Решение № 172 от 14.08.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Смолян, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Постъпила е частна жалба от З. Р. Ч., чрез пълномощник адв. М.

О., срещу Постановление за разноски от 12.04.2024 г.

Твърди се в жалбата, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно, а с оглед решение на СЕС от 28.07.2016 г. по дело № С-57-2015 г. не е пропорционално спрямо фактическата и правна сложност на делото, поради което се прави искане да бъде отменено в частта му, с която е прието за събиране адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева до претендираните 787, 25 лева.

В срок е депозирано възражение от взискателя „Ю. Б.“ АД, чрез пълномощник адв. С. З., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се позоваване на разпоредбата на чл. 79 от ГПК, както и се твърди, че дължимото съгласно НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 787, 25 лева, какъвто размер е заплатен от взискателя. Прави се искане обжалвания акт да бъде потвърден като законосъобразен и правилен.

В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ В. също се прави позоваване на разпоредбата на чл. 79 от ГПК, както и се изразява становище, че възнаграждението е определено според т. 1 и т. 2 на чл. 10 от НМРАВ.

Излагат се доводи, че направените от взискателя разноски за адвокатско хонорар се отнасят до извършване на различни правни действия и са дължими на различни основания. Сочи се, че до момента не е постъпило доброволно 1 плащане, от приложените принудителни способи също няма постъпления, поради което няма яснота за обема от действия, които ще бъдат необходими за събиране на дължимите суми, което разширява обема от действия, които следва да извърши процесуалният представител, като следва да се отчитат и спецификите на конкретния случай. Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи:

Изпълнително дело № 9/2024 г. по описа на ЧСИ В. е образувано по молба на „Ю. Б.“ АД, чрез пълномощник адв. С. З., по изпълнителен лист от 24.11.2023 г. срещу З. Р. Ч. за сума в общ размер на 6 243, 31 лева, както и разноски в размер на 859, 47 лева. Към молбата е представено пълномощно за адвокат З., както и доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 787, 25 лева.

С Постановление от 12.04.2024 г. са приети разноски по делото в общ размер на 1 074, 75 лева, в това число адвокатско възнаграждение в размер на 787, 25 лева.

Наложени са запори на банкови сметки на длъжника в две банки, както и е наложен запор върху трудово възнаграждение. Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 26.04.2024 г.

Няма данни към момента в резултат на посочените принудителни способи да са постъпили средства за погасяване на дълга.

В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски според правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото 2 страна, трябва да бъдат "пропорционални". Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. " На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейските общности са задължителни за съдилищата в страната и имат превес над националното законодателство.

Според цитираните постановките на решението на СЕС е постановено, че съдът държи сметка и преценка дали претендирания размер разноски с оглед на конкретния случай, съответстват на принципа за пропорционалност и справедливост съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие със действително извършената работа от пълномощника, т. е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение определящ е не само и единствено размера на заявения материален интерес и съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако прецени, че с оглед на конкретните особености на случая определеният размер разноски не може да бъде обосновано с преследване на "легитимни цели".

При преценка в случая на горните два критерия и при съобразяване на задължителната и цитирана практика на СЕС по въпроса за определяне на справедливия и обоснован размер разноски за адвокатско възнаграждение, в настоящия случай следва да се счете, че присъденият размер от 787, 25 лв. се явява непропорционален и несъответен на действително свършената работа, както и с обема, вида, естеството на извършените действия по процесуално представителство и защита, както и от упражнените от страна на взискателя материални и процесуални институти.

Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на взискателя се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство Представителството на адвоката на взискателя по делото към настоящия момент се ограничава само до подаване на молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ, за което му се дължи 3 единствено възнаграждението по смисъла чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв., но не и такова по чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от същата наредба .

Изпълнителното производство не се отличава с висока фактическа и правна сложност към настоящия момент. Посочените в молбата за образуване изпълнителни способи представлява изпълнение на изискването по чл. 426, ал. 2 от ГПК и не е действие с цел удовлетворяване на парични вземания. Ако бъдат извършвани действия по принудително изпълнение с участието или съдействието на пълномощника на взискателя би било налице основание за претендиране на отделно адвокатско възнаграждение, но към момента се дължи такова единствено по образуване на изпълнително производство.

Предвид гореизложеното Смолянски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ за разноски от 12.04.2024 г. по изп. д. № 9/2024 г. по описа на ЧСИ Тодор В., В ЧАСТТА, с която са приети разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 787, 29 лева, като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 787, 25 лева на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5