Решение № 2523 от 17.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2523 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.а

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело № 20221100512704 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. А. С. срещу решението, постановено по гр.д.№ 47792/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 92 състав, в частта, в която е оставена без уважение молбата на въззивника за промяна на бащиното му име от „А.“ на „И.“. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това.

Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се промени бащиното му име от „А.“ на „И.“.

Община Х. е подала становище за неоснователност на молбата за промяна на бащиното име на въззивника.

Столична община не взема становище по жалбата.

Представителят на Софийска градска прокуратура - прокурор Радослав Стоев, счита, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно.

1

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С решението по гр.д. № 47792/2021 г. Софийският районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, е допуснал промяна на фамилното име на Б. А. В. от „В.“ на „С.“, но е оставил без уважение молбата на лицето за промяна на бащиното му име от „А.“ на „И.“.

Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част са неоснователни.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции; тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл.

13 и чл. 14 от ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон.

Аналогично е разрешен въпросът и в решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д.

№ 1164/2009 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС – предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо; тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.

Според чл. 13 от З Г Р бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, 2 етническите или религиозните традиции на родителите.

В настоящия случай въззивникът желае да носи като бащино име собственото име на съпруга на майка му – И.Т. С., с което име „И.“ е известен в обществото. Изложените в молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР важни обстоятелства обаче са в противоречие с горепосоченото императивно правило, въз основа на което се образуват бащините имена на българските граждани. Отклоненията (изключенията) в разпоредбата на чл. 13 от ЗГР се отнасят само до наставките и окончанията. При заявените от въззивника твърдения бащиното му име може да бъде само А., защото той е с известен баща, чиито имена са А.Б. В.. Допуснатата от районния съд промяна на фамилното име на въззивника не задължава настоящия съд да промени бащиното име на лицето, щом с тази промяна ще се наруши императивното правило на чл. 13 от ЗГР.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 47792/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3