Решение № 4943 от 29.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4943 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110141977 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл.415, ал.1 ГПК от „.“ С. А. вписано в търговския регистър и фирмен регистър под №., с адрес на управление във Франция, гр. Париж чрез „.“ С. А., клон ., ЕИК ., с адрес в гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк, гр. 14, представлявано от законния представител . чрез юрисконсулт Н., срещу Н. В. В., ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж. к. „Младост 2“, бл. 204, вх. 3, ет. 1, ап.48, чрез адвокат Красимира Билева, със съдебен адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, офис - партер, установителен иск по чл.422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1, чл. 240 ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата в размер на 997,30 лева, ведно със законна лихва от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща непогасена главница по договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-17148663, сумата в размер на 306,73 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.03.2020 г. до 13.04.20221 г., както и сумата в размер на 104,30 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.04.2021 г. до 16.04.2022 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 26020/2022 г. на СРС, 120 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът и „.“ С. А., са сключили Договор за отпускане на револвиращ кредит № CARD-17148663 за издаване и ползване на кредитна карта № CARD17148663 от 07.07.2019 г., като кредиторът издал на кредитополучателя кредитна карта Марстъркарт. Твърди, че кредитополучателят бил длъжен да внася минимална месечна вноска, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата, като минималната 1 месечна вноска, представлявала минималната месечна сума, която картодържателят следвало да направи до падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит.

Револвиращата функционалност предоставяла възможност на картодържателя да заема многократно суми от определения му кредитен лимит посредством предоставената му карта, като изплатените суми по усвоения кредит били отново на разположение след погасяването им. Кредитният лимит представлявал одобрена от издателя сума, с която се захранва картата и до която кредитополучателят имал достъп, като кредитният лимит на ответника бил в размер на 1 500 лева. Съгласно договора, кредитополучателят следвало да заплаща лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, като ГПР бил изчислен при допускане, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски с неизменими до края на срока разходи, както и такси предвидени в тарифата на кредитодателя. Ищецът издавал месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца, като след издаването му същото се връчвало на кредитополучателя, като последният е бил длъжен да направи погасяване на кредита, като при за него са били две възможност за погасяване: да погаси напълно усвоената сума или частично да погаси задължението чрез внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска. Месечните погасителни вноски се изплащали до 1во число на месеца, следващ издаването на извлечението. В договора било предвидено, че при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски, кредиторът имал право да блокира кредитната карта. В договора била предвидена и възможност кредитополучателят да се възползва от услугата „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора – чл. 4 от Договора, от която услуга ответникът се възползвал на 0707.2019 г. чрез функционална покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояване CREX17148645, като последният преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.03.2020 г., на която дата било извършено последното плащане по заема. При забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забава. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия размер, ведно с всички определени по договора надбавки, както и дължимото обезщетение за забава, поради което на ответника на 13.04.2021 г. била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Предвид липсата на плащане, ищецът предприел действия за събиране на вземането по реда на чл. 410 от ГПК, като му била издадена съответната заповед за изпълнение на парично задължение, но ответникът възразил, че не дължи, което обуславяло интереса на ищеца да предяви настоящия иск. В условията на евентуалност, ако съдът приема, че предсрочната изискуемост е ненадлежно обявена преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, предявява осъдителен иск за процесните суми, като настоящото искова молба, моли да се счита за волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли съда да уважи исковите претенции.

Претендира и направените разноски.

Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК.

2

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска като неоснователен. Излага твърдения, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като същият е сключен в нарушение на клаузите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК – договорът е написан с размер на шрифта по-малък от 12, като във връзка с чл. 22 ЗПК неспазването на това изискване води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че в договора не е посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. Нарушена била и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като и в погасителния план не можело да се извлече информация за включението в месечната погасителна вноски суми – лихва, главни и как се погасяват те, което отново било основание за нищожност на договора за кредит. Договорът бил в нарушение и на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, като същият не съдържал клаузи, относно наличието или липса на право на отказ от договора, срок, в който това право може да бъде упражнено, както и размера на лихвения процент на ден и др. Позовава и на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, и на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12, т. 20 ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7- т. 9 от ЗПК, за недействителност на договора за кредит. Възразява, че кредитната карта е предадена на ответника на физически носител при сключване на договора. Оспорва, че ответникът е усвоявал суми по револвиращия кредит.

Оспорва начисления лихвен процент, като посочва, че същият е неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави, поради което клаузата регламентираща лихвения процент била нищожна. Твърди, че целта на договора е обогатяване, надхвърлящо добрите нрави, което водело до недействителност на целия договор. В условията на евентуалност, навежда доводи, че при настъпила предсрочна изискуемост, ответникът дължи заплащане само на непогасения остатък от главницата, както и законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Поддържа, че всички суми, събрани от ответника, различи от главница са недължимо платени, поради което следва да бъдат рекалкулирани. Прави възражение и за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по правилата на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, подадено от ищеца на 03.05.2022 г. е образувано ч.гр.д. № 26020/2022 г. по описа на СРС, 120 състав. Издадена е в полза на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение, като длъжникът е бил осъден да заплати сумата от 997,30 лева, представляваща главница за период от 01.03.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 18.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 306,73 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.03.2020 г. до 13.04.2021 г., сумата 104,30 лева, представляваща мораторна лихва за период от 06.04.2021 г. до 16.04.2022 г., както и държавна такса в размер на 28,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви установителния иск по настоящото производство.

По делото са представени писмени доказателства: Договор за отпускане на 3 револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD17148663/07.07.2019 г., Съгласие за обработка на лични данни, Месечно извлечение за периода 16.02.2021 г. – 15.03.2021 г., Последна покана от 13.04.2021 г., Обратна разписка, издадена от ЕКОНТ Експрес от 23.07.2019 г. за предаване на кредитната карта на ответника.

По делото е изслушана ССЕ, която установява, че ответникът е усвоил сума в общ размер на 1925.27 лв. чрез закупуване на стоки, теглене от банкомат и плащане на постерминал, като вещото лице е описало конкретните стоки, които са закупени, тяхната стойност, както и дължимата лихва и застраховка по договора. Към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника възлиза общо в размер на 1304.03 лв., в това число главница от 997.30 лв., възнаградителна лихва за периода 01.03.2020 – 13.04.2021 г. в размер на 306.73 лв., мораторна лихва за периода 06.04.2021-16.04.2022 г. в размер на 104.30 лв. Общо задълженията на ответника по процесния договор възлизат на 2415.35 лв., от които са били погасени 1111.32 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника. За уважаването на исковата претенция следва ищецът да установи чрез пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение, предаването на кредитната карта на кредитополучателя, активирането на картата, усвояването на твърдения от ищеца кредит в претендирания размер от ответника, твърдението, че е настъпил крайният падеж на договора, респ., че в договора е уговорена клауза за предсрочна изискуемост на вземанията, настъпването на обстоятелствата даващи право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост; да установи наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка - възнаградителна лихва, валидно постигната договореност за дължимост на обезщетение за забава, забавата на длъжника и дължимата мораторна лихва, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер.

Безспорно се установява по делото, че страните са сключили Договор за отпускане на револвиращ кредит № CARD-17148663 за издаване и ползване на кредитна карта № CARD17148663 от 07.07.2019 г., като кредиторът издал на кредитополучателя кредитна карта Мастъркарт. Установява се също така, че към договора са приложени и е получена от кредитополучателя преддоговорна информация, общи условия за издаване и ползване на кредитна карта и екземпляр от самия договор за кредит. Приложен е погасителен план с крайна падежна дата 01.06.2020 г. Към исковата молба е приложена Последна покана от 13.04.2021 г., в която са вписани задълженията по договора, като независимо дали ответникът е получил тази покана преди образуване на заповедното производство, същият е получил поканата с преписите от исковата молба и приложенията, тоест преди приключване на устните състезания по настоящото производство, поради което вземането се явява изискуемо, без значение дали е обявена или не предсрочна изискуемост от банката-ищец и дали това изявление е достигнало до ответника и кога. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът 4 е длъжен да вземе предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Ето защо, следва да се приеме, че искът е установен по основание и размер до размерите, предявени в настоящото производство и установени безспорно чрез изслушаната и приета като неоспорена и компетентно изготвена съдебносчетоводна експертиза.