Определение № 1440 от 19.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1440 гр. Варна, 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20233100900245 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Б. Г. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. „Вл. В.“ №***, вх.*, ет.*, ап.**, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.

София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4-6, иск с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата в размер на 25 957,55 евро, представляваща главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс* № BL10096/19.11.2007 г., Анекс 1/20.12.2010 г., Анекс 2/20.02.2012 г., договор за поръчителство от 19.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК - 29.04.2013 г., договорна лихва от 4 675,60 евро за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г., такса в размер на 196,29 евро, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2 469, 51 лева, от които 1205,94 платена държавна такса и 1263, 57 лв. адвокатско възнаграждение по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.04.2013 г. издадени по ч.гр.д. №6141 по описа за 2013г. на Варненски районен съд, XXIV състав, представляващи предмет на образувано изпълнително дело № 20137110400299 по описа за 2013 г. на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, район на действие Варненски окръжен съд, вписан с peг. № 711 в Камарата на частните съдебни изпълнители, поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл.367 ГПК ответникът възразява за недопустимост на производството, посочвайки че е водено производство със същия предмет по гр.д. №7587/2021г. по описа на СГС, приключило с отхвърляне на иска.

В допълнителната искова молба ищецът настоява, че не се позовава на същите факти и обстоятелства, а на нови, а именно нов период, посочвайки, че с втори запор от 10.07.2017г. е установен давностен срок до 10.07.2022г. – този, за който е настоящото производство.

По допустимостта на производството, съдът намира следното:

Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на 1 изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело въз основа на настъпили факти в случая след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

Приложимо във всеки случай, е правилото за непререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение.

Видно е от изложените от ответника твърдения и представените към отговора на исковата молба първоинстанционно и въззивно решения на софийските съдилища, че предходното исково производство е проведено между същите страни за недължимост на идентични вземания, предмет на образувано изпълнително дело № 20137110400299, поради погасяването им по давност. Вярно е, че първото исково производство е образувано преди твърдяната в настоящото производство крайна дата на давностен срок – 10.07.2022г. Но е видно от мотивите на съдебните актове, че първоинстанционният съд е приел, че последно изпълнително действие е осъществено на 14.09.2017г., при което давност следва да изтече на 14.09.2022г., която дата не е настъпила към датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Устните състезания пред въззивната инстанция са приключили на 17.02.2023г., т.е. след изтичане на периода, въведен от ищеца с настоящата искова молба, като от въззивното решение е видно, че въззивният съд е приел, че е установен давностен срок до 10.07.2022г., приемайки и че искът е неоснователен. Т.е., въведеният с исковата молба период на давност, предмет на настоящото производство е изтекъл преди приключване на съдебното дирене пред последната инстанция в предходното производство, този период е и разгледан и обсъден от двете инстанции.

Разяснено е с Тълкувателно решение от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, че при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Искът по реда на чл.439 ГПК е специфичен, има за предмет твърдяното от ищеца несъществуване на правото на принудително изпълнение. В случая въведното от ищеца и по двете дела основание по чл.439 ГПК е изтекла погасителна давност след образуване на изпълнителното производство, като от съда подлежат на изследване всички факти, включително настъпилите в хода на процеса, които са от значение за приложение на този институт в отношенията между страните.

По правило обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат момента до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция, постановила влязлото в сила решение. Настоящият съдебен състав намира, че при вече предявен иск по чл.439 ГПК за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност, ищецът в рамките на воденото производство следва да изчерпи всички свои доводи за приложение на въведения институт в допустимите процесуални срокове. Разпоредбата на чл.266, ал.2 ГПК дава възможност на въззивника да наведе нововъзникнали в рамките на въззивното производство обстоятелства. Конкретните доводи, основани на факти за приложение на давността с оглед извършените изпълнителни действия не съставляват нови и отделни основания на иска, когато фактите са настъпили преди приключване на съдебното дирене в последната инстанция и процесуалният закон дава възможност на страната да ги въведе. В решения номер 50017/27.03.2023г. по гр.д. №720/2022г. на ВКС, I V г.о. и №257/30.04.2020г. по гр.д. №694/2019г. на ВКС, I I I г.о., даващи 2 разяснения по приложение на института на погасителната давност при предявен от длъжника отрицателен установителен иск също е посочено, че от процесуална страна длъжникът може да се позове на давност, изтекла в хода на процеса по предявения ОУИ. Т.е., при въвеждане на основанието погасителна давност, от процесуална гледна точка на общо основание подлежат на разглеждане и фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска и преди приключване на съдебното дирене пред последната инстанция. С влизане в сила на постановеното решение се преклудират всички фактически твърдения и настъпили обстоятелства, имащи значение за спорния въпрос – изтекла ли е погасителна давност, които са били известни на страните и които е можело да бъдат разгледани в производството, а в случая са и разгледани.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е недопустим.

Недопустимостта на предявения иск обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търг. д. № 245 по описа на Окръжен съд - Варна за 2023г., на основание чл.130 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба, пред Апелативен съд - Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3