10.2019 г., срок за плащане - 04.11.2019 г., издадена за сумата от 94.82 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва:

-76.93 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***************;

-17.89 лева абонаментна такса за предпочетен номер +*************.

3.Фактура № 7296787616/20.11.2019 г. за отчетен период 20.10.2019 г. - 19.11.2019 г., срок за плащане - 05.12.2019г., издадена за сумата от 47.98 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, както следва:

-30.99 лева абонаментна такса за предпочетен номер +***************;

-16.99 лева абонаментна такса за предпочетен номер +*************.

4.Фактура № 7299564142/20.01.2020 г. за отчетен период 20.12.2019 г. - 19.01.2020 г., срок за плащане - 04.02.2020 г., издадена за сумата от 205.12 лева, представляваща неплатени неустойки и сума за мобилно устройство, както следва:

-77.46 лева неустойка за предпочетен номер +***************;

-42.48 лева неустойка за предпочетен номер +*************;

-85.18 лева сума за мобилно устройство за предпочетен номер +*************.

За събиране на вземането си ищецът в настоящото производство е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по ч.гр.д. № 3776/2022 год. по описа на Районен съд – Русе е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск за вземанията си по отношение на ответника по посочените два договора: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет+ 16.99".

Ищецът моли да бъде признато за установено, че Йеттел България ЕАД, EИK 130460283 има вземания срещу Р. М. М. в общ размер 441.82 лева, представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***************; неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 2

+*************; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

Ответникът чрез своя особен представител оспорва предявения иск, като основните му възражения се свеждат до следното: че липсва първоначална кредитна оценка от ТЕЛЕНОР на потребителя, съгласно чл. 39 „б“, глава VІІ на ОС, както и текуща такава с цел събираемостта на вземането в зависимост от материалните възможности на потребителя в конкретния случай ответника М.. Според ответника чл. 40 от ОУ сочи, че ако при извършването на първоначалната кредитна оценка спрямо потребителя по чл.

39„б“, ТЕЛЕНОР прецени, че същият не покрива изискванията на текущата търговска политика, може да откаже сключването на индивидуален договор с потребителя, или да предложи ограничен достъп до част от услугите, които предоставя, както и да предложи ползването на предплатени услуги. В подписания договор не е било видно това да е направено.

Ответникът също така прави възражение, че за ищеца е съществувало задължение предварително и по подходящ начин чрез кратко текстово съобщение да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови парични задължения включително и когато за целта ще се ползват от услугите на трети лица.

Моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен поради необективна кредитна оценка, неотговаряща на изискванията на чл. 39 и чл. 40 от Глава VІІ на ОУ и липсващата информация според чл. 31“а“ от ОУ в съответствие с Решение № 1962/27.09.2012 год. на Комисията за регулиране на съобщенията относно предварително и по подходящ начин информиране на абоната Р. М. за предприемане на действия по извънсъдебно събиране на негови парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед № 1823 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.07.2022 год. по ч.гр. д. № 3776/2022 год. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Р. М. М. да заплати сумите: 441.82 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2022 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Страните не спорят, че между Р. М. М. и Теленор България ЕАД на 17.05.2019 год. е подписан Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*************** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30.99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 30.99 лева, че на 06.07.2019 год. е подписан Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет+ 16.99", както и че на същата дата- 06.07.2019 год. във връзка с предходния договор мобилният оператор предоставя на Р. М. М. устройство марка HUAWEI Telenor 4G MiFi на преференциална цена.

Вземанията за месечни абонаментни такси се дължат отделно от вземанията за допълнително потребени мобилни услуги. Съгласно т. 23, б. „б" от Общите условия на Теленор България ЕАД, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата, като се предплаща от потребителя ежемесечно в размери съгласно избрания от него абонаментен план.

Размерите на месечните абонаментни такси са посочени в

3 договорите за мобилни услуги, ответникът е запозната с техните размери и таксите се дължат ежемесечно, като съгласно чл. 84, ал. 1 от 33Д, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е необходимо получаването на изрична покана. Съдът приема, че вземанията за месечните абонаментни такси са доказани по основание, размер и изискуемост. Ответникът не ангажира доказателства те да са били заплатени преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, съобразно разпределената доказателствена тежест.

Извън стандартните месечни пакети ответникът е използвала мобилни услуги от предпочетен номер +***************, като те са начислени във фактури № **********/20.09.2019 г. и № 7295479612/20.10.2019 г., в които са посочени техните вид и стойности. Ответникът не оспорва използването на тези услуги.

Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника на изискуемите абонаменти такси и използвани услуги по договорите за мобилни услуги в периода от 20.08.2019 год. до 19.11.2019 год., са начислени неустойки. Според т. 11, б. (а) от договорите за мобилни услуги е неустойка се дължи при тяхното предсрочно прекратяване по вина на ответната страна или при нарушение на задълженията на ответната страна по тях. Неплащането на месечните абонаментни такси и използвани услуги безспорно се явява нарушение на договорни задължения, което е уговорено като самостоятелно основание за начисляването на неустойките. В случая неустойките не надвишават трикратния размер на стандартния месечен абонамент.

Устройството HUAWEI Telenor 4G MiFi е закупено на преференциална цена от ответника при сключването на Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*************, което е удостоверено от нея, подписвайки договора. На стр. 3 от договора за мобилни услуги, в полето между саморъчното изписване на имената на Р. М. М. и полагането на подписа й е посочено, че при сключването на договора й е предоставено устройството. Самото устройство, неговата преференциална и стандартна цена и размерът на направената отстъпка са посочени в т. 7 от договора. Сумата, представляваща съразмерна част от направената отстъпка в цената на устройството HUAWEI Telenor 4G MiFi е начислена на основание т. 11, б. (б) от Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +************* поради виновното неизпълнение по него от страна на Р. М. М. да заплати изискуемите абонаментни такси. Претендираната сума е в по-нисък размер от действително направената отстъпка, защото е отчетен периодът, през който ответната страна е изпълнявала задълженията си по договора.

За потребените от ответника услуги по тези два договора и за начислените неустойки и такси ищецът е издал четири фактури. Първата е № **********/20.09.2019 г. за отчетен период 20.08.2019 г. - 19.09.2019 г., срок за плащане - 05.10.2019 г., издадена за сумата от 109.90 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +*************** и за предпочетен номер +*************. Сумата по фактурата се претендира в размер на 93.90 лева, поради извършено частично плащане в размер на 16.00 лева. Втората фактура е с № 7295479612/20.10.2019 г. за отчетен период 20.09.2019 г. - 19.10.2019 г., срок за плащане - 04.11.2019 г., издадена за сумата от 94.82 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер +*************** и за предпочетен номер +*************. Третата фактура е с № 7296787616/20.11.2019 г. за отчетен период 20.10.2019 г. - 19.11.2019 г., срок за плащане 05.12.2019г., издадена за сумата от 47.98 лева, представляваща неплатени абонаментни такси за предпочетен номер +*************** и за предпочетен номер +*************.