Решение № 222 от 08.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Бургас, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20232100200823 по описа за 2023 година Съдебното производство е по реда на чл. 83а и следващите от ЗАНН.

Образувано е по предложение на прокурор в Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Несебър за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „*******“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *********, с управител и едноличен собственик на капитала С. Я. Б., с ЛНЧ ************** и с ЕГН **********, в размер на 8 330 лева (осем хиляди триста и тридесет лева), представляваща имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице, в резултат на извършеното от управляващия и представляващ дружеството престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа внесеното предложение, като счита, че са налице всички законови предпоставки за ангажиране на обективната имуществена отговорност на юридическото лице „******“ ЕООД. В подкрепа на становището си сочи, че юридическото лице е могло да се обогати в резултат на извършеното от управителя му престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Пледира за уважаване на предложението за налагане на имуществена санкция на дружеството в размер на 8 330 лева, представляваща равностойността на стоките като имитация, предмет на престъплението, за което управляващият дружеството С. Я. Б. е осъден с влязъл в сила съдебен акт. По отношение на размера на евентуалната облага счита, че представляващият дружеството е имал възможността да осъществи защитата си в приключилото с влязла в сила съдебен акт наказателно производство.

1

Защитата на юридическото лице „******“ ЕООД – адв. М. Тодорова, поддържа депозираното от нея писмено становище, с което оспорва предложението по отношение на размера на евентуалната облага като завишен, поради което по същество моли съда да уважи предложението на прокуратурата за налагане на имуществена санкция до сумата 4 260 лева. В тази връзка е изложила в становището съображения, че възприетата от заключението на вещото лице по оценителната експертиза цена на слънчеви очила-имитация в размер на 35 лева/брой е висока. Сочи, че от показанията на свидетелите С.Ив. и Н.Н. – служители на РУ – Несебър, се установява, че на етикети, поставени над продаваните очила, имало изписани продажни цени от 15 и от 20 лева, както и че управителят е съобщил пред проверяващите, че е закупил очилата от пазар Илиянци – София в размер на 500 лева. Счита, че евентуалната облага от престъплението би се изразила в разликата между обявената продажна цена на стоките и стойността, на която дружеството ги е придобило от други доставчици, а не от пазарната им стойност. Управителят на дружеството се присъединява към становището на адвоката, като изразява искреното си съжаление за срамът, който е изпитал покрай осъждането си.

Бургаският окръжен съд, след поотделна и съвкупна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Търговското дружество „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: г***********е учредено на 10.05.2016 г. и понастоящем е вписано в търговския регистър към Агенция по вписванията. Негов управител и представител е С. Я. Б., и същият е едноличен собственик на капитала на дружеството.

Към 16.09.2022 г. дружеството стопанисвало търговски обект – магазин, находящ се в ****************. На посочената дата била проведена проверка за нерегламентирана продажба на стоки, означени със знаци – търговски марки, защитени на територията на Република България, в нарушение на Закона за марките и географските означения (ЗМГО). В обекта били предлагани за продажба слънчеви очила, картички, магнити. Слънчевите очила били изложени на стелажи, били от различен вид и модел с поставени на тях етикети с цени, обозначени със знаци сходни на регистрираните търговски марки „Рей бан“ и „Оукли“ – обект на закрила. В търговският обект имало касов апарат, който работел към момента на извършване на проверката.

По време на проверката в магазина бил установен да работи С. Я. Б..

Установените в магазина стоки, носещи знаци сходни на регистрираните търговски марки „Рей бан“ и „Оукли“, били предадени с протокол за доброволно предаване от Б.. Същият заявил на полицейските служители, че той е собственик и управител на дружеството, което стопанисва магазина, като в същото време осъществявал функциите на продавач. По време на проверката в стопанисвания от него търговски обект, Б. заявил, че не разполага с документи за произхода на стоките в магазина. Установените в магазина и предадени стоки са както следва – 183 броя слънчеви очила, означени със знаци сходни на регистрираната търговска марка „Рей бан“ и 55 броя слънчеви очила, означени със знаци сходни на регистрираната търговска 2 марка „Оукли“.

Във връзка със случая било образувано Досъдебно производство № 304-3M-1114/2022 г. по описа на Районно управление – Несебър, пр. вх. № 15376/2022 г. по описа на РП – Бургас, ТО Несебър, за извършено на 16.09.2022 г. престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. В хода на разследването били установени притежателите на изключителното право на всяка от изброените търговски марки, както и техните представители за територията на Република България. Събраните били доказателства, че „*****“ ЕООД като дружество, ползващо проверения търговски обект и лицето С. Я. Б., като управител на това дружество или в лично качество, не са получавали и към инкриминираната дата не са разполагали със съгласието на носителите на правата върху търговските марки за тяхното ползване в търговската дейност на дружеството. Назначена и изготвена е била съдебно-авторскоправна експертиза. В представеното заключение е било посочено, че е налице сходство и между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираните марки са получили закрила. Установеното сходство е в степен, която би могла да предизвика объркване на потребителите, в това число и възможност за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки „Рей бан“ и „Оукли“, притежание на LUXOTTIKA GROUP S.p. A., IT.

Извършената в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза е определила пазарната стойност на предлаганите за продажба стоки на стойност 35 лева/брой или общо в размер на 8 330,00 лева като реплики, и съответно в размер на 86 780,00 лева – ако стоките бяха оригинални.

Досъдебното производство е приключило с внасЯ.е в Районен съд – Несебър на споразумение, по което е образувано НОХД № *********/2023 г. по описа на съда, одобрено с протоколно определение от 15.05.2023 г., в сила от същата дата, с което управителят Б. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години.

Изложената фактическа обстановка съдът извлече от приложените към предложението писмени доказателства, в това число материалите по ДП, влязлото в сила споразумение по НОХД № ******/2023 г. по описа на РС – Несебър и справката за актуално състоЯ.ие на „***********“ ЕООД.

При така установената фактология, при съобразяване и с разпоредбата на чл. 413 от НПК относно задължителната сила на влязлата в сила присъда, настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Предложението на Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Несебър, за налагане на имуществена санкция на юридическото лице „********“ ЕООД е допустимо, тъй като е подадено от надлежна страна, по предвидения в чл. 83б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН ред и отговаря на изискванията на чл. 83б, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Предложението е и основателно поради 3 едновременното наличие на всички установени в Глава четвърта от ЗАНН материалноправни и процесуалноправни предпоставки за неговото уважаване.

Процесуалноправните предпоставки изискват внесен в съда обвинителен акт (или друг прокурорски акт за ангажиране наказателна отговорност на физическо лице, респективно – прекратено, спрЯ.о или невъзможно да бъде образувано наказателно производство срещу физическото лице), както и предложение до съда по реда на глава четвърта от ЗАНН с определените в чл.

83б, ал. 2 от ЗАНН реквизити.

В разглеждания казус делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който С. Я. Б., с ЛНЧ ********** и с ЕГН **********, в качеството му на управител на „*********“ ЕООД, е признат за виновен и съответно осъден за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Материалноправните предпоставки предполагат съществуването на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление измежду изрично посочените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН престъпни състави от особената част на НК, както и изискване престъплението да е извършено от физическо лице с определено качество или отношение спрямо юридическото лице (формиращо волята му, законен или упълномощен представител и т.н.). Престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, за което е влязла в сила присъдата спрямо управителя на „********“ ЕООД, несъмнено попада сред изброените в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН престъпления.

„*********“ ЕООД е юридическо лице, вписано в Търговския регистър, което съгласно служебно извършената от съда справка не е заличено към настоящия момент, поради което е процесуално и материално легитимирано да носи административно-наказателна отговорност по Глава четвърта от ЗАНН. Тази отговорност е обективна (имуществена) и безвиновна, тъй като юридическото лице не формира субективно (психическо) отношение към извършеното от неговия управител общественоопасно деЯ.ие. Към датата на осъществяване на престъпното деЯ.ие по чл. 172б, ал. 2 от НК – 05.08.2015 г., а и понастоящем, физическото лице С. Я. Б., с ЛНЧ ****** и с ЕГН **********, е управител и представляващ юридическото лице, следователно той е бил овластен да формира волята на дружеството и да го представлява. Ето защо, С. Б. притежава качеството на лице по смисъла на чл. 83а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, от което логично следва изискуемата от тези разпоредби връзка между юридическото лице и извършителя на престъплението. Престъплението по чл.

172б, ал. 1 от НК, извършено от управителя на търговското дружество, е формално, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква непременното настъпване на имуществени вреди. Въз основа на фактическото описание на престъплението, предмет на влезлия в сила съдебен акт по НОХД № ******/2023 г., настоящият състав приема, че представляваното от Б. дружество обективно е могло да се обогати вследствие извършеното от управителя му престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са били изложени и предлагани за продажба в търговски обект, стопанисван от търговското дружество, и от негово име.

Касае се за капиталово търговско дружество, в което съгласно предвиденото в Търговския закон, управителят представлява дружеството и взема решенията за оперативната му дейност. В конкретния случай, по отношение на „******“ 4

ЕООД Б. е бил юридически и фактически овластен и компетентен да формира волята на дружеството, да го представлява пред всички трети лица и субекти.

В разглеждания случай се твърди конкретно, че дружеството би се обогатило неправомерно от стойността на стоките, предмет на деЯ.ието по чл.

172б, ал. 2 от НК. Това твърдение съдът приема за категорично доказано поради факта, че при осъществяване на престъплението осъденият С. Б. е действал в качеството на управител и представляващ „******** ЕООД, а не в друго качество. Единствено намесата на служителите от проверката е попречила да бъде реализирана продажбата на процесните стоки.

По направеното от защитата възражение съдът намира, че е вярно, че евентуалната облага за дружеството от престъплението, извършено от управителя му, би се изразила в разликата между обявената продажна цена на стоките, обозначени със знаци, сходни на защитените марки, и стойността, на която дружеството ги е придобило от други доставчици. Действително в случая се съдържат сочените от защитника доказателства от досъдебното производство за придобивната цена на стоките и за обявената продажна цена на стоките-имитация, чиято разлика възлиза на по-ниска стойност от пазарната такава, определена с експертиза в наказателното производство. В конкретния случай обаче предложението за налагане на имуществена санкция е внесено в Бургаски окръжен съд след като в наказателното производство по НОХД № *********/2023 г. е била дадена възможност на С. Я. Б., овластен да формира волята на „**********“ ЕООД, да оспори размера на евентуалната облага от престъплението, по което е привлечен като физическо лице към наказателна отговорност, а именно по чл. 172б, ал. 1 от НК. Установи се безспорно, че Б. е признал вината си в хода на съдебната фаза на наказателното производство и е сключил споразумение за размера от 8 330 лева, в резултат на което и след одобрението на съда е налице влязъл в сила съдебен акт по това обвинение по отношение на него като физическо лице, като в този смисъл му е зачетено правото на защита в наказателното производство, което би могло да приключи с налагане на санкции. Тъй като вината му като обвиняем по НОХД по внесено споразумение е била установена в съответствие със закона и респективно са били определени обективните елементи на фактическия състав на престъплението, което в случая води до налагането на процесната административно-наказателна санкция на юридическото лице, за целите на производството по Глава четвърта от ЗАНН съдът приема, че сумата, с която дружеството би се обогатило от продажбата на инкриминираните вещи, е общата стойност на процесните стоки като реплика (имитация), а именно 8 330 лева, за която има влязъл в сила съдебен акт. Настоящият съд при тези обстоятелства не може да преценя дали това е действителната стойност на евентуалната облага от престъплението, при положение, че няма и законова възможност, предвидена в ЗАНН, юридическото лице да може надлежно да я оспори впоследствие. В този контекст съдът отчете, че основният принцип на правото на Съюза /член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз/ е спазен, тъй като на Б. е било зачетено правото на защита по НОХД, за което е знаел, че би могло да приключи с налагане на санкция на юридическото лице, което 5 представлява. В конкретния случай, осъдителна присъда по изрично посочени престъпления в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, е основанието за имуществената отговорност на ЮЛ. Присъдата /определението за одобряване на споразумението/ по наказателното дело има задължителна сила за настоящия съд по спорния в настоящото производство въпрос. Осъждането на физическото лице по посоченото престъпление с всички елементи на обективната страна на деЯ.ието, са основанието, изрично посочено в закона, за отговорността на юридическото лице.