Решение № 4468 от 10.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4468 гр. Варна, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110107550 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Ж. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. ******, чрез процесуалния му представител – адв. Й. А., срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ******, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1052.80 лв., частичен иск от целия в размер на 1481.28 лв. /след допуснато изменение в размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначалния за сумата 100 лв., частичен иск от целия в размер на 1481.28 лв./, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „Шевролет Авео”, с рег. № *****, настъпили в резултат на реализирано на 29.04.2024 г., около 13:25 часа, ПТП в гр. Варна, бул. „Васил Левски“, причинено по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № *****, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в увреждане на калник преден ляв, калник заден ляв, врата предна лява и врата задна лява, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът Ж. М. А. излага, че на 29.04.2024 г., около 13:25 часа, в гр. Варна, бул. „Васил Левски”, собственият му лек автомобил „Шевролет Авео”, с рег. № *****, бил блъснат от лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № *****, управляван от Н.Б., при предприемане на маневра преминаване от лява в дясна пътна лента. За настъпилото ПТП попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото 1 произшествие посочили водачът на л. а. „Опел Астра”, с рег. № *****. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, издадена от ответното дружество, със срок на действие 21.03.2024 г. – 20.03.2025 г., действаща към датата на настъпване на процесното ПТП. Излага, че на 08.05.2024 г. е уведомил застрахователя на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Списък на констатирани увреждания на МПС щета № *****500071, като в него били посочени конкретно и увредените детайли по автомобила. Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 518.72 лв. Поддържа, че тази сума е много малка и не може да покрие щетите. Извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили и установил, че необходимата за възстановяване на автомобила сума е в размер на 2000 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, чрез процесуалния му представител – юрк.

М.А.. Твърди, че отговорността на дружеството се съизмерява до размера на изплатената на ищеца сума. Счита, че претендираният размер на обезщетението не само е неоснователно завишен, но и определен напълно произволно, като не съответства на действителните стойности на авточастите в страната и цената на труда по средни пазарни цени. Поддържа, че при настъпване на ПТП процесният автомобил е бил над дванадесет години в експлоатация и не следва да бъде отремонтиран в официален за марката сервиз. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Й. А., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, чрез процесуалния му представител – гл. юрк. М.А., депозира нарочна молба, в която поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата 29.04.2024 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № *****, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, доколкото е увредено негово собствено моторно превозно средство; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно че е поискал заплащането на обезщетение за претърпените от него 2 щети, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на автомобила.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Опел Астра”, с рег. № *****, със срок на действие 21.03.2024 г. – 20.03.2025 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 29.04.2024 г., че при застрахователя е образувана преписка по щета № *****500071, за което е подадено нарочно уведомление от ищеца на 08.05.2024 г. за настъпило застрахователно събитие, както и че по тази щета ответникът е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 518.72 лв.

От представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 29.04.2024 г. и от заключението на вещото лице С. М. по приетата по делото без възражения от страните съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е посоченият от ищеца в исковата молба, а именно: На 29.04.2024 г., около 13:25 часа, в гр. Варна, на бул. „Левски“, в района малко преди пресечката с ул. „Света Ирина“ и бл. № 13, в дясната активна пътна лента в посока кв. „Чайка“ се движи лек автомобил марка и модел „Шевролет Авео“, с рег. № *****, който поради поголямата си скорост застига движещия се попътно в съседната лява лента лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с рег. № *****. Автомобилът „Опел“ се отклонява надясно и навлиза в пътната лента, в която се движи автомобилът „Шевролет“, без да го пропусне, при което с предната си дясна част на предна броня влиза с съприкосновение с предния ляв калник на л. а.

„Шевролет Авео“, а последният поради по-голямата си скорост приплъзва с левия си борд през точката на контакт на предната броня на л. а. „Опел Астра“. При това приплъзване се увреждат освен предния ляв калник, още левите врати и задния ляв калник на л. а. „Шевролет Авео“.

Видно от представеното свидетелство за регистрация част I, лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № *****, е собственост на ищеца Ж. М.

А..

Щетите по този автомобил са заявени при застрахователя ЗАД „Алианц България“, където е заведена съответна щета, извършен е оглед, опис на щетите и изготвен снимков материал. Констатирани са следните увреждания: калник – преден ляв /боя/, калник – заден ляв /ремонт, степен 2/, врата – лява предна /ремонт, степен 1/ и врата – лява задна /ремонт, степен 1/.

Вещото лице в заключението си категорично посочва, че е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания по автомобила.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача Н.Б., управлявала лек автомобил „Опел Астра“, с ДК № *****, който е предприел неправилна маневра преминаване от лява в дясна пътна лента, като не е пропуснал движещия се в дясната пътна лента лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № *****.

Вследствие на настъпилия удар с автомобила на ищеца, по моторното превозно средство са настъпили и съответни щети. Установена е и причинно3 следствената връзка между събитието и вредоносния резултат, в който смисъл е коментираната по-горе САТЕ.

Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 518.72 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.

Основният спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.

3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Съгласно експертизата, в следствие на процесното ПТП няма части за подмяна, а само възстановителни операции. Стойността на ремонта за възстановяване на процесния увреден автомобил по средни пазарни цени към датата на събитието се равнява на сумата 1571.52 лв.

Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че застрахователят дължи на ищеца допълнително сумата 1052.80 лв., след приспадане на вече заплатеното застрахователно обезщетение – 518.72 лв.

/1571.52 лв. – 518.72 лв. = 1052.80 лв./, необходима за възстановяване на увреденото моторно превозно средство в състоянието му преди инцидента.

Такъв е и размерът на предявения частичен иск, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.

Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законна лихва, като върху главницата 100 лв. /първоначално предявения размер на частичния иск/ същата следва да е от датата на подаване на исковата молба в 4 съда – 17.06.2024 г. до окончателното й изплащане, а за уважения увеличен размер на исковата претенция, равняващ се на сумата 952.80 лв. считано от датата на изменението на иска – 27.11.2024 г. до окончателното й изплащане.