Определение № 871 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 871 гр. Пловдив, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500663 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба депозирА. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане от 30.01.2025г. постановено по ч.гр.д.№1112/2025г на ПРС, двадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против А. Б. К. с ЕГН-********** за вземания по Договор за потребителски кредит №422316/26.05.2020г, касаещи възнаградителна лихва в размер на 51.15лв за периода 26.06.2020г. до 26.11.2020г и законна лихва за забава за периода 27.06.2020г до 26.12.2024г, цедирани на заявителя..

Основните наведени доводи са, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като неравноправни. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните: възнаградителна лихва в размер на 51.15лв за периода 1

26.06.2020г. до 26.11.2020г и законна лихва за забава за периода 27.06.2020г до 26.12.2024г, и разноски, като съдът е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

По същество, настоящата инстанция намира, че извършената преценка за неравноправност на част от клаузите от договора за потребителски кредит е правилна. Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора.

Процесният договор за потребителски кредит формално отговаря на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР и общата дължима сума по кредита. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива / в нея не е включена уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение/, което води до извод за обосновА. вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. Уговорената неустойка за неизпълнение на задължение, несъмнено е разход по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК във вр. § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „ общ разход по кредита за потребителя „ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойка за неизпълнение на задължение, с което е нарушена императивната норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като 2 нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за недобросъвестност. Налага се следователно извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 ал.

1 от ЗЗП. А съгласно чл. 22 от ЗПК, когато договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, същият е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Ето защо правилно заповедния съд е отхвърлил заявлението, касаещо претенцията за възнаградителна лихва и законна лихва за забава.

Предвид изложеното, обжалваното разпореждането е правилно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирА. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане от 30.01.2025г. постановено по ч.гр.д.№1112/2025г на ПРС, двадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против А. Б. К. с ЕГН-********** за вземания по Договор за потребителски кредит №422316/26.05.2020г, цедирани на заявителя, по отношение на претендираните: възнаградителна лихва в размер на 51.15лв за периода 26.06.2020г. до 26.11.2020г и законна лихва за забава за периода 27.06.2020г до 26.12.2024г, и разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4