Решение № 87 от 20.06.2023, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 58/2023
- Вид
- Решение № 87
- Подписан
- 20.06.2023
- Състав
- ДИМИТРИНКА ХРИСТОВА СТАМАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 68, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 87
Ямбол, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
При секретар КРАСИМИРА
ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 58 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Р.П.Т. *** против Решение № 2153-28-14/22.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с която е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № 2113-28-1158#1/23.12.2022 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
– Ямбол. Твърди се, че същото е постановено в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон, тъй като от една страна действителният осигурителен стаж е изчислен неправилно, а от друга страна, самото изчисляване на осигурителния стаж, описан в Удостоверение № ****-**-***/30.01.2021 г. и
Удостоверение №
****-**-***/30.03.2021 г. е направено едва при издаване на разпореждането.
Иска се отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбоподателката Т., редовно призована не се явява. Същата се представлява от дъщеря си В. Т., редовно упълномощена, която поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Счита, че същата е неоснователна предвид обстоятелството, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателката е недостатъчен за отпускането на пенсия по чл.
68, ал. 3 от КСО. Иска се отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.11.2022 г. жалбоподателката Р.П.Т. подала
Заявление с вх. № 2113-28-1158/25.11.2022 г. до
Директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което поискала отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Към заявлението си същата приложила и доказателства за осигурителния си стаж.
С Разпореждане № 2113-28-1158# 1/23.12.2022 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, на осн. чл. 68 , ал. 3 от КСО било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката
Р.П.Т.. В мотивите към разпореждането е посочено, че същата има навършената изискуема възраст за 2022 г. – 66 години и 10 месеца, но не отговаря на условието за 15 години действителен осигурителен стаж, поради което няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е още, че зачетения осигурителен стаж от II категория труд е 10 години 3 месеца и 21 дни, а от III категория – 4 години
9 месеца и 18 дни. Превърнат към трета категория трудовият стаg възлиза на 17 години 8 месеца и 7 дни, от които действителният е 14 години 6 месеца и 21 дни, като в него е включен и периода на майчинство – 1 година 2 месеца и 00 дни. За периодите 18.06.1987 г. – 30.06.1990 г. и 01.07.1991 - 14.04.1993 г., осигурителният стаж е зачетен на шестдневна работна седмица, съгласно Удостоверения обр. УП – 13 №№
****-**-*** и ****-**-***, и двете от 30.03.2021 г.
Против разпореждането Т. подала жалба по
Директора на ТП на НОИ – Ямбол, в което същата възразила против начина на изчисляване на осигурителния й стаж, описан в Удостоверение обр. УП-13
№ ****-**-***/30.03.2021 г. и Удостоверение обр.
УП-12 № ****-**-***/30.03.2021 г., като посочила, че от 1974 г. в страната е въведена петдневна работна седмица, което обстоятелство напълно е игнорирано от пенсионния орган. Сочи се също, че последният напълно незаконосъобразно е решил да превърне удостоверения в брой дни осигурителен стаж в месеци и години, прилагайки по- неблагоприятния вариант. Твърди се, че изискуемият действителен осигурителен стаж е достигнат и надхвърля изискуемите 15 години, а с оглед и навършената възраст следва да се приеме, че са налице условията за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
С Решение
№ 2153-28-14/22.02.2023 г., Директорът на ТП на НОИ – Ямбол е оставил без уважение жалбата на Р.Т. против горното разпореждане, като е приел, че същото е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В мотивите на решението е посочено, че действителният осигурителен стаж на жалбоподателката П. е
14 г., 6 м. и 12 дни, в който е включено и времето от 20.02.1980 г. до 20.06.1981 г., когато е отглеждала второто си дете. Именно това решение е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана обаче по същество, тя
НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Оспореното
Решение № 2153-28-14 от 22.02.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ – Ямбол и потвърденото с него Разпореждане № 2113-28-1158# 1/23.12.2022 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, са издадени от материално и териториално компетентни съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 и на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО органи, в предписаната от закона писмена форма.
Решението – предмет на жалбата съдържа и всички необходими реквизити по чл. 59, ал 2, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“, вр. ал. 3 от КСО, включително и подробни съображения както от фактическа, така и от правна страна. Същото е съобразено и с материалния закон. Става дума за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2023 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65 – годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари
2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65 – годишна възраст.
Съобразно ал. 2 на чл. 68 от КСО, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете, а съгласно ал. 3 на същия член в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст.
В настоящия казус по делото не се спори, че жалбоподателката Т. не отговаря на изискванията за отпускане на пенсия по чл.
68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, поради което същата поискала отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Между страните не се спори и относно обстоятелството, че същата отговаря на изискването за възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО. Единственият спорен въпрос по делото е досежно действителният й осигурителен стаж.
Видно от приложените към преписката документи, осигурителният стаж на жалбоподателката е както следва:
- по Удостоверение № 223/19.10.2020 г., издадено от „С.“ АД за времето от 22.09.1971 г. до 02.05.1971 г. – 5 г. 07 м. 11 дни осигурителен стаж от втора категория труд;
- по Акт за раждане на второ дете № 967/11.1980 г. – от 20.04.1980 г. до 20.06.1981 г. – 1 г. 02 м. осигурителен стаж от трета категория труд
- по Обр. УП-13 № 5507-28-159/11.05.2021 г., издадено от ТП на НОИ – Ямбол, за времето от 01.08.1983 г. до 18.11.1985 г. – 6 м. 12 дни от трета категория
- по
Удостоверение № РД-19-05-153/30.10.2020 г., издадено от „Т.“ АД – за времето от 18.11.1985 г. до 18.06.1987 г. – 1 г 06 м 29 дни осигурителен стаж от трета категория;
- по Удостоверение № ****-**-***/30.03.2021 г., издадено от ТП на НОИ – Ямбол – ТКЗС Д., за времето от 18.06.1987 г. до 01.10.1987 г. – 3 м и 13 дни осигурителен стаж от трета категория;
- по Удостоверение № ****-**-***/30.03.2021 г., издадено от ТП на НОИ – Ямбол – ТКЗС Д., за времето от 01.10.1987 г. до 01.01.1998 г. – 2 м и 25 дни осигурителен стаж от втора категория труд;
- по Удостоверение № ****-**-***/30.03.2021 г., издадено от ТП на НОИ – Ямбол – ТКЗС Д., за времето от 01.01.19 88 г. до 01.03.1988 г. – 1 м. и 24 дни осигурителен стаж от втора категория труд;
- по Удостоверение № ****-**-***/30.03.2021 г., издадено от ТП на НОИ – Ямбол – ТКЗС Д.
– за времето от 01.03.1988 г. до 31.03.1988 г. – 25 дни осигурителен стаж от трета категория труд;
- по Удостоверение № ****-**-***/30.03.2021 г., издадено от ТП на НОИ – Ямбол – ТКЗС Д. – за времето от 01.04.1988 г. до 31.10.1988 г. – 6 м и 10 дни осигурителен стаж от втора категория;