Решение № 801 от 25.08.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Перник, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Белла В. Стоименова при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Белла В. Стоименова Гражданско дело № 20241720106079 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано по искова молба от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 19 981,06 лева, съставляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил „********** ****“ с рег.№ **********, причинени на ******** г. при движение по автомагистрала ********, в района на км.22+500 поради удар във внезапно излязло на пътното платно безстопанствено куче, и 20 лева - ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху заплатената сума от датата на подаване на исковата молба – 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че на ******** г., около 21:10 ч. при движение по автомагистрала ********, в района на км.22+500 лек автомобил, марка „********** ****“ с рег.№ **********, управляван от Р. В. В., попаднал на внезапно излязло на пътното платно, непосредствено пред автомобила, безстопанствено куче. Вследствие на това били причинени щети на автомобила, а за произшествието бил съставен протокол за пътнотранспортно произшествие № *******/ ******** г. Към момента на настъпване на инцидента автомобилът бил застрахован при ищцовото дружество по договор за имуществена застраховка “*****” със застрахователна полица № *************** със срок на валидност от ********* г. до 05.08.2021 г. При „Лев Инс“ АД била образувана ликвидационна преписка по щета № ******************, извършен бил оглед на превозното средство и били констатирани щети по предната част, след което на 04.12.2020 г. на собственика на автомобила било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 19 961,06 лева. Ищецът излага, че с плащането на застрахователното обезщетение по договора за имуществена застраховка е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Твърди, че пътнотранспортното произшествие е реализирано на участък от път, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“, както и че последната следва да осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Поради това ищецът твърди, че в негова полза срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ е възникнало вземане за 1 изплатеното застрахователно обезщетение от 19 961,06 лева и 20 лева - ликвидационни разноски за определянето му. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер 19 981,06 лева, включваща 19 961,06 лева регресно вземане за застрахователно обезщетение и 20 лева - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Агенция „Пътна Инфраструктура“, е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил, марка „********** ****“ с рег.№ **********, като твърди, че по делото не е доказано плащането на договорената застрахователна премия. Поради това счита, че ищцовото дружество не е имало основание за заплащане на застрахователно обезщетение и съответно не е встъпило в правата на увреденото лице. Не оспорва твърдението, че автомагистрала ******** е път от републиканската пътна мрежа, който се поддържа от него, както и че ищцовото дружество е заплатило в полза на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в твърдения размер, но е изразено становище, че размерът на обезщетението е завишен. Оспорва, че щетите, за които е заплатено обезщетението, са в причинно-следствена връзка с произшествието от ******** г. - удар във внезапно появило се на пътя безстопанствено куче. Ответникът твърди, че не следва да носи отговорност за появата на безстопанствено куче на пътното платно, тъй като съгласно чл. 40, ал. 41 и чл. 59 ЗЗЖ общините са задължени да се грижат за безстопанствените кучета и да осъществяват контрол върху дейността на приютите и организациите за защита на животни, както и че именно общините следва да вземат мерки за овладяване популацията на безстопанствените кучета, за залавянето им, обезпаразитяването и настаняването в приюти. Поради това ответникът счита, че отговорност в случая следва да носи общината. Ответникът заявява, че ако съдът не приеме това възражение твърди, че пътният инцидент е случайно събитие. Излага, че Агенция „Пътна Инфраструктура“ е изпълнила изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че са извършени необходимите дейности за обезопасяване на пътя. Сочи, че автомагистрала ******** е оградена с предпазна оградна мрежа с цел предотвратяване навлизането на диви и други животни и осигуряване безопасност на движението. Процесното произшествие било реализирано в близост до бензиностанция „******“, към която е изградена пътна връзка към магистралата и пътен възел **********, разположен на 19+495 км. Съгласно Техническите правила за приложение и техническа документация за огради за автомагистрали, издание на ГУП, 1995 г. - при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсва при отвора на съоръжението и се затваря при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението остава свободен, а при пътни възли мрежата се поставя от външната страна на връзките и продължава по връзката на разстояние най-малко 100 м. от мястото на влизане на връзката във второстепенния път. С оглед на това ответникът счита, че животното, което се е намирало на пътното платно на магистралата, е могло да влезе именно от такова място.

Освен това изразява становище, че кучето е можело да влезе и през водосток или канавка, където се изтича водата от магистралата. Поради това поддържа, че е без значение дали е имало предпазна мрежа. В отговора на исковата молба се твърди, че ако кучето се е появило внезапно на пътя ответникът не е имал обективна, своевременна и практическа възможност за отстраняване на препятствието и за предотвратяване на инцидента, тъй като се касае за случайно събитие. Наведено е възражение, че водачът на процесния автомобил е допринесъл за настъпването на увреждането, тъй като не е съобразил скоростта на движение с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и доказан. Претендира разноски.

С Определение № 4194 от 10.12.2024 г. на страната на ответника като трето лице помагач е конституирано „Автомагистрали“ ЕАД.

Третото лице помагач е депозирало становище за неоснователност на иска. Оспорва 2 механизма на пътнотранспортното произшествие, вида и размера на претендираните имуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредата от водача на МПС.

Излага съображения, че причина за произшествието е внезапно настъпило препятствие на пътното платно, което не се дължи на противоправно действие или бездействие на стопанина на пътя, а е резултат от случайно събитие. Заявява, че действително между „Автомагистрали“ ЕАД и АПИ е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № ****/ 10.03.2022 г., но същият е от 2022 г. и е неотносим към процесния инцидент, настъпил през 2020 г. Посочва също, че по силата на сключения договор за възлагане на обществена поръчка задължението на „Автомагистрали“ ЕАД е да отстрани последиците от ПТП, но само въз основа на изрично възлагане от страна на възложителя АПИ, включително чрез устно възлагане, а в конкретния случай не са възлагани на дружеството такива допълнителни и извънредни задания, от което прави извод, че не е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на „Автомагистрали“ ЕАД. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане „*****“ - на ******** г., вследствие на противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, на посоченото в исковата молба място е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи риск, както и действителния размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието, които той е платил на застрахованото при него лице.

Вината на прекия причинител на вредите се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. В тежест на ответника е и да докаже възраженията си, че отговорност за процесния инцидент носи общината, на територията на която е реализиран; че е изпълнил задълженията си за обезопасяване на участъка от пътя, където е реализирано пътното произшествие, включително чрез поставяне на оградна мрежа; както и че произшествието представлява случайно събитие. В тежест на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване, като установи, че водачът на процесния автомобил не е избрал подходяща скорост на движение, вследствие на което са настъпили вредите.

За безспорно между страните са обявени, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в твърдения размер в полза на увреденото лице, както и че автомагистрала ******** е път от републиканската пътна мрежа, който се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на ******** г., около 21:10 часа, по време на движение по автомагистрала ********, в района на км.22+500, на територията на Община Перник, е възникнало пътнотранспортно произшествие, при което при управление на лек автомобил, марка „********** ****“ с рег.

№ **********, водачът на МПС - Р. В. В., е блъснал внезапно излязло на пътното платно безстопанствено куче. В резултат на ПТП са реализирани материални щети върху автомобила. За настъпване на пътнотранспортното произшествие при застрахователното дружество е заведена щета, по която на собственика на автомобила - М.А.Х., е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 19961,06 лв.

Към доказателствената съвкупност по делото е приложена застрахователна полица № *************** от ********* г. за застраховка "***** на МПС", сключена между ищцовото дружество и М.А.Х., в качеството му на собственик на процесния автомобил, от която е видно, че обект на сключения договор е лек автомобил марка "**********", с рег. № **********, като срокът на договора е от 00:00 ч. на ********* г. до 24:00 ч. на 05.08.2021 г.

3

По делото е прието като неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено и от което се установява, че по договора за имуществена застраховка „*****“ по застрахователна полица № ********/*************** от ********* г., сключен между ЗК „Лев Инс“ АД и застрахования М.А.Х. за МПС – лек автомобил, марка „********** ****“ с рег. № **********, е изплатена в цялост дължимата застрахователна премия. От това следва, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане „*****“. Следователно съдът намира за доказана първата материална предпоставка за уважаване на иска - съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото - условие за настъпване на суброгацията по чл. 410 КЗ.