Решение № 260036 от 26.11.2021, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260036 26. 11. 2021г. град

Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият окръжен съд на 26. 10. 2021г., в публичното съдебно заседание в следния състав :

Съдия :

Методи Величков

Секретар : Катя Станоева, като разгледа докладваното от съдия

Величков търговско дело № 17 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

Предмет на настоящето производство са два иска: главен иск на „Банка Пиреос България“ АД срещу В.Ц.И. и насрещен иск на В.Ц.И. срещу банката.

I.По първоначалния иск. Същият е с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК. По съображения изложени в исковата молба ищецът „Банка Пиреос България“ АД, моли да бъде признато за установено по отношение на ответника В.Ц.И., че му дължи сумата 179 986 швейцарски франка и сумата 144,00лева, по договор за жилищен кредит № ***г., сключен на ***г., /изменяван с 6 броя анекси/, както следва :

- 160 861,45 CHF изискуема остатъчна главница по договор за кредит,

- 15 833,45 CHF изискуема възнаградителна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 25. 05.2017г.,

- 947,08 CHF изискуема наказателна лихва за периода от 16. 09. 2015г. до 29. 05. 2017г.,

- 2 434,59 CHF изискуеми такси по обслужване на кредита за периода от 16. 09. 2015г. до 25. 05. 2017г.

- 144,00 лева, представляващи нотариални такси за връчване на нотариални покани за доброволно изпълнение на кредитополучателите и солидарния длъжник, дължими съгласно Общите условия по договора.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в исковото производство.

Направено е евентуално искане към съда – в случай, че бъде установено, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, предпоставките за обявяването й не са били налице, то да се приеме за разглеждане осъдителен иск за заплащане на процесните суми срещу ответника с правно основание чл. 430 – 432 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 288 от ТЗ, вр. с чл. 86 от ЗЗД. Производството по евентуалния иск е прекратено от съда като недопустимо.

Банката ищец основа иска си с твърдението, че Договор за жилищен кредит № ***г., сключен на ***г., /изменяван с 6 броя анекси/ поради неплащане на дължимите суми, е обявен за предсрочно изискуем, като срокът за доброволно плащане е изтекъл на ***г., поради което датата на предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на ***г.

Ответникът В.Ц.И., чрез адвокат К.С., е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените разноски. Навежда довод, че кредиторът не е уведомил длъжника В.И. за обявената предсрочна изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като в тази насока твърди, че връчването чрез нотариалната покана е извършено незаконосъобразно. Навежда довод, че липсва погасителен план към договора, изискуем съгласно чл. 14 и чл. 23 от договора, а освен това то води и до невъзможност за установяване наличието на изискуемите се задължения до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, поради липса на размер и падеж на месечните вноски. Навежда довод, че процесният договор касае предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитните институции по смисъла на п-ф 13, т.12 от ДР на ЗЗП , поради което се позовава на неравноправни клаузи от договора, които са нищожни :

-чл.28, б. „В“ вр. с чл. 25, вр. с чл. 23, ал.1 вр. с чл.1 от договора;

-чл.13, ал.3 вр. с чл.1 от договора;

-чл.15, б.“В“ вр. с чл. 25 вр. с чл. 23, ал., вр. с чл.1 от договора; в резултат на което ответникът В.И. е надплатил на банката 18 492,57лв., което е размера на оскъпяване на кредита в резултат на увеличилия се валутен курс на българския лев спрямо швейцарския франк и поради тази причина ответникът не е изпаднал в забава.

По същество моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ищецът „Банка Пиреос България“ АД е подала допълнителна искова молба. С нея пояснява, че уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита е станало с три нотариални покани. Не оспорва, че към договора няма изготвен погасителен план, но има изготвени два погасителни планове - към Анекс № ***г. и към Анекс № ***г., които представя. Позовава се на разпоредбите на чл.4, ал.1, т.3 от Закона за потребителския кредит - разпоредбите не се прилагат за договори за кредит с цел придобиване право на собственост върху недвижим имот, на чл.4, ал.1, т.2 – разпоредбите на ЗПК не се прилагат за договори за кредит, които са обезпечени с ипотека, поради което ответникът не може да се позовава на нищожност на клаузи от договора, поради тяхната неравноправност. Сочи, че в договора е изрично уговорено, че операцията за превалутиране не може да доведе до неравноправност на клаузи по договора. Счита, че възраженията за неравноправност на клаузи, определящи размера на лихвата са неоснователни, тъй като определеният базов лихвен процент се формира на основата на обективни критерии и предпоставки и изменението му е извън волята на страните по договора. Счита, че вземането е станало изискуемо в претендирания размер.

Ответникът В.И., чрез адвокат К.С., е подал отговор на допълнителната молба, с който изцяло я оспорва като неоснователна. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО, която е транспонирана в ЗЗП и на съдебна практика – че така регламентираната защита на потребителите обхваща и случаите на отпуснати кредити за придобиване на недвижими имоти.

II. По насрещния иск. Така предявения насрещен иск е с правно основание чл. 307 от ТЗ. По съображения изложени в насрещния иск на В.Ц.И., същият моли на основание чл.307 от ТЗ да бъде прекратен Договор за жилищен кредит № ***г., по силата на който „Банка Пиреос България“ АД е предоставила на В.Ц.И. банков кредит в размер на 180 000 швейцарски франка, за покупка и ремонт на недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ парцел *** по плана на селото, с площ от 674 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., с разпределение : мазе с гараж, 1-ви етаж – кухня, столова, дневна и сервизни помещения, 2-ри етаж – три спални помещения и сервизно помещение, тавански етаж – антре, две стаи и чардак.

Ищецът основава насрещния си иск на клаузите на чл.13, ал.1, чл.13, ал.3, чл. 15, б.“в“, чл. 18, ал.1, чл.21, чл. 23, ал.3, чл. 24, чл. 25 и чл. 29а от договора; на твърдения за трайна тенденция за покачване стойността на швейцарския франк спрямо българския лев за периода от 2009г. до 2019г. включително и твърдението, че ищецът по този начин е надплатил в повече на банката 18 492,57лв.; твърдението за наличието на настъпването на непредвидими факти и обстоятелства, довели до внезапно и прогресивно повишаване на стойността на швейцарския франк спрямо българския лев; че изпълнението на задълженията на И. би довело до неоснователно обогатяване на банката и за сметка на обедняването на кредитополучателя и поставянето му в затруднено материално и финансово положение за срок от 25 години; като всичко това води до несправедлив и социално неоправдан резултат, независимо, че кредиторът има интерес от изпълнението на длъжника; както и че при сключването на договора страните по него не са могли да предвидят глобалната финансова криза, превърнала се в глобална икономическа криза през 2008г.

Ответникът по този иск „Банка Пиреос България“ АД оспорва иска като нередовен, недопустим /които са оставени от съда без уважение/, а по същество и като неоснователен. Твърди, че ищецът се позовава на непоносимост, която се основава на нищожни според него клаузи от договора. Твърди, че промяната във валутните курсове е риск, който и двете страни по договора са приели в условията на пазарна икономика.

Преди провеждане на последното съдебно заседание, В.Ц.И., чрез адвокат К.С., е направил искане, ако бъде уважен установителния иск срещу него, то на основание чл. 241 от ГПК да бъде разсрочено изпълнението на решението.

Адвокат С. моли да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, за процесуално представителство на В.И., както по главния иск, така и по насрещния му иск.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено, следното :

По предявения главен иск. С определение № 260075 от 13. 04. 2021г., съдът е приел, че предявения главен иск се явява процесуално допустим. Следователно същият подлежи на разглеждане по същество.

С договор за жилищен кредит № ***г., сключен на ***г., „Банка Пиреос България“ АД е отпуснала кредит на В.Ц.И., в качеството му на кредитополучател, в размер на 180 000 CHF /швейцарски франкове/ за финансиране на покупка и ремонт на недвижим имот, представляващ дворно, урегулирано, застроено място, находящо се в ***, съставляващо парцел № ***, от квартал ** по плана на селото, с площ от 674 кв. м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ върху 60 кв. м., с разпределение – гараж и мазе, първи етаж, втори етаж и тавански етаж. Договорът е подписан от „ВЕ – ГРУП“ ЕООД и „Ювекс – Индъстри“ ЕООД в качеството им на солидарни длъжници, както и от Н.И.

К. и А. Б. К. в качеството им на ипотекарни длъжници. За обезпечаване изпълнението на договора кредитополучателят е учредил в полза на банка ипотека на гореописания недвижим имот с построената върху него къща в ***, а ипотекарните длъжници са учредили в полза на банката ипотека върху апартамент, находящ се в ***. Съгласно чл.5 от договора представеният банков кредит се усвоява едностранно от кредитополучателя, както следва :

1.

Транш за покупка до размера на сделката по нотариалния акт за договорна ипотека – безкасово, по сметка на продавача;

2.

Транш за ремонт до размера на кредита, като съгласно чл.6 от договора това става по безкасов пък по сметката на кредитополучателя открита в банката.

След усвояване на кредита в размер на 180 000 CHF, по нареждане на кредитополучателя В.И., на ***г. е прехвърлена сумата от 169 514 CHF по негова банкова сметка в евро и по този начин там е постъпила сумата 110 052,59 евро. Следователно превалутирането не е извършено въз основа на клаузи от договора, а по желание на кредитополучателя.

Съгласно чл. 24 от договора, крайният срок за издължаване на кредита е 300 месеца от датата на първо поред усвояване.

По делото е представено влязло в сила решение № 103 751 от 25. 04. 2019г., постановено по гр. д. № 74746 / 2017г. по описа на С. районен съд, което съгласно чл. 297 от ГПК е задължително за настоящия съдебен състав по отношение на обстоятелствата, че са нищожни на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащи на чл. 143, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите, следните клаузи от Договор за жилищен кредит № ***г., сключен на ***г. : чл.13, ал.3 : „Базовият лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове се актуализира на първия работен ден на всеки месец, като се формира на база посоката на движение на съответната за деня стойност на 1м l LIBOR в швейцарски франкове“, чл. 28, б.“в“ :

„Кредитополучателят декларира, че е информиран от банката и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или в еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута –швейцарски франк) , при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев Банка Пиреос България не носи отговорност при на неблагоприятни последици, вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев; чл.15, б.“в“: „Във връзка с банковия кредит, предмет на този договор, кредитополучателят заплаща на банката месечна такса за управление на кредита в размер на 0,065% върху размера на кредита, определен в чл. 1, платима ежемесечно от датата на падеж, ведно с лихвата и съответната част от главницата, включително и случаите по чл. 23 от договора“.

С решението, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, е осъдена банката да заплати на В.И. сумата от 5000лв., представляваща недължимо платени поради валутни разлики главница и възнаградителни лихви за периода от 20. 10. 2012г. до 24. 09. 2015г., ведно със законната лихва от 20. 10. 2017г. до изплащане на вземането, както и сумата 1000лв. представляваща недължимо платени поради валутни разлики такси за управление на предоставения с договора кредит през периода 20. 10. 2021г. до 24. 09. 2015г., ведно със законната лихва 20. 10. 2017г. до изплащане на вземането.

Разпечатката съдържа 44 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/589f6da9-d458-4f56-b846-2c5aa240af99