Присъда № 20 от 16.03.2026, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 20 от 16.03.2026 г. по НОХД № 37/2026 г. по описа на РС-Кърджали В Районен съд Кърджали е внесен обвинителен акт срещу подсъдими Р.

А. Р., ЕГН **********, роден на ***** в ****, с адрес за призоваване ******, **** в АК-Кърджали, за извършени престъпления по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1, с чл. 209, ал. 1 и чл. 212, ал. 1 НК.

В проведеното на 16.03.2026 г. по НОХД № 37/2026 г. по описа на Районен съд Кърджали, III състав разпоредително заседание, в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, на основание чл. 248, ал. 1, т. 4 от НПК, по искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът с протоколно определение прие, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на особените производство, а именно по реда на глава двадесет и седма НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК с признаване изцяло на фактите изложени в обстоятелствата част на обвинителния акт, като подсъдимият се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В насроченото съдебно заседание по реда на глава двадесет и седма НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият не оспорва фактите и обстоятелствата, така както са изложени в обвинителния акт и развива съображения по квалификацията на деянията описани в обвинителния акт. На етапа последната дума на подсъдимия, същият моли за минимално наказание, като счита, че следва единствено да носи отговорност за престъпление по чл. 316 от НК. Защитникът на подсъдимия пледира, че деянията, за които подсъдимият е предаден на съд са съставомерни от обективна и субективна страна и моли да се постанови присъда в минимален размер, като се съобразят смекчаващите вината обстоятелства, чистото съдебно минало, възрастта, добрите характеристични данни, както и да не му се налага наказание лишаване от право да упражнява ****ска профеС.. Представителят на държавното обвинение поддържа изцяло внесения обвинителен акт срещу подсъдимия като посочва размер на наказанията за отделните деяния.

С оглед развилото се по делото производство по реда на глава двадесет и седма НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК с признание от страна подсъдимия на фактите и обстоятелствата така както са изложени в обвинителния акт, настоящият състав приема, че от фактическа страна подсъдимият Р. А. Р. е осъществил деянията описани в обвинителният акт, които се доказват по несъмнен и категоричен начин от събраните по надлежния ред на досъдебното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поради което следва да се изложат аргументи за деянията от правна страна включително относно размера на постановените наказания.

Относно деянието по чл. 316 вр. чл.309, ал. 1 НК.

1

При така установената в обвинителния акт фактическа обстановка и анализа на събрания по делото доказателствен материал настоящият състав намира за съставомерно деянието на подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна по реда на чл. 316 вр. чл.309, ал. 1 НК. От правна страна обект на престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК са обществените отношения свързани с ползването на неистински документи.

Обект на защита при документните престъпления са установеният ред и начин за съставянето и използването на документите. Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства или твърдения за съществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение.

От събрания доказателствен материал по един категоричен начин се установява, че подсъдимият Р. А. Р. на **********, пред П.И.Д на длъжност ***** в *****, съзнателно се ползвал от неистински частни документи пълномощно от **** г., на което бил придаден вид, че е подписано в частта за „****“ от С. С. В. от *** и ********** ********** от ****г. на който бил придаден вид, че е подписан в частта за „****“ от С. С. В. от ***, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност. От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК е необходимо наличието на няколко обективни признака: наличието на частен документ, който да е неистински и неговото ползване с цел удостоверяване на определени обстоятелства, за чието съставяне от дееца не може да се търси наказателна отговорност. В Постановление **** на Пленума на ВС да дадени указания относно понятието „документ“, а в НК са дадени легалните определения за „официален документ“ и „неистински документ“.

Анализирайки характеристиките на официалните и частните документи, настоящият състав прави извод, че инкриминираните документи, а именно пълномощно от **** г., на което бил придаден вид, че е подписано в частта за „****“ от С. С. В. от *** и ********** ********** от ****г. на който бил придаден вид, че е подписан в частта за „****“ от С. С. В. от ***, по своята същност се явяват частни документи, доколкото изхождат от частно лице.

Така е налице първият от обективните признаци на престъпния състав.

Инкриминираните документи са неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като и на двата документа е придаден вид, че са подписани и съответно са волеизявления на С. С. В. от *** – представлявана към инкриминирания период от подсъдимият Р. А. Р.. От заключенията на изготвените по делото експертизи по един категоричен начин се установява, че подписите, положени от името на **** С. С. В. от *** върху инкриминираните документи, са преправени. Заключението намира пълна подкрепа в показанията на **** С. С.

В., която е категорична, че не подписвала посоченото пълномощно и договор представени от подсъдимия Р.. Изпълнителното деянието по чл. 316, вр. чл.

309, ал. 1 от НК е довършено с противоправното използване на неистинския частен документ. Употребата е налице с представянето на документа пред съответното длъжностно лице в държавен или обществен орган или пред 2 частно лице. В конкретния случай употребата на инкриминираните документи се изразява в довеждане до знанието на свидетелката П.И.Д на длъжност ***** в ***** на съдържащите се в инкриминираните документи изявления с правно значение и използването им пред служителя на ***** като истински.

Деянието е довършено с представянето на документите пред свидетелката П.И.Д, за образуване на гражданско дело от името на **** С. С. В.. Налице е и отрицателната предпоставка, обуславяща приложението на разпоредбата на чл. 316 НК, а именно от подсъдимия Р. не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне на инкриминираните документи. От доказателствената съвкупност не може по един категоричен и безпротиворечив начин да се установи, че подсъдимият Р. Р. е преправил подписите върху документите, така че на същите да им е придаден вид, че произхождат от С. С. В.. Настоящият състав намира, че деянието е съставомерно и от субективна страна. Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Безсъмнено подсъдимият Р. Р. е осъзнавал, че инкриминираните два документа са неистински, т.е. че не са подписани от соченото за техен автор лице С. С. В., но въпреки това е представил същите пред П.И.Д на длъжност ***** в ***** . Той е осъзнавал противопрваността на действията си, но въпреки това е желаел настъпването на противоправния резултат. Подсъдимият в последната си дума заявява, че следва да носи отговорност за престъплението по чл. 316 от НК. При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Р. Р. за извършеното престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК , съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, според която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция взе предвид: степента на обществена опасност на деянието – типична за престъплението измама; степента на обществена опасност на дееца – ниска с оглед наличието и на смекчаващи вината обстоятелства; подбудите за извършване на деянието – стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин; смекчаващите отговорността обстоятелства – необремененото съдебно минало на дееца, както и изминалия дълъг период от извършване на деянието, като причините за забавеното разследване не се дължат на поведението на подсъдимия. Тъй като подсъдимият се съгласи съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д.№ 1/2008 г., ВКС, ОСНК/. Проведеното съдебно производство имплицитно включва признанието на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и отказ на подсъдимия от събиране на други доказателства за тях, което му осигурява и предвидената в чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл.58а от НК привилегия. Освен това, 3 самопризнанието на дееца е направено само в рамките на реализираната процедура по глава 27 от НПК, не е проява на негово процесуално поведение още в хода на разследването и до предаването му на съд, поради което не може да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. В случая съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.

58а, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК. Предвид обуславящите отговорността обстоятелства на подсъдимия бе определено наказание в размер от 12 месеца „лишаване от свобода”. След редукцията от 1/3, съдът наложи на дееца наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, Р. Р. не е осъждан, а срокът на наложеното му наказание „лишаване от свобода” е под три години.

Същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието и поспециално за поправянето на подсъдимия, не е наложително той да изтърпи реално наложеното наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе отложено с изпитателен срок от 3 години. Така определеното по вид и размер наказание се явява справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

Относно деянието по чл.209, ал.1 от НК.

На подсъдимия Р. А. Р. е повдигнато обвинение за измама по чл. 209, ал.

1 от НК. Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост.

Специфичното за измамата е, че засяга правото на разпореждане с имущество въз основа на съзнателно взето решение. Субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние има две форми възбуждане или поддържане на заблуждение у измаменото лице.

Възбуждането в заблуждение е въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у него неправилни представи за определени факти от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията, при което се осъществява имущественото разпореждане. При поддържането на заблуждение деецът проявява активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението. Престъплението е резултатно, увреждащо такова, а резултатът му е налице с причиняването на имотна вреда на измамения или на другиго. Следва да е налице и пряка причинноследствена връзка между настъпването на имотната вреда и извършения акт на фактическо или юридическо разпореждане от страна на лицето, върху което е било оказано въздействие от дееца. Характерно за измамата от субективна страна е наличието на пряк умисъл и користна цел у дееца - да набави за себе си или за другиго имотна облага. Съдът намира, че по делото се съдържат 4 достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че Р. А. Р. е осъществил състав на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като на ****. в ***, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С. С. В. от ***, ****, че следва да се заплатят такси във връзка гражданско дело за делба на апартамент (гр.д. № **** по описа на *****) и с това й причинил имотна вреда в размер на 3000 лева (1533,88 евро). Установи се, че подсъдимият е създал неверни представи у **** С. С. В., като на ****., когато приключило съдебното заседание по гр.д.№**** по описа на *****, на което била одобрена постигнатата спогодба между страните, по силата на която съдът поставил в дял и собственост на С. К. недвижимия имот и я осъдил да заплати на С. В. сумата от 21 500 лева, представляваща паричното уравнение на дела й, от която 6 450 лева платени на ****. по банковата й сметка, а останалата сума в размер на 15 050 лева дължима в 3-месечен срок, считано от ****., по банковата сметка на С. В., като при забава, считано от ****. върху сумата от 15 050 лева се дължи и законна лихва до окончателното й заплащане, че дължи държавни такси по делото в размер на 3000 лева. Целта на Р. Р. с представянето на неверните обстоятелства била да получи от **** пари /исканите 3000 лева/, съответно да набави за себе си имотна облага. В хода на поведения телефонен разговор със **** В., подсъдимият възбудил заблуждение, че се дължат такси по приключилото гражданско дело. От самото начало той действал с измамлива цел, водена от стремежа да се облагодетелства неправомерно. В резултат на поведението на Р. Р., пострадалата С. С. В. се разпоредила с процесната сума, а с това имотната вреда за нея е настъпила и престъплението измама е довършено. Налице е и причинна връзка между извършеното деяние и престъпния резултат. Именно заради измамливото поведение на подсъдимия, ****т С. С. В. е предприела имуществено разпореждане, като му превела по негова банкова сметка сумата от 3000 лева. От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл – подсъдимият е пълнолетно, вменяемо лице, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и неговите последици, и е искал настъпването им. Той е действал с ясното съзнание, че в резултат на поведението му за пострадалата ще настъпи имотна вреда. С извършеното от него, Р. Р. е обективирал и специалната користна цел, която е другият субективен елемент от престъпния състав - деецът да набави за себе си имотна облага. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в лична защита, че тази сума била за ****ско възнаграждение във втората фаза на производството за делба, за държавна такса и такса за вписване на исковата молба, за възнаграждение за особен представител, тъй като това са такси и разноски, а не само държавни такси в каквото заблуждение е въвел пострадалата В..