Решение № 344 от 03.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Благоевград, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско дело № 20241200500381 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявена въззивна жалба с вх. № 810/26.01.2024 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ ***“, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Н.Л., против Решение № 2/05.01.2024 г., постановено по гр.д. № 417/2023 г. по описа на РС – Сандански, в неговата ОСЪДИТЕЛНА част, касаеща сумата от 4001.29 лв., представляваща получена без правно основание от дружеството по недействителен Договор за потребителски кредит № 30042981865, както и по частна жалба вх. № 900090/05.09.2023г., подадена от Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Сандански, ул. „***“ № 81, чрез адв. А. Д., със съдебен адрес и адрес за кореспонденция гр. София, ж.к. „Яворов“, ул. „***“ № 74, ет. 1, ап. 1, против Определение № 307/13.03.2024 г. по гр. д. № 417/2023 г. по описа на РС – Сандански.

Във въззизвната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното решение в обжалваната му част и се иска постановяване на решение, с което въззивният съд да отмени първоинстанционото решение в атакуваната част изцяло, алтернативно да отхвърли иска за сумата над размер от 3 211.03 лв. Въззивникът твърди, че изводите на първоинстанционния съд относно размера на надплатената сума по договора от Б. Д. не кореспондират с приобщените доказателства.

Претендират се направените разноски във въззивната инстанция. Осъществена е и процедурата по връчване на препис от жалбата по чл. 263, ал. 1 ГПК. В указания срок е постъпил писмен отговор с вх. № 1509 от 16.02.2024 г., с който въззивната жалба се оспорва 1 като неоснователна. Изложени са съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Районен съд – Сандански е сезиран с иск за установяване нищожност /недействителност/ на договор за потребителски кредит, поради противоречието му с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, евентуално съединен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, р.

1 от ЗЗД във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за нищожност на чл. 6 от договора за потребителски кредит в частта относно таксите „Фаст“ и „Флекси“ и на чл. 6 от договора за потребителски кредит в частта относно размера на възнаградителната лихва. Приет е за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 641.29 лв.

В откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 19.10.2023 г. е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД относно размера на същия, като е приет за разглеждане иск за сумата от 4001.29 лв.

С първоинстанционното решение районният съд е приел за безспорно, че на 04.03.2020 г. между страните е сключен „Договор за потребителски кредит Стандарт“ № 30042981865, по който ответното дружество е предоставило на ищеца потребителски кредит при следните условия: сума на кредита: 3000 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на вноската по кредита: 146.09 лева; ГПР /%/: 48.87; годишен лихвен процент: 41. 00 %; лихвен процент на ден: 0. 11; дължима сума по кредита: 5259 лева; По избран и закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ – 750 лв.; По избран пакет за допълнителни услуги „Флекси“ – 2100 лв. Относно реда за използване на тези допълнителни услуги договорът в този раздел препращал към Общите условия на „Профи Кредит ***“ ЕООД към договорите за потребителски кредит за физически лица като общият размер на задължението за кредитополучателя възлиза на 8 109 лв., общият размер на вноската 225.25 лв.

На 21.04.2020 год. ищецът поискал от кредитора намаляване на размера на дължимите вноски и на същата дата между страните по договора бил сключен Анекс № 1 към него, по силата на който страните договорили намаляване на вноска № 2,3,4,5 на 57, 25 лева, вместо 225,25 лева. Уговорили и нов ГПР на 40.61%. На същата дата страните подписали и новия погасителен план съгласно анекса.

На 02.09.2020 год. ищецът депозирал до кредитора искане за отлагане на вноски по погасителния план и на същата дата бил подписан Анекс № 2 към договора. Съгласно анекса, вноска № 6 се отложила, след което кредитът се погасявал по нов погасителен план.

Съгласно изменението, страните уговорили и нов ГПР – 38.36%. Съгласно изменението на договора на същата дата бил подписан и нов погасителен план.

На 25.01.2021 год. ищецът поискал от кредитора ново намаляване на погасителни 2 вноски и на същата дата между тях бил подписан Анекс № 3.

Съгласно анекса, размерът на вноска № 9,10 бил намален на 112,25 лева вместо 225, 25 лева, ГПР бил променен на 36.55%. Същата дата бил подписан и новия погасителен план съгласно промените в договора. На 07.04.2021 год.

Д. подал искане до ответника за отлагане на вноски по погасителния план и на същата дата между тях бил подписан Анекс № 5. Съгласно анекса, вноска № 13 се отложила, ГПР се променил на 35.09% и се подписал и нов погасителен план.

Първоинстанционният съд е приел, че са нарушени разпоредби на ЗПК и е уважил иска за обявяване на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30042981865 за недействителен, поради противоречието му със закона /чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД/.

По отношение предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за връщане на платените суми от 4001.2 лв., първостепенният съд е установил, че процесният договор за потребителски кредит, в изпълнение на задълженията по който са платени сумите, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това районният съд е приел, че претендираните суми са платени от ищеца при начална липса на основание и ответникът дължи тяхното връщане.

Приел е, че ищеца е доказал своето обедняване, т.е. намаляване на имуществото му със стойността на средствата, които е дал за погасяване на задълженията по договора. Приел е от фактическа страна плащане на сумата от 7291.03 лв. като посочените плащания е приел, че се установяват от представеното извлечение по сметка към процесния договор, от което се установява, че платената от ищеца сума по договора възлиза на 6211.03 лв. Също така първоинстанционния съд е приел, че от представените шест броя платежни нареждания се установява, че лицето М.Д., разпитана като свидетел по делото е внесла в брой на каса във ФЦ - Сандански на „Юробанк ***“ на дати: 21.12.2022 г., 30.01.2023 г., 21.02.2023 г., 29.03.2023 г., 28.04.2023 г. и 25.05.2023 г. на шест вноски от по 180 лв. общо сумата от 1080 лв.

Предвид посоченото първоинстанционния съд е осъдил е кредитора да заплати на кредитополучателя сумата от 4001.29 лв., с която неоснователно се обогатил за негова сметка.

Жалбоподателят – „ПРОФИ КРЕДИТ ***“ ЕООД, обжалва съдебния акт на първоинстанционния съд в неговата осъдителна част, касаеща сумата от 4001.29 лв., представляваща получена без правно основание от дружеството по недействителен Договор за потребителски кредит № 30042981865.

В необжалваната част решението е влязло в сила по смисъла на чл. 296, т. 2, пр. 1 от ГПК, съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК е задължително за страните в настоящето производство и за съда, като съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК спорът в тази му част не може да бъде пререшаван. Това се отнася както за съществуването на задължението за връщане на сумата и неговия размер, така и за правопораждащите факти, без които задължението не би 3 съществувало. Така според задължителните разяснения в ТР 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението се ползва със сила на пресъдено нещо досежно правопораждащите факти за спорното материално право. С оглед на изложеното, съдът приема, че между страните по делото вече има формирана сила на присъдено нещо по отношение на установените по делото факти, правопораждащи за правото на ищеца да претендира връщането на платените суми по договора - установената недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит. Така със сила на присъдено нещо е установено, че сключеният на 04.03.2020 г. договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 30042981865, е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед на изложеното и предвид установената със сила на присъдено нещо недействителност на договора за потребителски кредит, се налага извода, че възнаграждението за възниградителна лихва и направените вноски по закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, са платени при начална липса на основание и подлежат на връщане. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита. Предвид разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД с доклада по чл. 146 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи извършените плащания и техния размер. За да установи твърдението си за заплатени суми, подлежащи на връщане като дадени без основание – прогласен за нищожен договор за потребителски кредит, ищецът е поискал, респ. съдът е задължил ответника да представи справка за платените суми по процесния договор за кредит. По делото от страна на ответника е представено извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 30042981865, в което в табличен вид са отразени дължимите суми по пера „главница“, „лихва“, „размер на вноска по закупена допълнителна услуга“ и платените суми по погасителен план към дата 13.10.2023 г. В справката изрично е отразено, че общата платена сума по договора е в размер на 6211.03 лв. Заплащането на сума в посочения размер не се отрича от страна на ответника по делото, като възраженията пред първоинстационния съд са в насока, че част от сумите са били заплащани от страна на разпитаната като свидетел по делото М.Д.. По делото са приложени и шест броя платежни нареждания, от които се установява, че лицето М.Д., разпитана като свидетел по делото е внесла в брой на каса във ФЦ - Сандански на „Юробанк ***“ на дати: 21.12.2022 г., 30.01.2023 г., 21.02.2023 г., 29.03.2023 г., 28.04.2023 г. и 25.05.2023 г. на шест вноски от по 180 лв. общо сумата от 1080 лв. по сметката на ответното дружество.

Според настоящият съдебен състав при правилно установена фактическа обстановка по делото, РС неправилно е приел, че е налице плащания по договора в размер на 7291.03 лв. Принципно съдът намира, че правилно районния съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че не дължи връщане на внесаната сума на кредитополучателя Д., тъй като е внесена от третото лице в случая свидетелката М.Д.. Доколкото в самите 4 платежни нареждания е отразено плащане по договор № 30042981865 е ясно основанието и задължението, което се погасява. Няма спор между страните и кое е задълженото лице по договора. При постановяване на съдебния акт, съдът обаче не е съобразил, че плащанията по приложените платежни нареждания са отразени в представеното и неоспорено от ищеца по делото извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 30042981865, доколкото същото отразява заплатените суми по договора към 13.10.2023 г., а представените шест броя платежни нареждания са извършени на дати: 21.12.2022 г., 30.01.2023 г., 21.02.2023 г., 29.03.2023 г., 28.04.2023 г. и 25.05.2023 г., т.е. преди датата на нейното издаване. Предвид посоченото, съдът счита така подадената въззивна жалба за основателна, доколкото ищецът (въззиваем в настоящето производство), не е ангажирал доказателства за извършени плащания след датата отразена в извлечението – 13.10.2023 г. и в посочения от него размер от 7001.29 лв. (след направеното изменение на иска в о.с.з. от 19.10.2023 г.).