Определение № 651 от 02.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. София, 02.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000503408 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на С. Н. Б., представляван от адв.

П. Т. В. от САК срещу Определение № 22119/07.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251100511964. по описа на СГС, ТО, ЧЖ-VІ-Г, с което е оставена без разглеждане частна жалба по чл. 407 ГПК. В жалбата се сочи, че жалбоподателят поискал на 18.08.2025 г. от СРС по гр.д. № 55360/2019 г. на 72 състав да бъде отменено/обезсилено издаденото Разпореждане на СРС от 14.03.2025 г. и да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист в полза на Топлофикация София ЕАД поради настъпила перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по и.д. № 534/2025 г. по описа на ЧСИ С. Х.. Допълнително жалбоподателят се позовал и на изтекла погасителна давност. Твърди се и срокът за обжалване на разпореждането по чл. 407, ал. 1 ГПК да е пропуснат поради незнание на жалбоподателя, че е осъден по исков ред при приключило производство при участие на особен представител. Твърди се и при връчване на поканата на 19.05.2025 г. ЧСИ С. Х. да е указала възможност да пусне възражение по чл. 414 ГПК, въвеждайки в заблуждение жалбоподателя досежно срока да възрази. Поддържа се, че според Тълкувателно решение 5/2015 г. въззивният съд дължи проверка на предпоставките за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителен лист. Навежда довод, че поради изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 17.06.2021 г., не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист. Иска се да 1 бъде коригиран пропуснатият срок за обжалване и при отчитане на чл. 10 ГПК, придаващ превес за изясняване на обективната истина пред изискването за спазване на процесуална дисциплина с ТР 6/2017 г., да бъде осъществен пълен въззив за проверка на обжалваемия акт като след отмяна на обжалваното определение бъдат обезсилени издаденият изпълнителен лист и разпореждане от 14.03.2025 г. на СРС, 72 състав.

По частната жалба е депозиран отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се поддържа, че срокът за обжалване е изтекъл на 02.06.2025 г., а и жалбата не съдържа основания в обхвата на чл. 407, ал. 1 ГПК.

Частната жалба изхожда от лице, чието искане за защита не е било разгледано по същество от въззивен съд, обуславящо хипотезата на чл. 274, ал.

2, изр. първо, предл. второ вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Дължимата държавна такса е внесена.

За да се произнесе Апелативен съд-София съобрази следното:

С разпореждане № 20137801 от 14.03.2025 г. по гр.д. № 201911101553860 по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 72 състав е постановено да бъде издаден изпълнителен лист по делото.

На 19.05.2025 г. пред ЧСИ Х. е депозирано възражение на жалбоподателя, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

С разпореждане от 04.06.2025 г. на С. Б. е указано да уточни твърденията и искането си към съда, понеже се касае за исково производство, което не се предхожда от заповедно и е приключило с влязло в сила решение.

С молба от 22.06.2025 г. в рамките на предоставения срок е конкретизирано, че С. Б. не е бил надлежно уведомен за съдебното производство и е бил лишен от възможност да оспори задълженията си.

Позовал се е на изтекла тригодишна давност. Поискано е прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на вземането по давност и да бъдат вдигнати всички наложени запори.

На 18.08.2025 г. в Софийски районен съд е депозирана частна жалба срещу Разпореждането за издаване на изпълнителен лист с довод, че постановеното решение е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, а 2 вземането по осъдителното решение при издаване на изпълнителния лист е било погасено поради непредприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя-кредитор в срок и без взискателят да е поискал от съда възобновяване на сроковете по чл. 64 ГПК. Сочи се, че при връчване на поканата за доброволно изпълнение на 19.05.2025 гг. Не било пояснено на С.

Б., че изпълнителното производство е на основание осъдително съдебно решение, ответникът не е знаел за съдебното производство, понеже не е бил призован на адреса по личната му карта. Застъпва се довод, че като кредиторът не е поискал издаване на изпълнителен лист, който да приведе в изпълвение в двугодишен период от момента, в който вземането е станало изискуемо – 17.06.2021 г., към датата на издаване на изпълнителния лист вземането вече е било погасено поради перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Поискано е разпореждането да бъде отменено, издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен, а производството по и.д. № 2025863040034 по описа на ЧСИ С. Х. да бъде прекратено.

Въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба с аргумент, че жалбоподателят е получил покана за доброволно изпълнение лично на 19.05.2025 г., поради което срокът за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е изтекъл на 02.06.2025 г.

Жалбата е неоснователна.

Законът обезпечава възможност за защита на права, но и предписва условията, при които може да бъде поискана и съответно предоставена. По изричен текст на чл. 64, ал. 1 ГПК извършени действия след предвидения за осъществяването им срок не се вземат предвид от съда. Затова и нормата на чл. 262, ал. 2, т. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК повелява връщане на частна жалба, ако е подадена след срока.

Нормата на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262 ГПК овластява съда, постановил обжалвания акт да извърши и проверка за спазване на срока. На общо основание обаче сезирания с жалбата въззивен съд дължи да се увери, че е сезиран в срок, за да възникне правомощието му да осъществи институционален контрол върху обжалвания акт.

Нормата на чл. 407, ал. 1 ГПК определя двуседмичен срок за обжалване изпълнителния лист както и момента, от който срокът започва да тече – от 3 връчване на поканата за доброволно изпълнение. Този текст се явява изключение от правилото, че съдът дължи да уведоми длъжника за подлежащия на обжалване съдебен акт.

По делото не се установява датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, но и не се спори, че към 19.05.2025 г. (понеделник) С.

Б. е бил уведомен за предприетото срещу него изпълнение. Следователно, тази дата се явява меродавна и при определяне на нормативно предписания срок за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Последният ден от срока е 02.06.2025 г. (понеделник). По делото не се твърди, а и не се установява в този срок да е депозирана жалба. Депозираното възражение по чл. 414 ГПК в този срок не сочи на оплакване срещу издадения изпълнителен лист, за да бъде зачетено като частна жалба по смисъла на чл.

407 ГПК, но доколкото не позволява идентифициране на поисканата защита в рамките на администрираното от съда производство и в контекста на задълженията си по чл. 7, ал. 1 ГПК районният съд е съдействал на жалбоподателя за изясняване на търсената защита. Депозираната молба на 22.07.2025 г. отново не съдържа оплаквания, относими към самостоятелното производство по чл. 406 ГПК и приключващия го акт – разпореждане за издаване на изпълнителен лист. При тези съображения настоящият състав не намира да е налице надлежно упражнено право на жалба срещу разпореждане от 14.03.2025 г. в преклузивния двуседмичен срок.

Понеже институционалният контрол е обусловен от съдържанието на дадено вече разрешение от решаващия съд, предметът на настоящото производство е ограничен до условията по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Наведените доводи за пропуснат срок не подлежат на инцидентно разглеждане в производството по чл. 262 ГПК, а обуславят развитие на самостоятелно производство по чл. 64 ГПК, изключително компетентен за развитието на което е първоинстанционният съд. На институционален контрол подлежи едва постановеният в това производство акт (арг. от чл. 66, ал. 2 ГПК).

Процесуалният закон не допуска мълчалив отказ от съд, а утвърждава нарочно производство, което да осигури произнасяне с нарочен акт (чл. 255 и сл. ГПК).

След като не е установено изключение от правилото на чл. 64, ал. 1 ГПК, в съответствие със закона Софийски градски съд е отказал да разгледа по същество изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на 4 разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, 1-ви граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 22119/07.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251100511964 по описа на СГС, ТО, ЧЖ-VІ-Г.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274 ал. 2 предл. първо ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. София, 02.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000503408 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на С. Н. Б., представляван от адв.

П. Т. В. от САК срещу Определение № 22119/07.11.2025 г. по в.ч.гр.д. № 20251100511964. по описа на СГС, ТО, ЧЖ-VІ-Г, с което е оставена без разглеждане частна жалба по чл. 407 ГПК. В жалбата се сочи, че жалбоподателят поискал на 18.08.2025 г. от СРС по гр.д. № 55360/2019 г. на 72 състав да бъде отменено/обезсилено издаденото Разпореждане на СРС от 14.03.2025 г. и да бъде обезсилен издаденият изпълнителен лист в полза на Топлофикация София ЕАД поради настъпила перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по и.д. № 534/2025 г. по описа на ЧСИ С. Х.. Допълнително жалбоподателят се позовал и на изтекла погасителна давност. Твърди се и срокът за обжалване на разпореждането по чл. 407, ал. 1 ГПК да е пропуснат поради незнание на жалбоподателя, че е осъден по исков ред при приключило производство при участие на особен представител. Твърди се и при връчване на поканата на 19.05.2025 г. ЧСИ С. Х. да е указала възможност да пусне възражение по чл. 414 ГПК, въвеждайки в заблуждение жалбоподателя досежно срока да възрази. Поддържа се, че според Тълкувателно решение 5/2015 г. въззивният съд дължи проверка на предпоставките за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителен лист. Навежда довод, че поради изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 17.06.2021 г., не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист. Иска се да 1 бъде коригиран пропуснатият срок за обжалване и при отчитане на чл. 10 ГПК, придаващ превес за изясняване на обективната истина пред изискването за спазване на процесуална дисциплина с ТР 6/2017 г., да бъде осъществен пълен въззив за проверка на обжалваемия акт като след отмяна на обжалваното определение бъдат обезсилени издаденият изпълнителен лист и разпореждане от 14.03.2025 г. на СРС, 72 състав.

По частната жалба е депозиран отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се поддържа, че срокът за обжалване е изтекъл на 02.06.2025 г., а и жалбата не съдържа основания в обхвата на чл. 407, ал. 1 ГПК.

Частната жалба изхожда от лице, чието искане за защита не е било разгледано по същество от въззивен съд, обуславящо хипотезата на чл. 274, ал.

2, изр. първо, предл. второ вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Дължимата държавна такса е внесена.

За да се произнесе Апелативен съд-София съобрази следното:

С разпореждане № 20137801 от 14.03.2025 г. по гр.д. № 201911101553860 по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 72 състав е постановено да бъде издаден изпълнителен лист по делото.

На 19.05.2025 г. пред ЧСИ Х. е депозирано възражение на жалбоподателя, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Разпечатката съдържа 56 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58a282a1-0d82-430e-a52d-c95210b5338f